Как да изберем клиника за лечение на стерилитет?
Публикувано на: 09.01.2007г.

Най-сериозният въпрос в началото при изследването на причините за стерилитет, лечението му или стартиране на програма по "ин витро" оплождане е изборът на клиниката, в която ще се осъществи то. Повечето от потенциалните пациенти посвещават доста време и ресурс на търсенето и избора на това здравно заведение, в което ще им бъде най-комфортно да бъдат обслужени и лекувани и където шансовете за успех им се струват максимални. В този материал можете да намерите списък на различните методи за търсене на подходящата клиника за лечение на стерилитет. Можете сами да оцените плюсовете и минусите. Надяваме се, че поне малко ще можем да Ви помогнем да се ориентирате как да направите правилния избор.

Търсенето в Интернет

Това е най-евтиният и бърз способ.

Плюсове: не са необходими големи разходи, методът позволява да оцените клиниката не само по "парадния вход", но и чрез отзивите на тези, които вече са се лекували там. Освен това Ви става известно колко лекари работят там, тяхната квалификация, официалната статистика на бременностите и ражданията (за статистиката ще стане дума по-долу). Известно е, че официалният сайт - това е лицето на клиниката, разбира се гримирано и предназначено да очарова потенциалните си пациенти. Затова към получената информация си струва да се отнесем единствено като към базова, а анализът можем да проведем едва по-късно. Странична информация можем да получим от форумите и чатовете, където се публикуват отделни изказвания от пациентите на клиниката.

Минуси: отзивите, попаднали във форумите и чата могат да бъдат твърде резки и крайни. От една страна, жените, които са забременели благополучно, не биха губили време за това, което вече е "минало" за тях, при това достатъчно болезнено. Обсъждането се провежда обикновено между пациентите, на които все още не се е усмихнал успеха. От друга страна, често могат да се наблюдават розови възхитителни отзиви или черни охулващи нападки, които са резултат и израз на подмолната борба между центровете-конкуренти.

Посещения в различни клиники

Често пациентите посещават няколко здравни заведения преди да направят окончателния избор. Средно броят на клиниките, които пациентите посещават преди да вземат решението си е около 2 - 3.

Плюсове: може да се направи анализ и оценка по външните признаци на успеха. Струва си да се обърне внимание на интериора. Не е нужно да бъде толкова богат, колкото функционален и комфортен. Бездушния разкош, по правило, свидетелства за високи цени, но не и за някакви резултати. В някои клиники има цели изложби от дипломи и сертификати, получени от лекарите там. Анализирайте тази информация: понякога те са размесени с поздравления послучай празници от водещи фирми производители или със свидетелства за проведени еднодневни семинари в рамките на центъра. Заслужават внимание само тези свидетелства, които доказват дълги курсове на подготовка или повишаване на квалификацията, за участия в научни международни конгреси.

Минуси: вътрешните проблеми на клиниката не винаги дават отражение на интериора, а "стената на нашите успехи" не винаги отразява действителността. Освен това в голяма степен липсата на специално място за чакане, регистратура (рецепция), гардероб, тоалетна за гости - всичко това накуп или поотделно може да бъде признак на недостатъчно загрижено отношение към пациентите, съответно на намалени шансове на успех.

Лични контакти с бивши пациенти (познати и пациенти на клиниката)

За това можем да поговорим преди или след посещението на клиниката. Имаме ли или познаваме ли някой, който има такива познати?

Плюсовете и минусите в този случай са преплетени: всеки си има свой поглед на нещата, който до голяма степен зависи и от конкретния резултат от лечението при него. Ако всичко е протекло според очакванията, обикновено споменават за "дребни грешки", но ако не е настъпила бременност, дребните грешки нарастват до размерите на "големи недостатъци". По този начин може да се добие приблизителна представа за лекарите, персонала, ритмичността на работата, обоснованността на изследванията и избрания метод на лечение и т.н.

Първият прием

Правилно и реално отношение към случващото се, адекватна оценка на ситуацията - това вероятно е най-информативния момент в оценката на клиниката и собствените Ви шансове за успех.

Сега ще поговорим за статистиката от ин витро процедурите:

Някои от корифеите на статистиката казват, че това е наука, която дава точен отговор на всеки въпрос. Но проблемът тук е, че въпросите могат да бъдат задавани по различни начини ...

Когато Вие четете статистиката на клиника А, в която се говори за 70% успешни процедури, то клиника Б, в която успехите са едва 29%, ще ни се стори, че е в сянката на миналия век. Но на практика, само професионален статистик с медицинско образование може да разбере, че тези показатели въобще не могат да се сравняват.

