Публикувано на: 03.02.2013г.
ТЕРАПЕВТИЧНА ИНСЕМИНАЦИЯ ОТ ДОНОР (ТИД) означава използване на сперма от анонимен донор, за да се постигне бременност и е терапевтична опция в случай на мъжки стерилитет. Докато ТИД е много добре установен метод за лечение на мъжко безплодие, тя може да бъде, много трудна за приемане от страна на двойката. С по-новите варианти за лечение на мъжко безплодие, като микроинжектирането, нуждата от ТИД намаля. Въпреки това, тези нови техники могат да бъдат много скъпи и недостъпни за много двойки, ето защо ТИД е все още приложима опция.
 
 
Подготовка за ТИД

Преди една двойка да избере ТИД като лечение, те трябва да вземат предвид сложните етически, емоционални и психологически отражения, които биха възникнали и за двамата от тях. Съпругът може да се почувства заплашен, изолиран, негоден, несигурен и ревнив. Той може да се пита, дали ще е способен да бъде баща на „нечие друго дете”. Всъщност с навлизането на микроинжектирането, възприемането на ТИД стана дори още по-трудно, тъй като много мъже са принудени да прибягнат до ТИД, вместо да използват микроинжектирането с тяхната собствена сперма, изцяло поради финансови причини.

Жената може да негодува, че тя трябва да се подложи на процедури и да изтърпи неудобства за нещо, което всъщност не е нейна „вина”. Тя може също да се притеснява за това, че носи бебе от напълно непознат и често няма да има никаква подкрепа,  тъй като това е нещо, което тя може да не е способна да сподели с никого - дори със собствената си майка.

Двойките подлагащи се на ТИД често проявяват психологически реакции, с които може да е трудно да се справят. Чувството на изолация е дори по-голямо, отколкото при други форми на безплодие, тъй като повечето двойки не казват на никого, че се подлагат на изкуствена инсеминация от донор и по този начин губят социалната помощ и подкрепа, които получават други пациенти с репродуктивни проблеми. Стресът може да бъде огромен, защото сперматозоиди от друг мъж са били инсеминирани в жената и двамата партньори преживяват много противоречиви емоции. Участието на напълно непозната трета страна, като донор на сперма, може да направи справянето с бременността особено трудно. Фантазии и кошмари може да възникнат, относно непознатия донор. Има също и притеснения относно това дали детето ще бъде нормално и как ще изглежда. Много мъже също изпитват сексуална импотентност през този период, но това е само временно.

Сега е времето да говорим за сплотеност. Посрещнете всички ваши опасения с честност и зрялост. Обсъдете как ще направите така, че да бъдете и двамата равностойни партньори в родителството. Жената ще трябва да увери своя съпруг, в нейната отдаденост към него, с такт, нежност и чувство за хумор. Любов, търпение и разбиране са много важни- това е времето, когато двамата най-много се нуждаят един от друг. Потърсете съвет от вашия гинеколог или специалист по стерилитет. Обсъдете също и други варианти. Не прибързвайте с използването на донорска сперма, проучете също така и други алтернативи.

Кои са донорите?

Донорите са здрави мъже на възраст от 20 до 40 години, с добър произход и обикновено с висше образование. Тези от тях, които са здрави, без фамилна обремененост към болести, биват запитани да дадат семенен материал за тестване. Тази сперма се анализира и приема само ако е с превъзходни качества- брой на сперматозоидите повече от 100 милиона на милиметър и подвижност от 70% до 80%.
Прави се кръвен тест за да се провери, че донорите не са заразени със СПИН, хепатит и болести предавани по полов път.

След втечняване, семенния материал се смесва с равно количество противозамръзваща среда (химикал, който предпазва спермата от повреда дори при много ниски температури) и се прехвърля в пластмасови тръбички. Те се обозначават с уникален код и се запечатват. След това се поставят в метални контейнери с течен азот, където се замразяват до 196˚С. Един ден по-късно, се взема една тръбичка и се размразява, за да се види каква е преживяемостта на спермата при студ (крио оцеляване). Само проби, които съдържат поне 25 до 40 милиона подвижни сперматозоиди се допускат.

