Сдружение "Зачатие" проведе открита дискусия на тема "Донорството на гамети в България - какво трябва да се промени?" с участието на специалисти и пациенти.
Представяме ви обобщение на дискусията в нашия заключителен материал от #Европейската седмица на фертилността 2024, направено от нашия медицински консултант от д-р Мариела Даскалова:
Какво трябва да се промени в България по отношение на донорството на гамети?
Законодателство
В България донорството на гамети (репродуктивни клетки - яйцеклетки и сперматозоиди) е разрешено, донорите са анонимни, а сурогацията е забранена. Ние имаме едно добро законодателство, което е помислило за по-голямата част от хората с репродуктивни проблеми. Напредъкът на медицината обаче предоставя нови възможности, което налага да се актуализират разпоредбите с идеята да не изостават от съвременните постижения на науката.
Донорството у нас се регламентира основно от следните нормативни документи:
• Закон за здравето, в сила от 01.01.2005 г., с последно изменение и допълнение, публикувано в Държавен вестник брой 85 от 8 октомври 2024 г.
• Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, в сила от 01.01.2004 г., с последно изменение и допълнение, публикувано в Държавен вестник бр. 54 от 16 юни 2020 г.
• Наредба № Н-2 от 12 юли 2023 г. за дейности по асистирана репродукция, обнародвана в Държавен вестник бр. 63 от 25 юли 2023 г.
• Правилник за организацията на работа и дейността на център за асистирана репродукция (в сила от 01.01.2014 г.)
Често срещани проблеми
• Бързо насочване към донорски програми без използване на всички налични възможности за собствени гамети
• Използване на донорски гамети от хора, на които не са предложени възможности за съхранение на собствени репродуктивни клетки
• Ограничен брой донорски яйцеклетки и списък на чакащи
• Недостатъчно финансиране на донорските програми
• Затруднен или ограничен достъп на някои пациенти към донорски програми
Разрашението за донорство на репродуктивни клетки в държавата е право, което дава възможност на хора, които не могат да имат деца със собствени яйцеклетки и/или сперматозоиди, да използват такива от донор. Това е сериозно постижение на нашето законодателство е в помощ на хората с репродуктивни проблеми. От друга страна обаче, фактът, че е разрешено донорството, позволява на медицинските специалисти да насочват по-лесно пациентите към донорски програми. При една група хора възможностите за получаване на собствени репродуктивни клетки все още не е изчерпано напълно и настояването от страна на специалистите да се използват донорски програми ги отблъсква от съответното лечебно заведение и ги кара да търсят помощ другаде. Обичайно това са лечебни заведения извън страната, в които донорството е забранено и това кара лекарите да търсят всякакви възможности за лечение на иначе отчаяни за България ситуации. В този аспект ние изоставаме от съвременните постижения за диагностика и лечение на маргинални състояния и редки заболявания и бързо предлагаме използването на донорски гамети.
И обратната ситуация също не е рядкост – на пациенти, които имат нужда от донорство, да се предлагат методи без научни доказателства, че работят и има полза от тях. В отчаянието си хората са съгласни на всевъзможни лечения, които дори и да не вредят, могат да отложат във времето постигането на желаното родителство.
Българският пациент има право да потърси помощ в чужбина, което обаче е съпроводено с повече разходи, отсъствие от работа, пътуване, юридически проблеми, по-ниска защита на неговите права и пациентска безопасност на прилаганите процедури. И докато донорството на сперматозоиди е безопасна процедура, то донорството на яйцеклекти носи своите рискове за донора. По тази причина няма достатъчно донорски яйцеклетки и има списък с чакащи потенциални реципиенти.
В България е разрешен вносът на гамети и той се практикува в много ин витро центрове, което е в полза на българския пациент, но това допълнително оскъпява изначално скъпата процедура по асистирана репродукция.
Решението да се постигне бременност с донорски репродуктивни клетки често не е лесно и изисква повече внимание, преодоляване на първоначалния шок и отричане на проблема, дълго обяснение, многократни срещи и разговори с екип от различни специалисти, разглеждане на всички възможности от различни аспекти, не само общоздравословни, но и етични и психологически. Тези разговори често се пропускат поради заетост на медицинските специалисти, липсата на екипност в работата или нежелание за убеждаване на пациентите в правилността на медицинското заключение. Понякога за това играе роля и пренатовареността на специалистите, страдащи от бърнаут.
Макар и не много на брой, има мъже, които са преминали през оперативно лечение на ракови заболявания на тестисите, с химиотерапия или лъчетерапия, без да бъдат посъветвани да съхранят сперматозоиди предоперативно или преди облъчването. Нещо, което е недопустимо и е огромен пропуск в работата с онкологично болния човек . Замразяването на сперматозоиди е методика, отдавна утвърдена и прилагана масово във всички ин витро центрове и да не посъветваме пациента да се възползва от нея е съществен пропуск в наши дни.
Има и известен брой жени с ранно изчерпан яйчников резерв, които са преминали през една или повече операции върху яйчниците в радикален обем, а не органосъхраняващ. Тъй като не са били предупредени, че това може да се отрази на потенциала на яйчниците да произвеждат качествени яйцеклетки, те са загубили време и не са съхранили репродуктивните си възможности.
От финансова гледна точка жените с нужда от донорски яйцеклетки имат повече разходи, тъй като те са извън държавното финансиране поради изчерпан яйчников резерв или напреднала репродуктивна възраст.
Медиите също имат роля в процеса на вземане на решение. Като публикуват материали за публично известни личности, станали майки на възраст над 50 години, подвеждат жените, че няма невъзможни неща и че възрастта е без значение за фертилността. В тези иначе позитивни обзори често се пропуска фактът, че да станеш майка не винаги означава да родиш. И при всяка такава статия или видеоматериал се обаждат дузина жени, които искат и те да родят над тази възраст, макар това при част от тях вече да е физически невъзможно.
Възможни промени
Решенията, които трябва да се вземат относно донорските програми, са възможни само на държавно ниво. Те могат да включват няколко направления – намаляване на броя хора, нуждаещи се от донорство, облекчаване на техния достъп до специализирана помощ, финансово подпомагане и индивидуално решение при особени ситуации и състояния.
• Обучение на родители на момчета за ранно установяване на крипторхизъм (задържани тестиси) и бързо провеждане на орхидопексия (операция за сваляне на тестисите на тяхното дефинитивно място в скротумите). Същата кампания, насочена към педиатрите и личните лекари.
• Образователна кампания, насочена към младите хора, за възможните причини, които могат да доведат до необходимостта в бъдеще да се използват донорски гамети и за профилактика и предпазване от тях.
• Разработване на програми за оценка на репродуктивните възможности при младите хора без деца, с основни изпълнители личните лекари, както и специалистите по репродуктивно здраве.
• Промяна на нормативната база и разрешване на достъпа до репродуктивни клетки на повече групи от хора, с възможност за финансова подкрепа на държавно и/или общинско ниво.
• Обсъждане на възможността да се разреши сурогацията, за да не се налага българските пациенти да търсят варианти в чужбина.
• Въвеждане на задължителни стандартни оперативни процедури за работа с пациенти по донорски програми.
• Засилен контрол върху предлаганите подходи.
• Програма за привличане на донори с предоставяне на верни и обективни факти, без заблуди и подценяване на рисковете.
• Участие на репродуктивни специалисти в онкологичните комитети.
• Подкрепа на неправителствения сектор и съвместна работа на дъражавата с пациентските организации.