По молба на модераторите пускам тема за кърменето, където предлагам да се съберат материали и да се правят обсъждания и задават въпроси във връзка с кърменето! Да разбием някои митове по въпроса и да се запознаем с най-новите изследвания и становища на лекари и организации!
Храненето в кърмаческата и ранната детска възраст е един от най-важните фактори, определящи нормалния растеж и развитие на детето. Някои заболявания в по-късния период на живота могат да бъдат следствие от неправилно хранене в най-ранната детска възраст. При нормални условия в този период, новороденото увеличава трикратно теглото си и двукратно ръста си от момента на раждането си.
Качеството и количеството на храната са особено съществени фактори в първите дванадесет месеца от живота. Особеностите в храненето на кърмачето се определят от по-високите хранителни изисквания, незрелите храносмилателна и отделителна системи, липсата на зъби и някои особености на обмяната на веществата.
Поради значителната динамика в обменните процеси и степента на съзряване на храносмилателната и отделителната системи, периодът до една годишна възраст условно се разделя на две:
- до 6 месеца
- над 6 месеца в зависимост от спецификата на хранителните потребности.
Кърменето е най-оптималното хранене за новороденото до 4-6 месечна възраст. Майчиното мляко не само задоволява оптимално хранителните потребности на бебето, но и стимулира развитието на храносмилателната система, повишава резистентността към инфекции и създава оптимална физическа и емоционална връзка между майката и детето. Препоръчва се майчиното мляко да бъде единствена храна за нормалното новородено до 4-6 месечна възраст от живота.
Нуждите от енергия на кърмачето са три пъти по-високи от тези на възрастен човек. Причина за това са по-високата интензивност на обменните процеси и значителните нужди от хранителни вещества за гарантиране на растежа.
Основните източници на енергия в храненето на кърмачето са въглехидратите и мазнините, като не е установено, кой е приоритетният доставчик на енергия. Счита се, че 5 г/кг/ден въглехидрати е количеството достатъчно да предотврати образуване на кетонни тела или изпадане на бебето в хипогликемия.
Мазнините трябва да бъдат такова количество, че да гарантират прием на есенциални мастни киселини - линолева и линоленова. Напоследък е установено, че за нормалното развитие на детето са нужни дълговерижни мастни киселини.
Счита се, че оптималното количество oт хранителни вещества (въглехидрати и мазнини) доставя половината от енергията нужна на кърмачето от въглехидратите, а другата половина от мазнините. Подобно съотношение между количество хранителни вещества и обем доставена енергия се установява и в майчиното мляко.
Потребността от белтък е също по-висока, като особено важно е неговата балансираност по отношение на всички есенциални аминокиселини. Еталонен по отношение на незаменимите аминокиселини е белтъкът в майчината кърма. Съвременните млека за кърмачета съдържат белтък от специално преработено краве мляко или соев белтък с добавка на метионин, аминокиселина особено важна за процесите на растежа. Соевите млека са предназначени за кърмачета с непоносимост към млечен белтък. Те съдържат добавка на захароза и глюкоза, но не и лактоза, защото непоносимостта към млечната захар се среща често като усложнение на млечна алергия.
Усвояемостта на белтъка в адаптираните млека за кърмачета е висока и близка до тази на майчината кърма. Счита се, че при адекватен белтъчен прием здравото новородено не е застрашено от недостатъчен прием на повечето витамини и минерални вещества. Най-честият хранителен дефицит в тази възраст е железният дефицит, особено след 6 месечна възраст поради това, че млякото е храна с ниско съдържание на желязо. Предимства в това отношение има майчината кърма от която, независимо от ниското съдържание на желязо има по-добрата усвояемост. В първите месеци от живота при естествено хранените деца се препоръчва единствен течност да бъде майчината кърма. Потребностите от вода в кърмаческата възраст са приблизително 100 мл/кг/ден. След 6 месечна възраст децата имат по-зрели храносмилателна и отделителна системи, а също така и двигателната активност нараства. Налага се постепенно включване на немлечни храни. При кърмените деца, обемът на майчината кърма намалява след първите 4-6 месеца и не може адекватно да задоволява повишените хранителни потребности. Захранването с нови храни става първоначално в малки количества, като постепенно, в продължение на 3-4 дни се замества един цял хранителен прием. Опитите за захранване започват с храни на зърнена основа (зърнени каши, обогатени с желязо), зеленчуци, плодове, месо, яйца. В един определен момент детето се захранва само с една храна, за да може да се открият евентуални причинители на алергични реакции, ако такива се проявят. Специално произведени храни за ранната детска възраст имат предимствата - подходяща консистенция, обогатени с някои витамини и желязо, ниско съдържание на готварска сол. След навършване на 1 година децата се хранят 5 пъти дневно с три основни ястия и две закуски. Преходният период приключва след пробиване на зъбите и привикване към твърда храна. В тази възраст е установена трайна връзка между прекомерната консумация на рафинирана захар и възникване на зъбен кариес. Допълнителното подслаждане на млякото, чая, прекомерното използване на захар в кремове и закуски не се препоръчва. Не е целесъобразно ранното захранване с краве мляко. То се включва и то - кисело, а не прясно едва след 9 месечна възраст. То съдържа по-високо количество белтък, натрий и с това натоварва незрялата отделителна система. Ранното включване на краве мляко може да предизвика алергични реакции, проява на непоносимост към млечна захар а също така да доведе до желязо-дефицитна анемия. Правилното хранене в първата година от живота е особено важно за индивида, защото има доказателства за връзката му с някои заболявания в зрялата възраст: затлъстяване, хипертония, диабет. Адекватност и разнообразие е това, което трябва да характеризира храненето след 1 година, така че да се гарантира оптимален темп на растеж и развитие. Здравото дете се храни с обичайната семейната храна. Във всеки по-специален случай се изисква консултация със специалист.
Доц. д-р Людмила Иванова, дм