Някога, някога, много, много отдавна и аз бях ново момиче в бг-мамма.

Регистрирах се, единствените ми познания се изчерпваха, че секс за бебе се прави около средата на цикъла.

Честна дума.
 
А и бях подочула, че има някакви тестове забременност.

Бих искала да си бях останала ново момиче в бг-мамма.
Да не науча толкова неща, да не се докосна до голямата болка тук и в дира.

Някои от вас са ме питали защо пиша в бг-мамма?
Защото там няма мъка.

Всъщност като се замисля, благодаря ти Боже, че ми изпрати това изпитание, защото когато успея един ден ще оценя безценния дар да имаш дете от обичания човек...

А пък аз съм много тъжна, защото ми отложиха ин витрото за началото на септмеври. Трябваше да го правя през юли. Онзи ден бях на УЗД и хоп - киста. На всичкото отгоре правя всичко възможно да изглеждам супервесела, защото не искам да натоварвам околните и не искам да гледам погледите им пълни със съжаление. Единственият, на когото мога да кажа как се чувствам е мъжът ми, но гледам да не прекалявам, че току виж му писнало в някой момент - все пак от 2 години го влача по лекари.

А пък аз съм много тъжна, защото ми отложиха ин витрото за началото на септмеври. Трябваше да го правя през юли. Онзи ден бях на УЗД и хоп - киста. На всичкото отгоре правя всичко възможно да изглеждам супервесела, защото не искам да натоварвам околните и не искам да гледам погледите им пълни със съжаление. Единственият, на когото мога да кажа как се чувствам е мъжът ми, но гледам да не прекалявам, че току виж му писнало в някой момент - все пак от 2 години го влача по лекари.

Джорджи, не се ядосвай, може пък да е на късмет   На голям късмет!
От сърце ти го желая !
Ей го къде е септември  

Сигнусче, все се надявам това да е месеца - защото много ми се иска да родя едно телче - май е любимия ми месец. Мама е родена тогава. Тя беше най-разкошния човек за мен, а си отиде на 50 години. Все ми се иска да имам детенце, което да прилича на мама.

Ще имаш, миличка, ще видиш. И ще си най-прекрасната майка!

Ако искате ми вярвайте, но аз никога не съм си мислила, че ей така хоп и след няколко месеца ще съм бременна. Незнам защо, но сякаш подсъзнателно съм знаела, че ще имаме проблеми.  

Аз също бях като теб.. някак си го усещах..
Когато спряхме да се пазиме преди повече от 2,5 години, моя мъж малко се страхуваше.. те мъжете все ги е страх, но аз му казах, че ще мине най-малко година преди за забременнея...е, мина, несамо 1 година... и някакси аз продължавам да предчувствам, че скоро няма да се случи.

Аз също очаквах да имам проблем защото съм имала ранчика, полипи, в резултат кюретаж. Но очаквах да са механични проблеми, а не с хормоните. Преди години ми бяха правили изследвания на хормоните, поради съмнения за кисти, но тогава всичко беше наред. Ето защо засилих гаджето да започнем опитите, а не да чакаме да изплатим половината ипотека на жилището ни както той искаше. Сега вече стигнахме половината, ама бебе няма както беше по неговия план. Но напоследък ми се струва, че няма зашо да се навивам излишно. Реших да направя следващи месец цветна снимка и антитела, за да изключа възможни проблеми. И ако всичко е наред ще я карам по-спокойно. Така де, с всичко досега съм се оправяла, та на едни хормони ли ще се дам?

...даже бях планирала кога точно да го направим, че да ми е най-удобно за бременността, сезони, дрехи, почивка, че и така да се роди детето, че да му е удобен за празнуване рождения ден... и др.подобни планировки...
смех, смех...

Това бяха планове на моя. "Ще го правим юни или даже по-добре юли, когато сме на морето, че да се роди по топло." Е аз благодарение на първата ми гинеколожка /която е 21 или 23 набор някъде/ аз съм наясно за овулацията и температурата. Имам си проблеми от както се помня и заради хапчетата мерих температура редовно около 2 години и графиките ги знаех на изус. Даже как да се пазя според температурата.

Нещо ми направи голямо впечатление.

Повечето тук са започнали опитите за бебе с мисълта, че ще има проблем. И аз съм от тази групичка. Ама това ни натоварва допълнително. По принцип не съм такъв човек, не започвам да правя нещо с мисълта че няма да стане. Защо сега се получи така, не знам
Обаче това не е никак хубаво. Пречи според мен това психическо натоварване, още от самото начало.

