korinka, и аз те разбирам.
Двамата със съпруга ми често си мечтаем как децата ни ще играят с кучетата, как към ежедневните ни разходки в парка ще се присъединят едно или две бебчета, които ще растат с животните и ще бъдат възпитавани в любов към тях...
Имаме две големи и много добри кучета (с мъжа ми се запознахме докато ги разхождахме
), и наистина грижите за тях са мнооооооого големи, но си заслужават. Свикнали сме с ежедневното почистване на апартамента (метла, парцал, прахосмукачка), купуваме хубави почистващи препарати, грижим се за животните си както трябва и смятам, че много ще загубим в емоционално отношение ако ги махнем, когато забрменея.
Всеки ден по пътя към парка или на кучешката поляна се срещаме с деца, които искат да се порадват на кучетата, но родителите им започват да викат, да не ходят там, че кучтата са лоши и ще ги ухапят. Или любимото ми: вървим по улицата, разминаваме се с майка с дете, която казва "Мами, ако не слушаш ще те дам на кучетата да те изядат" и ги сочи. Друг случай: Иска едно детенце да ги погали (те наистина са много добродушни), баща му пита хапят ли, ние казваме не. Детето идва и започва да ги налага с детската си лопатка. Кучките свиват опашки и се отдалечават от него, а бащата вика: "Само така мойто момче, те трябва да знаят кой командва" - или нещо от сорта... Никога не съм спорила с подобни хора, нямам и намерение да го правя, но моите деца няма да бъдат възпитани по този начин! Тук ще цитирам Коринка:
Е, може и да има такива, според които последното ми изказване е изхвърляне, но пък, хора които гледат животно напълно ще ме разберат.
Много приятен уикенд на всички!!!
