Детайли
Категория: Европейска седмица на фертилността

Десет години след световния пробив в лечението на стерилитета - раждането на първото бебе ин витро, Луиз Браун, в България на 3 януари 1988 г. е родено първото българско бебе по метода ин витро - Илияна Тирилова.

След този голям успех на българските специалисти са родени хиляди дългоочаквани деца с помощта на асистирана репродукция. Сдружение "Зачатие" изказва сърдечната си благодарност към пионерите в тази област.

Следващите материали, които ще публикуваме са свързани с началото и развитието на техниките на ин витро оплождането в България. 

 

  


 

 

Детайли
Категория: Здраве - общество и институции

На 21.11.2017 г. e Въведение Богородично и ден на Xристиянското семейство.

На този ден МЦ „ТЕХНОБИОС”, София с управител проф. д-р Илия Ватев, ще проведе абсолютно безплатни консултации за двойки с репродуктивни проблеми.  

Телефон за записване: 0878 20 26 27

Детайли
Категория: Европейска седмица на фертилността

През юли 1978 г. Луиз Браун се появява на бял свят като първото “бебе в епруветка”, заченато чрез ин витро процедура. Но как историята за нейното зачеване се съпоставя с модерните процедури по асистирана репродукция? “В деня на моето раждане майка ми е въведена в операционната за планирано цезарово сечение в пълен мрак, само с фенер осветявали пътя”, разказва Луиз. “Едва неколцина от персонала знаели коя е тя. Родителите ми не искали някой да разкрие самоличността ѝ и да повика пресата.” Раждането на Луиз било обвито в потайност. Дори когато баща ѝ Джон отишъл за първо свиждане, бил изненадан от полицейското присъствие в коридора в болницата. Причината била в преследванията и натиска от пресата да научи всичко случващо се около неговата дъщеря, която е провъзгласена за първото “бебе в епруветка”.

По-конкретно тя е първото бебе родено след зачатие по метода ин витро.

Това е  процес, при който яйцеклетка е отделена от яйчника на майката, оплодена със сперматозоиди на бащата в лабораторни условия и върната в матката на майката.

Това лечение позволява на двойки с различни репродуктивни проблеми да заченат, а в днешни дни помага и на еднополови двойки и самотни майки да имат деца. Технологичният напредък в репродуктивната сфера води до раждането на повече от пет милиона бебета според проучване от 2013 година. (Бел. ред. През 2017 вече са 6,5 милиона).

Но през 1978 година, лечението било експериментално. Д-р Макнами, директор на първата в света ин витро клиника “Борн хол” в Кембридж, вярва че Лиуз “е истинско чудо”. 

Двамата мъже пионери в областта, гинекологът Партик Стептоу и носителят на нобелова награда физиолог Робърт Едуардс “са направили стотици ембрионални трансфери преди да успеят със зачеването на Луиз”, добавя той. Двамата обединяват усилията си цели 10 години по-рано. Те имат умения, които чудесно се допълват:

Едуардс има успехи в оплождането в лабораторни условия, а Стептоу разработва метод за извличане на яйцеклетки от яйчниците.

Когато майката на Луиз, Лесли се запознава с д-р Стептоу, тя е предупредена, че шансовете за зачеване са “едно на милион”. Затова, когато успехът е налице, събитието е толкова значимо, че раждането се заснема (с позволението на правителството), за да има документирано доказателство, че Луиз е наистина нейно бебе. 

Преди майка ѝ да може да я прегърне за първи път, Луиз преминава през повече от 60 теста, за да е сигурно, че е “нормално” бебе. Това е доста различно от модерните практики, които до голяма степен се базират на примера от Борн Хол. Сега се следват утвърдени и подобрени клинични процеси. 

“Щом веднъж Стептоу и Едуардс успяват да оплодят яйцеклетка, те много бързо разбират, че трябва да ограничат броя получени ембриони за трансфер, за да намалят вероятността за многоплодна бременност”, обяснява Макнами. “Развитието на крио технологиите през 80те години довело до трансфер само на 1-2 ембриона и замразяването на останалите за бъдеща употреба. По този начин се спестява повторно извличане на яйцеклетки.”


