Tyi kato mnogo hora mi pojelaha uspeh i qvno sa bili iskreni - zatova qvno se poluchi. I az taka - pojelavam go iskreno na vsichki jeni, koito se borqt za tova i se nadqvam da uspeqt!

zabravih da se registriram, taka che sega si pisha s moq nick:)

Ганка, наистина много се радвам да прочета, че някой е успял макар и след такава дълга борба! И за другите се радвам, дето забременяват първия месец, ама когато е след повече изпитания, или след АРТ, се радвам освен за детето, и за друго - казвам си, триумф на човека, на интелекта, на волята и желанието! (е, понякога на природата, както може би е станало при вас .. но и природата е велика сила )

Blagodarq ti FreshBreeze!
Hubavo e, ponqkoga kato stane po-trudno, zashtoto ni e mnogo po-sladko taka, ama i teji, zashtoto mnogo malko hora ni razbirat. Iska mi se pri vsqka ot nas da stava lesno i vsichko da e nared, no ne vinagi se poluchava vednaga. Kyde prirodata pomaga, kyde prechi... Kyde choveshkiq faktor e mnogo silen... Vajno e nikoq ot nas da ne se otchaiva i da vqrva v tova, che edin den shte byde maika! Stiskam palci na vsichki

Така като чета..... реших и аз да кажа.
Първият път, когато забременях беше преди 7 години, тогава имах ново гадже/ с което в последствие се разделихме/. Не съм броила нито кой ден съм, нито съм очаквала такова нещо!!!!!
Помня че точноми беше свършил цикъла, когато правихме секс. Беше само този път за целия месец и направо се втрещих, когато ми закъсня.Последва Аборт.
Сега когато решихме да имаме бебе,реших че веднага ще стане!
Е не става, Август ще станат 2 години!
 

Здравейте момичета !Да ви се оплача,че вие най-добре ще ме разберете Днес се връщам от почивка.Беше ужасно.Имах чувството,че съм на парад на семействата с деца.С мнооого деца...Едното бута количката с другото,майката влачи третото...а ние с половинката безмълвно се споглеждаме и буца засяда на гърлото ми.Как го правят?Просто исках да споделя с хора,които знаят за какво говоря.Незная вие как успявате да мислите положително и да виждате хубавото в живота.Браво на вас Аз не мога.Не съм толкова силна.

Ели_, и ние се връщаме от почивка, същите неща си мислех и аз ... да не говорим, че понеже возихме малкия племенник, на задната седалка мъкнем едно детско столче за кола - става ми хем тъжно, хем се размечтавам, като го гледам...

на мен започна да ми изглежда все по абсурдно да имам дете. Някак си да си бременна и да родиш живо и здраво дете за мен са супер далечни понятия. Знам какво е да си бременна и да усещаш бебчето как мърда и рита, но не мога да си представя вече да го гушкам,преобувам и т.н.При мен да забременея е лесно но да родя много много трудно

Миналата седмица , отидохме на сладкарница заедно с племеницата ми/4год./, много е привързана към мен и докато пътувахме седеше в мен. Като всяко дете се унася в кола и легна на гърдите ми. Едва не се разплаках, защо не мога да си имам свое?...

Незнам,момичета,но аз започвам да рухвам психически и никакви такива от сорта на "не му мисли много и ще видиш как ще стане,когато най-малко го очакваш.." / Нали се сещате   / не помагат.Ами то няма момент, в който да не мисля и да не го очаквам.Как да спра да искам да имам дете ?Ще ходя по доктори докато ме изгонят от всички кабинети и започнат отдалече да ме връщат с "Абе не разбра ли,че няма да стане,престани вече да идваш...Остави ни намира.."          

Аз пък живеех с мисълта, че НЕ МОГА ДА ИМАМ ДЕТЕ. По тази причина като тъп щраус се оставих на течението и разчитах на приятеля си да ме "пази", пък то нали и нямаше уж от какво да ме пазят. И хоп - забременях, когато не исках! Беше един от най-ужасните периоди в живота ми! Щяхме да се женим, колкото и да не ми се искаше "за да не опозоря семейството си"!
Тогава моята баба, за която си мислех, че най-трудно ще приеме новината ми каза, че не е необходимо да провалям живота си само защото съм бременна! Това ме изненада и аз реших, че щом тя може да възприеме аборта като нещо нормално, значи не е нещо фатално и има и друго решение освен най-елементарното!
От тогава се научих да си решавам проблемите, а не да бягам от тях, да говоря, а не да се правя, че не знам, не виждам и не чувам!
Жесток начин да се науча да не съм щраус! Не съжалявам и до сега за решението си, защото това дете, ако се беше появило на бял свят нямаше да е щастливо, бракът ми с този човек нямаше да просъществува,  той и тогава се изживяваше като благодетел! Но....
Минаха години и намерих човека, с който съм щастлива, но вече осем години нямаме дете и не се знае дали ще имаме!
Това е положението!
Може да става лесно, но може и трудно. Всичко е план на една по-висша мисъл! Хората са казали "Умният се учи от грешките на другите, а глупавия - от своите" Аз за съжаление се оказах от вторият тип !

Ммммм, дааааа ...

И аз бях забравила, че може да стане от първия път. Но ето че при сестра ми се случи именно това От раз Да е жива и здрава и да роди здраво бебнце

Завиждам и съвсем благородно не на бременността, а по-скоро на незнанието.
- не знае колко време живее яйцеклетката;
- не знае защо по време на менструация не можеш да забременееш;
- не знае какво точно е овулацията;
- не знае какво е гестационна седмица.