След това спермата се съхранява на студено за 3 месеца, което е точно толкова, колкото е необходимо на ХИВ вируса (който причинява СПИН) да бъде установен в кръвта на човек, след заразяване. Кръвта на донора се тества отново за ХИВ, хепатит и болести предавани по полов път и заразените донори отпадат.

На донорите се заплаща малко повече от разходите за превоз - те са обикновено мъже филантропи, които са изпитали бащинството и искат да направят друга двойка щастлива. Не им се разрешава да имат повече от 10 бебета и докторите обикновено разделят потомците, за да няма риск кръвни роднини несъзнателно да се оженят един за друг.

Познати Донори

Понякога двойките желаят да използват приятел или роднина като донор. Правейки това обаче, крие много опасности.  С времето психологическата нагласа на донора, както и връзката с него, може да се промени. Това би могло да създаде социални и законови проблеми. Също така, вие ще станете зависими от благоразумието на донора да запази инсеминацията в тайна. Ето защо използването на познат за донор не винаги е добра идея, колкото и примамливо да изглежда.

Терапевтичният процес

Двойката подписва формуляр за съгласие след подходящото консултиране. Докторът ще трябва да провери, че поне една от фалопиевите тръби на жената е проходима и може да предложи хистеросалпингограма или лапароскопия, за да потвърди това.

Жената може да бъде третирана с различни медикаменти, за да се постигне овулация. От 11-тия ден на цикъла, ежедневно се правят вагинални ултразвукови прегледи, за да се проследи развитието на яйцеклетката и да се установи точно кога узрелият фоликул ще се спука.

За замразената сперма: тръбичка с подходящия донор (който най-добре отговаря на физическите белези на съпруга) се взема и се проверява отново под микроскоп, за да се види дали сперматозоидите са активно подвижни. Докторът подбира донора да съответства на съпруга по височина, телосложение, цвят на косата, цвят на кожата, цвят на очите, кръвна група и резус фактор.

В стерилни условия, донорската сперма се инжектира през пластмасов катетър в цервикса. Пациентката си отпочива за около 10 мин. и това е. Съпругът е насърчен да присъства на инсеминацията- това е един от начините двамата партньори да бъдат заедно по време на процеса. В някои клиники дори ще позволят на съпруга да направи самата инсеминация , за да почувства, че взема участие. Няма причина двойката да не прави секс малко след ТИД, ако имат желание.

След всяка инсеминация следва изчаквателен период от две седмици, за да се разбере дали е била успешна. Това е една емоционална въртележка- очакване, инсеминация, менструация, отчаяние и след това, най-вероятно- въодушевление.

Успешните статистики наподобяват природата. Те са 10% при 25 годишна жена за един цикъл, така че при 6 терапевтични цикъла, шансът за бременност е около 60% при 25 годишна жена и само около 20% при 38 годишна жена. Трябва време при правенето на бебета и е нужно търпение. Шансовете за успех са най-големи ако жената е млада, няма никакви проблеми с фертилността и съпругът няма сперматозоиди. Нередовни месечни цикли или история на ендометироза или възпаление на тръбите, намалява шансовете за бременност. Интересното е, че броя на бременностите с ТИД са по-малко, при жени, чиито съпрузи имат малък брой сперматозоиди, в сравнение с тези, чиито мъже нямат въобще сперматозоиди. Причината за това не е съвсем ясна.

Веднъж след като забременеете, вашата бременност е като нормална бременност, със същите рискове от спонтанен аборт и малоформации на плода, като всяка друга. Ако смените гинеколога си, дори не се налага да казвате на вашия нов лекар, че сте заченали чрез ТИД. Той няма да узнае и името на акта за раждане, ще бъде на вас и на вашия съпруг. При ТИД се спазва строга конфеденциалност и самоличността на пациентите и донорите се пази в тайна. Обикновено родителите крият истината за ТИД от детето и роднини. За разлика от осиновяването, ТИД не е очевидно за тези, които познават двойката с репродуктивни проблеми. Изцяло от родителите зависи да кажат на детето обстоятелствата около неговото раждане и повечето индийски доктори съветват това да не се прави. В такъв случай обаче, винаги съществува товара от тайната, който родителите трябва да носят до края на живота си.