Замразяване на ембриони за последващ трансфер

Прогрес се наблюдава и в ултразвуковата визуализация и използването на лека упокойка по време на пункцията, при която се извличат яйцеклетките от яйчниците. Преди се е използвал по-инвазивен лапароскопски метод.

 
Фоликули под ултразвук

Техниката за директно инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката, разработена в края на 80те, е пробив в лечението на мъжкия стерилитет.


Интрацитоплазмена спермална инжекция (ИКСИ)

Тези, както и други по-малки, подобрения водят до постепенно повишаване на шансовете за зачеване при ин витро цикли. През 80те, когато първата работа на д-р Макнами била да смесва яйцеклетката със спрематозоидите в блюдо на Петри, успеваемостта е едва 10%, сега е около 40%.

Шансовете за зачеване чрез ин витро намаляват с напредването на възрастта, но процесът сега е по-успешен от естествено зачеване в даден цикъл. Но все още няма всеобощо одобрение. 

През 2014 Папа Франциск се изказва за деца, заченати чрез ин витро, като “по-скоро право, отколкото дар” и твърди, че “се играе с живота”. Докато през 1978, бъдещият папа Джон Пол I изненадващо не заклеймява родителите на Луиз, а коментира, че те просто много са искали да имат дете. 

“Това изказване помогнало да се противопоставим на множеството негативни мнения по това време”, казва Луиз. “Майка ми получила множество писма, повечето били позитивни, но имало и осъдителни послания. Например, получили колет от Америка със счупена епруветка, фалшива кръв и изкуствен ембрион, придружени със заплаха, че подателите ще дойдат да ги посетят.”

Въпреки такива единични инциденти, Луиз, която е майка на две момчета, заченати по естествен път, мисли за привилегия факта, че е първото ин витро бебе. “Много хора казвали на майка ми и татко ми, че ако не са били те, самите те никога не биха имали деца”, казва тя. 

Д-р Макнами мисли, че шансовете за зачеване ин витро само ще се увеличават в бъдеще - той се надява успеваемостта да достигне 60% преди неговото пенсиониране.


Предимплантационна генетична диагностика

Една област, в която се извършват проучвания, е взаимодействието между ембрионът и лигавицата на матката по време на имплантация. Много специалисти смятат, че проблеми при това взаимодействие са причина за неуспешните опити ин витро. Напредъкът е бавен, заради невъзможността за лабораторни експерименти, но д-р Макнами смята, че тази сфера на проучвания е ключова. “Когато разберем този процес по-добре, това ще бъде следващият голям пробив”, казва той. 

 

http://www.bbc.com/news/health-33599353

 

 

 

 

Детайли
Категория: Европейска седмица на фертилността

Брюксел, 6 ноември 2017 – Отбелязваме старта на кампанията #40причини и началото на втората Европейска седмица на фертилността. Нейната цел е да постави проблемите на фертилността в Европа на челно място сред приоритетите на общество и политиците.

Кампанията #40причини е свързана с 40-тата годишнина от зачеването на първото инвитро бебе в света Луиз Браун. 


Кампанията #40причини се свързва с 40-тата годишнина от зачеването на първото инвитро бебе в света, което е станало на 10 ноември.  

Този филм е част от посланието на всички нас от Fertility Europe. 

Приблизително 25 милиона в Европа се борят със стерилитет.

Сега е време да кажем на света защо ни е грижа за фертилността в Европа.

Присъединете се към разговора и споделете Вашата причина защо трябва да ни е грижа! #40reasons

 

Европейска седмица на фертилността 2017

 

40 причини защо стерилитета има значение
30 години ин витро оплождане в България
Как се развива методът за оплождане в епруветка от "първото бебе" до днес
40 години от зачеването на първото "бебе в епруветка" в света Луиз Браун: Изумителната история на ин витрото
Fertility Europe за приоритетен фокус върху фертилността през Европейската седмица на фертилността 2017

 

