Публикувано на: 03.02.2013г.
Защо някои пациенти се страхуват от IVF?

На всеки е известно, че IVF (ин витро оплождане) е най-ефективното разрешение на безплодието, но защо тогава толкова безплодни двойки се притесняват да предприемат ин витро оплождане?

Някои двойки се опсяват, че бебетата от епруветка са "немощни" или не напълно нормални. Други пък вярват, че бебето расте в епруветка цели девет месеца и накрая се връчва на родителите! За щастие, все повече двойки вече са информирани и знаят, че в бебето от епруветка няма нищо "изкуствено". IVF е просто една от асистираните репродуктивни техники, която единствено позволява на лекаря да извърши в лабораторията онова, което не се случва по естествен път в спалнята. Множество изследвания, направени в продължение на години, са стигнали до обнадеждаващия извод, че рискът от вродени увреждания не е по-висок след IVF. Въпреки това, незнанието относно фактите, свързани с IVF, продължава да е проблем в по-малките градове в Индия.
 
 
В много индийски семейства, решенията за лечението, което се предприема, все още се вземат от възрастните роднини, вместо от самата двойка. Много от по-възрастните продължават да гледат на ин витро оплождането като на "неестествено" или "ненормално" и затова са против него.

У много жени загриженост предизвикват страничните ефекти на хормоналните инжекции, които им се поставят за IVF. Не бива да забравяме, че тези хормони са "естествени хормони" - същите, които тялото произвежда по естествен път. Някои се страхуват, че хормоните ще са причина за напълняване, но трябва да се знае, че те нямат дълготраен ефект след като са усвоени от метаболизма на тялото. Други пък се опасяват, че инжекциите ще им "изчерпят яйцеклетките" и така ще намалят плодовитостта им още по-бързо, или че ще достигнат менопаузата по-скоро. Друти се опасяват, че инжекциите увеличават риска от рак на яйчниците, но за щастие много изследвания са доказали, че този страх е неоснователен.

Голяма бариера е и страхът, че ако ин витро оплождането се провали, няма да им остане никаква друга възможност. Пациентите знаят, че IVF е метод "в краен случай", и много хора предпочитат да си го пазят като "резерва''. Неизразеният страх е, че ако ин витро оплождането се провали, по-нататък не остава нищо друго.

За някои дори сам по себе си фактът, че лекар препоръчва IVF, е голям удар, който ги принуждава да признаят, че имат "сериозен" проблем, който се нуждае от сложно лечение. Много безплодни двойки продължават да се заблуждават, че имат "малък" проблем, който е "лесно разрешим" и не е нужно ''да се прави от мухата слон".

За други пък възможността да прибягнат до ин витро оплождане е достатъчна да ги успокои, че има допълнително разрешение, на което могат да се осланят, и предпочитат да го пазят като "резервен вариант''.

За повечето двойки най-сериозната пречка е високата цена. Ин витро оплождането продължава да е твърде скъпо и извън възможностите на повечето обикновени двойки. Когато застрахователните компании започнат да покриват медицинските разходи по стерилитета, може би тази пречка ще бъде отстранена. IVF програми, които предлагат обезщетение в случай на неуспех (програми за споделяне на риска), са новаторски подход към подпомагането на пациентите в посрещането на финансовия стрес от IVF.

Някой хора се обезкуражават от стреса, който се преживява по време на IVF цикъла.

Макар че са свикнали да живеят с  добрите и лошите страни на нормалния менструален цикъл, те се страхуват, че няма да са в състояние да се справят с безпокойството и несигурността, които съпътстват IVF, особено поради факта, че толкова много зависи от крайния му резултат.

Разколебава ги и фактът, че нито пациентите, нито лекарите могат изцяло да повлияят на успешния резултат.

Въпреки изброените страхове, има реална опасност от отлагането на IVF. Като с всичко друго, има "'подоходящо време" за всичко, включително и за IVF.

Ако пациентите изчакат твърде дълго, вероятността да забременеят намалява с напредването на възрастта и този спад може да е много рязък след трийсет и осем годишна възраст.

На някои им е дошло до такава степен до гуша от по-прости методи, като вътрематочна инсеминация например, че вече са изгубили вяра в себе си и лекарите, и нямат желание да опитат IVF. Много хора изчерпват средствата си прилагайки по-евтини, но неефективни методи за лечение.

Типична практика при много гинеколози е да се повтарят вътрематочни инсеминации безброй пъти. Много изследвания показват, че честотата на забременяване при който и да било метод намалява след 4 цикъла на приложение. Това значи, че ако методът не е дал резултат след 4 цикъла, пациентката трябва да премине към друг метод (който често е IVF).  Въпреки това, много гинеколози не предлагат IVF, но предлагат вътрематочно осеменяване, предпочитайки да "задържат" пациентките си, и вместо да им дадат направление за IVF, продължават да повтарят неуспешно само един метод. Често пациентите се изморяват и изнервят, и накрая губят вяра в себе си и в лекарите, и макар че съществуват ефективни методи, които да им помогнат, те отказват да ги пробват.

Въпреки че IVF е по-скъпо, то може да е метод за лечение на по-изгодна цена!

Проверете и разучете всички възможности и създайте своя собствен план за действие така, че да отговаря на вашите лични обстоятелства.

Въпреки, че резултатът от IVF не зависи от вас, това поне да опитате ще ви успокои, че сте опитали всичко, което зависи от вас.

How to have a baby – Overcoming infertility

Dr Aniruddha Malpani, MD and Dr Anjali Malpani, MD
Malpani Infertility Clinic, Bombay, India

www.drmalpani.com

Превод: Цигуларче