Спермограма, спермограма, спермограма
Публикувано на: 27.05.2007г.
 http://www.zachatie.org/meli_pic.gif Д-р Мариела Даскалова - ембриолог, МУ-Пловдив
"Вчера последният за деня пациент ми каза “Докторе, никога дори и не съм си представял, че ще стигна дотук.” Сякаш остаря пред очите ми. Попаде ми ръка за довиждане и затвори вратата след себе си.
Разбирам го. Ние живеем в измислен свят. Липсата на информация запълваме с илюзии. Смятаме, че ще живеем вечно, че ще сме здрави завинаги и че ще имаме деца в мига, в който пожелаем това.









Но в реалния живот 15% от населението във фертилна възраст се сблъсква с проблемите на безплодието пряко, грубо и директно. Това е сериозна здравна грижа, която се дължи на много на брой и най-различни заболявания както при мъжа, така и при жената, а в 25% и при двамата партньори. Материята е трудна, интердисциплинарна, изисква работата в екип на много хора, наличие на скъпа апаратура и висококвалифицирани специалисти.

Всички пациенти изминават дълъг и труден път, преди да стигнат до правилния специалист и до адекватното поведение и лечение. В един идеален вариант след едногодишни опити за забременяване хората трябва да се обърнат за помощ. Но аз работя тук и сега и искам да знам защо не става като в идеалния вариант. Ако знам кои са тесните и трудни участъци от пътя, може би ще мога да го съкратя и облекча. Вярно, мъжете не обичат да ходят на лекар. Но може би има и други причини. Затова попитах няколкостотин мъже кое ги е забавило по пътя към решаването на проблемите им. И ето какво ми отговориха. 

Срам - защото било интимна област, как ще споделят с чужд човек. Мъжете не са научени да говорят за своите болки и здравни нужди. Затова дълго време крият оплакванията си и едва когато болката стане нетърпима, отиват на лекар. Но когато едно заболяване е открито навреме и лекувано правилно, много по-вероятно е то да не доведе до трайни и непоправими увреждания, отколкото ако е търпяно дълго време нелекувано и се е превърнало в хроничен проблем;

Страх - и то много интересна версия, страх от раково заболяване. Понякога при нетуморни заболявания, като например при варикоцеле (това са просто разширени вени, по които се оттича венозната кръв от тестисите). И една лека болка в резултат варикоцеле веднага се асоциира с рак.

Страх от манипулации - инжекции, преглед на простатната жлеза, операции ...;

Незнание - не знаят, че може да има мъжки фактор на стерилитета, никъде не са го прочели, никой не им е казал, че е възможно. Смятат, че щом имат ерекция и правят секс, то всичко при тях е нормално;

Невежество, защото не знам как да го нарека иначе, подкрепено с примери - моят приятел имаше сифилис, пък има 3 деца, другият пък пие и пуши и нищо му няма;

Което за мене е най-страшно - една малка група мъже знаят, че имат проблем, но не искат жените им да научат;

Емоционални проблеми - мислят, че жените ще ги напуснат, ако причината е в тях. Евентуални лоши резултати се възприемат като директен удар върху мъжкото самочувствие;

Ятрогенно - попаднали са първо на лекар (или на лаборант), който им е казал, че всичко им е наред или пък че няма какво да се притесняват, ей сега малко ще стимулират жената ... А няма на света сила, която да убеди един мъж с фалшиво добра спермограма да си направи истинска такава поне в близките 2 години;


Моят последен вчерашен пациент е отлагал посещението си при лекар в резултат на първите пет причини.
Отлагал го е цели 11 години.
Не знам дали можете да си го представите – отлежала, концентрирана, изкристализирала единадесетгодишна мъка. 

Жал ми е за него. Но дали сам той си е виновен?
Никой не се ражда научен.
Никой не може да се научи сам.

А как да стане, когато в областта на сексуалното и репродуктивно здраве учим децата си само на последните новости в контрацепцията, но не ги учим да бъдат родители. Как да се случи обучението, когато вместо да ни обучават на профилактика и правилно, отговорно към бъдещето репродуктивно поведение, медиите ни заливат с врачки, баячки, гледачки, екстрасенси, хомеопати и всякакви други мошеници и шарлатани. И кой да проведе обучението, като самите ни лични лекари имат нужда да бъдат обучени, а държавата е пропуснала да обърне внимание на този малък проблем във важните си държавни дела.

Всъщност нещата не са чак толкова сложни. Репродуктивното ни здраве, както и здравето изобщо, не е даденост. То е нещо, за което трябва да се грижим, за да не го загубим. Грижата, приложена преди възникването на проблем и за неговото предотвратяване, се нарича профилактика. При мъжа тази профилактика започва от ... раждането. При някои бебета двата тестиса не са заели своето място в скротумите, а са задържани, най-често в ингвиналния канал. Това състояние се нарича крипторхизъм. По-често засяга единия тестис, но в някои случаи и двата тестиса остават в коремната кухина и се налага да бъдат търсени и извадени оперативно. Родителите са тези, които трябва да проверяват своите новородени момчета за наличието на два тестиса. Удивително висок е броят на мъжете, които нямат един тестис и за първи път посещават лекар по повод на незабременяване на пьртньорката. Също и мъже, при които оперативната намеса по повод крипторхизъм е направена твърде късно. Тези хора плащат жестока индивидуална цена заради колективното родителско невежество.