Всичко за Европейската седмица на фертилността

Детайли
Категория: Европейска седмица на фертилността

Раждането на Луиз Браун през 1978 г. е началото на революция в лечението на безплодие - и това е само началото. Един стар буркан стои на рафта в клиниката по безплодие в Кеймбриджшър, където се пише история. В чинийка вътре в този буркан първото ин витро бебе в света прекарва първите часове след зачеването си. С успеха на ин витро оплождането ученият Робърт Едуардс и неговият колега - гинекологът Патрик Стептоу променят бъдещето на двойките, страдащи от безплодие по целия свят. Това, което някога е било революционно за науката, днес е стандартна медицинска процедура. Повече от 6,5 милиона бебета се раждат оттогава и вероятно сме забравили колко противоречива е била идеята да се оплождат човешки яйцеклетки в лаборатория по времето, когато се ражда Луиз. “Гледаше се много подозрително.” - разказва проф. Питър Броуд, завеждащ отделението за женско здраве в Кралския колеж в Лондон. “Ако днес разговаряте с някого за клонирането на хора, имате чувството, че си играете на Господ. Точно така беше и с ин витрото през 1978 г.”. 


 Робърт Едуардс  и Патрик Стептоу, бащите на ин витрото

Стептоу и Едуардс започват да работят заедно през 60-те години на миналия век. Учени експериментират с яйцеклетки от животни, оплодени извън тялото, но малко от тях вярват, че това би било възможно и с човешки ембриони. Стептоу и Едуардс смятат, че могат да помогнат на семейства с репродуктивни проблеми, ако вземат яйцеклетки директно от яйчниците и ги върнат оплодени в матката. Много хора, дори и представители на научните среди, смятат, че техните опити, в които използват човешки яйцеклетки и сперма, са неморални и неетични. Бива им отказана субсидия от Медицинския Научноизследователски Съвет, но те се установяват в Олдъм, където има достатъчно жени, страдащи от безплодие, които изразяват готовност да се подложат на експерименталното лечение.

Грейс Макдоналд, чийто син Алистър е второто ин витро бебе в света, прочита статия в “Дъ Лансет” за опитите, които Стептоу и Едуардс провеждат, и нейното непреодолимо желание за дете я кара да се отзове. “Всичко беше много ново и затова, когато започнахме опитите в Олдъм, трябваше да се закълнем, че ще пазим тайна. Мисля, че това беше най-вече за наша сигурност.” - обяснява тя. “Имаше толкова много противоречия. Въпреки това не смятах, че притежавам смелост. Беше просто решителност.”. 

 Макдоналд открива, че е бременна след втория ин витро опит и ражда Алистър, първото момче от ин витро, през януари 1979 г. По целия свят други учени се опитват да постигнат британския успех и първи успяват в Австралия през 1980 г. Една година по-късно се ражда и първото ин витро бебе в САЩ. Но общият брой деца по света, заченати по този начин, е едва 15 по това време. 

Стептоу и Едуардс първоначално се надяват, че ще могат да продължат работата си в рамките на националната здравна система, но става ясно, че държавните институции не проявяват интерес и в крайна сметка те откриват собствена частна клиника в Борн, недалече от Кеймбридж. Лечението е скъпо, като всеки опит струва 3000 лири. По това време средната годишна заплата е около 6000 лири. Процедурите са ограничени само за тези, които могат да си платят и са съгласни да се подложат на иновативното лечение.


Раждането на Луиз Браун 

Медийният шум около ин витрото е голям и информацията, предоставяна на пациентите включва и съвети относно публичността; жените са предупреждавани да не говорят с медиите и да внимават с телефонни анкети, както и да не споменават имена на други жени, които срещат в клиниката. Много хора, дори и от медицинските кръгове, знаят много малко за лечението, както установява Ро Фейсър, майка на три деца от ин витро. Тя се опитва да зачене от няколко години, когато чува по радиото интервю със Стептоу. “Никога не бях чувала за ин витро или Луиз Браун и когато отидох при моя лекар, и тя никога не беше чувала за ин витро, така че трябваше сама да проуча нещата”, разказва тя. “Най-накрая попаднах на специалист. Видях Патрик Стептоу и се почувствах в добри ръце. Никога не съм имала чувството, че някой се възползва или експериментира с мен.”. 