Да се оцени процента на положителните резултати е възможно, ако се изхожда от различни изходни данни (например: от броя на всички жени посетили клиниката или само от тези, които са на възраст между 20 и 35 години; от броя на здравите, пациентите без ендокринни проблеми; от тези, при които са върнали точно определено количество ембриони; от тези, при които са върнали само един... ; от тези, при които не е правено ИКСИ.) Дори без необходимото образование става ясно, че при всички тези случаи шансовете на успех са различни.

Разбира се, най-честната и реална статистика е взимащата под внимание всички пациенти, независимо от тяхната възраст, здравословно състояние, причини за безплодие, наличие или отсъствие на прилагането на ИКСИ. Сега ще узнаем за това, че за да разберем какво стои зад статистическите данни е възможно само по един начин: да попитаме доктора - и да се надяваме на искрен отговор.

Но освен разговорът с лекаря, има достатъчно обективни критерии за това, че статистиката в дадената клиника е "поукрасена".

1. Например, в случай на високи цени на програмата ин витро и обещание да се върнат парите в случай на ненастъпване на бременност (става дума за практика в Русия). За да се избегне връщането, в клиниката се прави щателен подбор на пациентките, отказва се на повечето от тях под различен предлог, така че да останат само жените, при които шансовете за забременяване са високи. Те действително забременяват и с радост плащат повече пари, неподозирайки, че със същия успех биха забременели и в друга клиника. Освен радостта за пациентките, всеки такъв случай прави реклама на клиниката, защото процентът на бременностите става крайно висок. Но да се пападне в групата на щастливците, на които се дава възможност за лечение с обещанието за връщане на парите, става много трудно.

Получава се затворен кръг, самоподдържаща се система: високият процент бременности привлича най-перспективните пациенти. Така че, колкото по-строг е контролът за подбор на жени и съпружески двойки, толкова по-малко трябва да се вярва на статистиката.

2. Малко количество криоконсервация. Работата се състои в това, че статистиката на бременностите при ин витро взима под внимание само бременности със "свежи" ембриони. Когато жената, например, е преминала първия цикъл, а след това са последвали още 3 цикъла с връщане на размразени ембриони и е забременяла на четвъртия път, то не са длъжни да я включат в броя на положителните резултати. Така статистиката може да се подправи, като не се препоръчва на пациентките криоконсервация.

Разбира се, невъзможно е да се правят изводи, основани на малко на брой случаи. Статистиката - това са законите на големите числа. Заключение може да се прави само по отчетите на клиниката за достатъчно дълъг период от време (например за година или няколко години).

3. Висок процент на приемане на донорски яйцеклетки. Няма съмнение, че донорските програми са необходими за най-сложните случаи. Особено, когато има връзка с възрастта или определени процеси в яйчниците, когато при жената няма надежда за узряване на собствени качествени ооцити. Но на кого действително е необходима донорска програма и кой би могъл да се сдобие със яйцелетки от собствените си резерви - това е друг въпрос. Очевидно е, че идеалните ооцити (а при донорите обикновено са такива) дават по-високи шансове за забременяване. Това се отразява положително на статистиката.

4. Отсяване на "трудните" пациенти от процеса на статистическата обработка. Обикновено статистиката на ин витро клиниките включва в себе си различни групи пациенти и ако слабоперспективните жени са отсети на етап стимулация, то те не попадат в статистиката. Рабира се, има случаи, когато вероятността за забременяване е нищожно малка или нацяло отсъства, но този брой също не бива да надхвърля някакъв разумен предел.

Още повече, статистиката се превръща в подозрителна, ако в отчета има графа от типа "пациентки, участващи в изследвания" или нещо подобно. Създава се впечатление, че тези жени участват само за това, на тях да се правят (неясно какви) изследвания, но какво точно се прави при тях е обвито в мрак. Разбира се, няма нищо страшно и загадъчно в това изречение, защото става дума отново за статистически хитринки: при жените се прави ин витро, но ако тя забременее, веднага я включват в отчета. А ако опитът се окаже неуспешен, пациентката така и си остава в някакви "спомагателни" графи.

По този начин, анализирайки клиниката, в която смятате да правите ин витро, постарайте се да обмислите всичко от всички възможни страни. В същото време помнете, че средностатистическият процент при опложданията ин витро е около 30 %. В същото време, статистиката колкото и вярно да говори за всички случаи, толкова и може да подведе за даден конкретен случай. br>
Шансът съществува за всяка една двойка! Не е хубаво да се изпуска.



Автор: Юрий Петрович ПРОКОПЕНКО
Източник: www.ma-ma.ru
Превод от руски: Cygnus

Още по темата:
Как да изберем специалист по проблемите на стерилитета?