Това последното ме провокира да пиша и аз в тази тема. Вчера ми вика - аз съм в 16 секционна седмица Обяснявам че се казва гестационна Тц - аз нищо не разбирам - дори и в момента ми се пълнят очите със сълзи  Искам и аз да не знам ..........

И аз завиждам на другите за незнанието им.
Преди да забременея знаех това онова, но в много общи линии, а и честно казано - някои неща направо не си ги знаех...
Сега толкова много съм изчела, че ще ми се пръсне главата.
Много неща вече знам, ама какво от това - началото на идващата година трябваше да си имам бебче, ама няма да имам...

Просто незнам какво да кажа!!!! Редовно влизам тук регистрирана съм от началото на годината чета всичко което пишете момичета но рядко се включвам в разговорите ви. Незнам какво да кажа, незнам какво да добавя към вашите думи. Всичко което казвате е така но понякога си мисля че нищо и никой не е в състояние да ми помогне. При нас годините са три вече в чакане и ходене по лекари а отчаянието все по-голямо. Понякога пък има някакви проблясъци на надежда докато не дойде дата за поредния цикъл и всичко почва отначало. Немога да ви дам кураж затова и не пиша често. Но всеки ден ви чета и ви се радвам и чувствам поткрепата ви във вашите думи. Благодаря ви че сте такива оптимисти и че вдъхвате на всички останали от вашия оптимизъм. Искам и аз да съм от отбора на невежите но това никога няма да стане! Искам и аз да незнам какво е овулация и т.н.

На плажа...
Майка с малко детенце...
Гушка го, гали го, после легнаха двете на хавлията и започна да го кърми...
Тръгнах си...

Mili momicheta, ne znam kakvo da vi kaja. Iskam da pomogna na vsqka, da dam nadejda na vsqka. Znam, ubedena sym,che skoro i pri vas shte stane. Pri men stana na 5tata godina. Pojelavam vi pri vas da e po-skoro. Trudno e da ne mislish za tova, trudno e da gledash maikite s deca, no pyk i te ne sa vinovni za neznanieto si. Iskam i az da ne znaq kakvo mi ima, da ne se sybujdam vsqka nosht misleiki si, che bi moglo da byde i po-dobre, ama i sega ne e zle. Ne iskam da znam, che ima diagnozi kato dvuroga matka, kato losha spermograma, nedostatychno jylto tqlo i t.n. Iskam da sym pak onaq neveja mlada jena, koqto si misli, che moje da zabremenee ot pyrviq pyt. Iskam da moga s chista syvest da kaja, che ne me boli ot tova, che drugite imat deca... Znam, vqrvam, che shte stane i pri vas, che vypreki znaniqta, bagaja i neshtastieto, koeto nosite v dushite si shte se preborite i shte vi ogree slynceto na detskata usmivka!

Да-а-а, всики сме ги изпитвали тези моменти.   Преди две седмици ми се обажда една позната, която до преди половин година твърдеше, че не иска деца, защото с мъжа и се допълвали идеално и че нищо в живота не им липсвало и ми казва - "бременна съм в 3-ти месец. А вие какво още чакате?"
Само дето не се разплаках по телефона от мъка и безсилие и измънках нещо от рода, че още правим ремонти по къщата и не ни е до дете. А вече две години ходим по мъките.
Другият случай, който направо ме разрева беше миналата година - и досега си го спомням все едно е било вчера - в четвъртък правя спонтанен аборт - рев цяла нощ, а на другия ден се обаждат най-добрите ни приятели и казват "Имаме страхотна новина - бременна съм". И аз ги поздравих сърдечно и искрено, въпреки че в гърлото ми беше заседнала буца. А сега щяхме заедно да си гледаме децата, но живота по някога е много жесток

А може пък да е вярна фразата "Каквото не ни убива, ни прави по - силни"...

Отдавна наблюдавам темата, но днес вече имам желание и да се включа.
Фирмен купон вчера - идва колежка на мъжа ми, с която сме доста близки, знаех, че ще се женят октомври и първо се зачудих на краткия срок, после разбрах, че е бременна, но не го е обявила на всеослушание. И така, виждам я вчера и отивам да я поздравя за сватбата, а тя подскача весело и ми казва, че има и друга новина. Стана ми много приятно, че реши да сподели с мен, гушнах я и й казах колко много се радвам за нея, чак не можех да се позная. Това ми е първия сблъсък с близка бременна и си мислех, че ще ми е по-трудно. Цяла вечер се въртях около нея и й се радвах - станала е много спокойна, има някаква мекота в погледа и съвсем леко заоблено коремче. В началото на трети месец е, но е доста слаба, явно затова й личи.
Дотук всичко добре, ама що ми трябваще да питам къде ходи на прегледи и какви изследвания ще прави. Каза ми някаква световно неизвестна квартална клиника - аз си замълчах, все пак тя си решава. За изследванията си нямаше никаква представа - каза, че май кръв щели да й вземат. Точно тогава осъзнах разликата - тя просто е от онези, нормално забременяващите, необременени психически жени, които прихващат от непазене и евентуално спират цигарите и алкохола. Това фолиева киселина, микробиология, консултация с генетик и тем подобни са понятия от друга вселена.
Като се прибрахме бях много тъжна, а Румен си мислеше, че съм разстроена щото ни се провали екскурзията за почивните дни.
Не завиждам в никакъв случай, ама така ми се иска и аз да съм една спокойна, нежна и нищо незнаеща бременна...

Не завиждам в никакъв случай, ама така ми се иска и аз да съм една спокойна, нежна и нищо незнаеща бременна...

Ултра, ти ще си една спокойна, нежна и много знаеща бременна, повярвай ми.