При успеваемост в началото от 12 % повечето жени, които се обръщат към Едуардс и Стептоу, не се сдобиват с бебе, но това не спира двойки от целия свят да се записват в списъка на чакащите. Луси Дейниъл Рейби прави осем опита през 80-те години преди да забременее с дъщеря си Изи. “Всичко беше ново и като научна фантастика”, казва тя. “Ние бяхме първите и част от този експериментален процес. Никога не съм колебала, когато разбрах, че това е единственият ми шанс да забременея. Бяхме късметлии, че имахме тази възможност.”.

 Гинекологът д-р Томас Матюз се мести от Шотландия, за да се учи от Стептоу и Едуардс и  твърди, че пациентите обикновено пазят в тайна, че правят ин витро опити, като не споделят на приятелите и семействата си. “Бебето в епруветка беше стигматизирано като нещо противоестествено” - споделя той. “Аз бях много ентусиазиран, но много хора не можеха да разберат.”. 

Ембрионите, резултат от ин витро оплождането, се съхраняват по-скоро в малки чинийки отколкото в епруветки, но терминът “бебе в епруветка” се утвърждава и според Матюз има отрицателен заряд. Носят се всевъзможни слухове за това, което се случва в клиниката, и според Вивиан Колинс, която започва работа на регистратура през 80-те години, отнема време, докато враждебността и подозрителността се уталожат. “Всичко беше ново и имаше хора, които се отнасяха критично. Сред моите познати имаше някой, който беше отвратен, че работя в експериментален център, където се правеха бебета.”. 

Ин витро процедурите тогава са много по-трудни за пациентките отколкото в днешно време. Жените трябва да престоят по 2-3 седмици на място в клиниката в контейнери. Те събират урината си по време на цялото лечение, тъй като това е единственият начин лекарите да следят нивата на хормоните им. Ако не оставаха в клиниката, това би означавало да разнасят непрекъснато големи пластмасови контейнери със себе си, а пациентките в клиниката трябва да дават урина на всеки три часа, дори и през нощта, спомня си Дейниъл Рейби. “Спяхме в легла, подредени в редица, по 6 жени в контейнер. През нощта идваше някой и ни будеше и всички под строй заминавахме до тоалетна, където трябваше да дадем урина в бутилка, за да могат да проследят хормоните ни. Наистина ни помогна да създадем много силна връзка помежду си.”.

Когато хормоните показват, че овулацията ще настъпи скоро, яйцеклетките се аспирират точно до след 26 часа. Това означава, че лекарите често трябва да стават посред нощ, за да правят пункции. Смята се, че земното притегляне може да увеличи шансовете за имплантация на ембрионите и затова жените трябва да стоят наведени напред за час или два след трансфера. Въпреки всичко това някогашната пациентка Роу Фейсър споделя, че цари атмосфера, в която се усеща подкрепа, и това прави емоционалната тежест на безплодието и неговото лечение по-лека. “Атмосферата на взаимопомощ помагаше да преодолеем стреса и напрежението.” - обяснява тя. “Усещахме, че всички сме едно цяло - пациентките и персоналът.”. 

Днес ин витро процедурите са много по-стандартизиран процес. Жените са амбулаторни пациенти и не се събира урина на всеки три часа, не е необходимо да стоят наведени напред след пункцията. И въпреки че все още моралните и етични съмнения не са изчезнали напълно, лечението се смята за рутинна процедура. Замразяването на ембриони позволява използването им на по-късен етап, а с появата на метода ИКСИ (интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди), при който сперматозоидът се инжектира директно в яйцеклетката, могат да се преодоляват и проблеми от мъжкото безплодие. Донорски яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони могат да бъдат използвани, за да подпомагат двойки с по-сложни репродуктивни проблеми. А многоплодните бременности, които всъщност са най-големият риск от усложнения при ин витро, намаляват.

 Но прогресът далеч не спира дотук. През 2013 става ясно, че в САЩ се е родило първото бебе от ин витро, чийто код от човешкия геном е могъл да бъде разчетен. Раждането на Конър Леви през май същата година предполага ново генерационно секвениране, разработено да може да разчита цели геноми бързо и евтино, е на път да преобърне селекцията на ембриони в клиниките за ин витро. 