Донорският семенен материал - замразен или не?

Традиционно, гинеколозите използваха пресен семенен материал (отделен наскоро) за ТИД. Използвайки пресен семенен материал за ТИД обаче, може да бъде много опасно за здравето на пациента. Най-добре за ТИД е, да се използва замразен, съхраняван при ниски температури и обработен материал от спермални банки. Вярваше се, че броя на бременностите със замразен материал са по-малко в сравнение с тези от незамразен. Проучванията напоследък обаче показаха, че ако замразените проби съдържат достатъчен брой подвижни сперматозоиди, броя на бременностите от пресен и замразен семенен материал са съпоставими.

Често срещани проблеми

  • да споделим или не с приятели и семейство
  • нуждата да обясняваш на работодатели и колеги необходимостта да пристигнеш по-късно или да си тръгнеш по-рано от работа, да си вземеш отпуска за няколко дни- без да можеш да кажеш истинската причина за това
  • да се справяш с непостоянна овулация причинена от безпокойство
  • да поддържате добра сексуална връзка = да намерите решение, когато единият от партньорите иска ТИД, а другият не

Недостатъци на пресния семенен материал

  • Няма документиране на донорите и няма информация за тяхната медицинска и родствена история
  • Невъзможно е да се направи така, че физическите белези на донора и на съпруга да съвпадат.
  • Използвайки познати донори може да доведе до тежки законови, емоционални и личностни проблеми.
  • Може да е трудно да се осигури донор в подходящия момент и евентуално терапевтичния цикъл да се провали.
  • Спектърът на заразяване със СПИН може да придобие значителни размери, тъй като пресния семенен материал не може да се изследва за СПИН.

Предимства на замразената сперма

  • Няма риск от заразяване с болести предавани по полов път и СПИН, тъй като пробите са държани под карантина за три месеца и донорите са тествани повторно.
  • Наличност по всяко време, без забавяне
  • Висококачествен продукт, тъй като е тестван преди и след замразяване
  • Отрицателени резус фактор донори могат да бъдат използвани за отрицателни резус фактор жени
  • Физическите белези на съпруга и на донора могат да се изберат така, че да съвпадат

Банка за сперма

Докато основното приложение на банката за сперма, е донорска инсеминация, тя може да е полезна и в редица други случаи. Така например ние можем да съхраним и замразим сперма от съпруга , която да се използва от неговата жена, и това е много удобно при следните ситуации:
  • Когато съпругът има ситуационна еректилна дисфункция, така че да не може да отдели сперма чрез мастурбация в подходящото време за вътрематочна инсеминация или ин витро цикъла, съхранявайки сперматозоиди в банката е много полезно. Тази замразена сперма може да се използва като резервна, в случай, че мъжът не може да отдели сперма в необходимия момент. В много от случаите обаче, понеже мъжът знае, че има налична замразена сперма, това помага да се намали стреса и много от мъжете могат да отделят сперма без много затруднения.
  • Когато съпругът е далече (работи в чужбина или пътува) неговите замразени сперматозоиди могат да се използват, за да се третира жена му.
  • За мъже с много вариращ брой на сперматозоидите, е полезно да се съхранят „добрите проби”, за да бъдат те използвани. За съжаление, събирайки заедно много замразени проби, не помага да се повиши качеството на спермата.
  • За мъже болни от рак, замразяването на сперматозоиди им дава шанс да се съхрани техния репродуктивен потенциал.

How to have a baby – Overcoming infertility

Dr Aniruddha Malpani, MD and Dr Anjali Malpani, MD
Malpani Infertility Clinic, Bombay, India

www.drmalpani.com

Превод: Gerry