В хода на предпазните мерки следва формирането на хигиенни правила, норми на репродуктивно поведение и мерки за предпазване от сексуално предаваеми болести. Правилният начин на хранене и двигателен режим, физическа активност, недопускане на затлъстяване, отказът от пушене и консумация на алкохол също имат своето място в профилактиката. Тук е ролята на училището като място за получаване и обсъждане на основни репродуктивни норми и правила.

Когато двойката има проблеми със забременяването, трябва да се направят три неща:

Спермограма
Спермограма
Спермограма

Разказвала съм това хиляди пъти, когато има кой да ме слуша и съм го крещяла хиляди пъти там, където не искат да ме чуят. И ще продължавам да го повтарям като заклинание в езически транс, за да стигна до средностатистическия мъж и до неговата средностатистическа партньорка. Първото изследване, с което се започва, е спермограма. Това е така, защото причините за безплодието са поделени поравно между партньорите. Спермалният анализ е безболезнено изследване. Трябва само мъжът да спазва 3 до 5 дни сексуално въздържание. След това да намери специалист ембриолог, да отиде в клиниката, там ще му дадат специален стерилен контейнер, да отдели еякулат и след два часа ще има отговор на много въпроси. Всеки път, когато убеждавам някой мъж да си направи спермограма, се опитвам да намеря правилните думи, за да може мъжът да преодолее смущението си и да подходи към изследването като към обикновен житейски проблем. Мъжът трябва да научи, че медицината е напреднала неимоверно в областта на репродуктивното здраве, в откирването на причините за безплодието и в тяхното лечение. Затова дори и при недобри резултати от първоначалния спермален анализ това все още не значи, че войната е загубена. Напротив, в огромен брой от ситуациите можем да предложим лечение, достатъчно адекватно, за да се получи забременяване. Това е постижимо дори за мъже, които нямат нито един сперматозоид в еякулата. Диагнозата никога не е присъда и страховете от нея често са необосновани.

Ако параметрите на спермалния анализ не са в границите на нормата, ще трябва изследването да се повтори и да се направят доуточняващи прегледи и изследвания. Първо трябва да се посети уролог – специалист, занимаващ се с половата система на мъжа. Не е приятно, така е. Но здравият човек не е този, който не ходи на лекар, а онзи, който редовно посещава своя лекар и изпълнява неговите указания. Затова както всяка уважаваща себе си жена в репродуктивна възраст посещава гинеколога си, така и всеки мъж трябва да изработи навик да се среща с медицински специалист. 

Следва проверка на репродуктивните хормони. Вярно е, че много хора, а и някои лекари, не знаят, че и мъжът отделя хормони, идентични на тези при жената. И при него ендокринен проблем може да доведе до форма на стерилитет. Специалистът, занимаващ се с хормоналните проблеми, се нарича ендокринолог. Заболяванията на ендокринните жлези са лечими в огромния процент от случаите.

Понякога се налага да търсим вродени заболявания или имунологични причини, заради които се консултираме с генетик и имунолог. В редки случаи се прави биопсия на тестиса, защото дори и когато няма сперматозоиди в еякулата, е възможно да се произвеждат в мъжките полови жлези. Ако това е така, те могат да се вземат оттам и да се приложи изкуствено оплождане, което да доведе до нормална бременност и раждане на здраво дете.

В цялата схема на поведение особена роля играе обществото. За останалите болести хората говорят спокойно, без притеснения. На безплодието обаче все още се гледа като на Божие наказание, като на срамна болест, прихваната някъде в младостта на жената заради многото сексуални партньори. Все още огромна част от хората, в това число особено свекървите, не знаят, че има и безплодие при мъжете. От много източници се опитват да внушат, че стерилитетът е състояние на духа, а не обикновено заболяване като всички останали болести. Отричането, негативизмът, липсата на подкрепа от страна на роднини и приятели, да не говорим за работодатели, ограничава още повече и без това малкото възможности за търсене на квалифициран специалист и навременна помощ.  Промяната в обеществените нагласи обаче отнема много време и задружните усилия на много хора. Примерите за обратното все още са значително повече. Ето, отварям вестника и чета “Стара мома роди на 67 години”. Стара мома, колко грозно ... обичаме да слагаме етикети на неща, които не разбираме, забравяйки, че думите нараняват. Ако по-бързо осъзнаем, че начинът, по който се изразяваме, отразява нивото ни на познание и отношението ни към съответния проблем, толкова по-лесно ще стигнем до правилното обществено поведение. А това ще е от полза за всички нас.

Вчера, за жалост, не можах да помогна на всички. Но днес е нов ден, който започвам с надеждата, която никога не умира. Следващият, моля.

сп. "Жената днес", март-април 2007 г.