Друга важна разработка от същата тази седмица е, че разходите за ин витро могат да бъдат драстично намалени от няколко хиляди лири на около 170 лири и това може да бележи началото на нова ера за ин витро процедурите. Репродуктивни специалисти от Белгия съобщават на конференция в Лондон, че вече 12 деца са били родени чрез този метод, който заменя скъпото медицинско оборудване със съставки от “кухненския шкаф” като сода бикарбонат и лимонена киселина с успех, сравним с този на традиционна ин витро процедура.

 За 35-те години от раждането на Луиз Браун ин витро лечението се превръща в световен бизнес за правене на много пари и има стотици центрове по цялото земно кълбо, където се предлагат такива процедури. Членът на Камарата на лордовете от лейбъристката партия Лорд Уинстън, който е оглавявал отделението за ин витро в Хамърсмит, се изказва много критично за разходите, които пациентите трябва да заплатят в много клиники. “Най-голямата промяна е нарастващата комерсиализация, предизвикана от ин витро процедурите.” - казва той. “Смятам, че неравноправието при лечението е скандално и съм бесен, че националната здравна система използва ин витро като печатница за пари.”. 

Сюзън Сийнън е заместник председател на Infertility Nerwork UK, благотворителна инициатива, която подкрепя пациенти и кампании, които се борят за промяна на зависимостта от местоживеенето във връзка с провеждането на лечение по здравна каса. “Безплодието е смазващо медицинско състояние и емоционалният отпечатък е още по-голям, когато хората не могат да си позволят лечение.” - казва тя. “35 години след началото на ин витро процедурите в Обединеното кралство, се сблъскваме с факта, че възможността жена да направи ин витро по здравна каса зависи изцяло от населеното място, където живее. По този начин много хора не могат да получат помощта, от която се нуждаят.”.

 Къде ще бъдем след 35 г.? Якуб Халаф, завеждащ отделението по ин витро в болницата “Гайс енд Сейнт Томас” предлага да се обърне внимание на вървящото в момента проучване на стволови клетки. “Ин витро-то еволюира значително, но мисля, че вече почти е достигнало границите на биологията, освен ако не намерим начин да създаваме яйцеклетки.” - обяснява той. “Наистина виждаме пациентки, които са между 40 и 45 години и се борят за дете. Единственото, което би променило лечението, е, ако можем да извлечем гамети от стволови клетки; ако бихме могли да създадем сперматозоиди от клетките на мъжката кожа или яйцеклетки от клетките на женската коса.”. 


Робърт Едуартс получава Нобелова награда за медицина или физиология през 2010 за разработването на процедурата за ин-витро оплождането

Ако всичко това в момента звучи като научна фантастика, струва си да си припомним, че много хора мислят същото за ин витро процедурите преди 35 г. Каквото и да ни очаква за в бъдеще, ясно е, че Стептоу и Едуардс, вече покойници, са ни оставили невероятно наследство. Майк Макнами работи заедно с тях в самото начало и сега е завеждащ в Борн Хол. “Те ни вдъхнаха невероятна лоялност, но най-значимото е, че те са осъзнали болката от безплодието.” - разказва той. “Забравяме, че преди да се роди Луиз, за много двойки нямаше никаква надежда.”.

Луиз Браун може да е израсла в светлината на прожекторите, но държи да подчертае, че води съвсем нормален живот. Тя е омъжена и има двама сина -  Камерън (р. 2006 г.) и Ейдън Патрик Робърт (р. 2013 г.), заченати по естествен път. Твърди, че се опитва да не мисли твърде много за себе си като за първото бебе от ин витро, защото това е за нея “напълно нормално, тъй като не познава нищо друго”. Въпреки това се гордее с постиженията на Стептоу и Едуардс. “Те помогнаха на хиляди хора, които дори не познаваха, да имат бебе.” - казва тя. “Без тях тези деца нямаше да се родят.”. 

Раждането на Луиз е крайпътният камък, който променя лицето на репродуктивната медицина, но всъщност упоритостта на Стептоу и Едуардс, както и смелостта на първите им пациентки, е това, за което толкова много родители днес трябва да са благодарни за съществуването на децата си. 


Луиз Браун и инкубаторната стъкленица, в която е била като ембрион в Bourne Clinic in Cambridgeshire

 

По материали: The amazing story of IVF: 35 years and five million babies later, Кейт Браян, “Дъ Гардиан”, 12.07.2013 г.