Днес отивам до магазина да си взема мюсли и някакво мляко да ям, прибирам се, треперя от студения вятър и ръмящия дъжд и изведнъж чувам жални писъци. Едно коте, около 2 - 2.5 месеца виси на една греда и врещи. Отидох да му помогна, поне да го сваля и го усетих как трепери. Гушнах го. Спря да врещи, но продължи да трепери. Огледах се дали има майка или някой човек наблизо ... Само една котка имаше, приближих се с надеждата да видя реакция, но те беше напълно безразлична. Откъде е това коте, как е попаднало ... И да не стои на студа, взех го вкъщи.
По принцип не съм човек да обира котета от улицата, но на мен ми беше толкова студено с анорака, че дребното направо не можех да си представя. Качихме се горе. Стопли се онова ми ти коте и почна да мърка. Като трактор. Мърка та чак трепери. Сложих го на един мек стол, седи. И ме гледа. Едно рижаво-бяло, с кехлибарени очи, ама да видите очи!!!
Сложих му малко консерва, то почна да яде лакомо, облиза всичко. Обаче коремчето му е обло, все едно скоро е хранено. И се чудя да не съм взела нечие коте ... Ама кой си оставя котето пред блока, че и в такъв студ? Отидох да питам в близкото кафене, дали те не се грижат за това коте. Даже не го били виждали.
Шива дойде, видя го, настръхна и го погледна с цялата обида, омраза и презрение, които могат да се съберат в котешки поглед. Седи и го гледа с напрежение, но не е посягала да го удря.
И сега какво да правя?
Сега спи в едно одеалце в ъгъла. Няма да го изхвърля на улицата, все едно бебе да изхвърлиш. Малкото е красиво и чаровно, здравичко на вид, даже няма бълхи. Хигиенни навици ме съмнява да има. Мисля да го обезпаразитя и да видя кой го иска.