Иначе и аз като повечето тук, знаех че за бебе трябва секс около средата на цикъла. Леле ........... Сега ми е смешно

А пък аз съм много тъжна, защото ми отложиха ин витрото за началото на септмеври. Трябваше да го правя през юли.

Мила Джорджия, не съжалявай!! Че какъв месец е юли за инвитро!!! Септември е къде къде по-добре! Пък и е скоро

Ще пада яко стискане на палци през септември

Нещо ми направи голямо впечатление.

Повечето тук са започнали опитите за бебе с мисълта, че ще има проблем. И аз съм от тази групичка. Ама това ни натоварва допълнително. По принцип не съм такъв човек, не започвам да правя нещо с мисълта че няма да стане. Защо сега се получи така, не знам
Обаче това не е никак хубаво. Пречи според мен това психическо натоварване, още от самото начало.

Танче, и аз се замислям по тоя въпрос, ама не знам ... Преди съм си мислела, че няма да имам проблем, обаче като се подготвях за операцията, всички лекари се чувстваха длъжни да ми съобщят, че има риск да премине към хистероскопия, вярно малък, ама как се спи с тая мисъл!! Толкова ми беше тъжно, че нямам вече едно детенце, да преживея всичко по-леко... даже въобще не ме интересуваше има ли мъж до мен. (То пък съдбата си знае работата, да ме срещне със Захарчето сега:-) ). После пък всички ти намекват да бързаш, щото миомите проявяват склонност да се повтарят понякога...

От друга страна си мисля, че едва ли има някой сред нас, който не вярва, че ще има дете в крайна сметка... Аз нито за миг не се съмнявам - ако природата се закучи съвсем, разумът ще направи друг избор и пак ще сме родители  

Но сега в началото на това лято за първи път имам чувството, че е дошъл и нашия ред да се порадваме.

Лилия, това много ми харесва! Да ти кажа, и аз така... май след лапарото вече се успокоих, че няма причина да не става и ...много хубаво си го казала  Даже Мъж ми каза след операцията, че съм му изглеждала по-различно, по-лъчезарно някак

Е, дано наистина да стане така, както го мислим. Положителната нагласа е важно нещо, а пък ние си знаем какво трябва да правим.

Каквото е писано това ще стане , пък всеки прави някакви опити да подобри положението си .
След месеци на търсене и мислене какво да се прави се оставих по течението , то да ме носи .
Куриоз ......ставам работодател вече на 3 момичета , които след 2-3 месеца работа  са бременни . С моята счетоводителка се шегуваме , че ако иска някога да забременее трябва просто да я назнача във фирмата и всичко е уредено     .
Намерих си други цели и амбиции свързани с работата и усъвършенстването в други посоки , ако стане да имам 2-ро дете някога - стане , ако не - живи и здрави .
Е сега няма само по график да правим секс я .....пък и то е ужасно поддискащо и уморяващо , всеки месец едно и също : Мъжо еди-кога си трябва да правим секс и аз да не ставам от леглото , пък ти като си имаш спешна работа - то ти е приоритет.........нали се сещате , че не само него изнервям ами и себе си .......пък тези действия клонят към тенденция => по-малко секс и удоволствия (а все пак удоволствието не е за пренебрегване)
Така че горе главата => задобрявайте другаде , а бебеправеното вие си знаете ,че имате проблеми , не ги правете и психологически , че става едно голямо блато

Поздрави и наздраве от (временно) Слънчев бряг
pipilota

А пък аз съм много тъжна, защото ми отложиха ин витрото за началото на септмеври.

Не се ядосвай, месецът е супер, зодията също. И аз винаги съм искала бебе -телче, ама няма. По план график иксито ще е октомври и за малко ще се измести към близнаците.  Ама здраве да е, само да стане.
Успех!preggo

При мен пък се получи парадокс,преди години,когато не планирах бременност забременях веднага,но направих аборт по желание.
Сега не преставам да се измъчвам-защо го направих?Ето сега не мога да забременея от 2 години вече.
А в бг-мама се тръшкат,като не стане веднага,но гледам че повечето забременяват до 3тия месец опити.
Към Пипилота-миличка,незнам как се чувстват жените,които се борят за 2ро дете,но мисля,че при вас е малко по различно.Имам приятелка с 1но момиченце,сега беше решила да не се пази и каквото стане/в смисъл желанието вече не е толкова силно,знам ли./И сега е бременна вече след 3 годишни опити.Все си мисля,че при нас,които нямаме е по тежко.
ПОЗДРАВИ

Огънче, благодаря ти за хубавите думи. А колкото до бебчето - пожелавам ти да е зодия Близнаци. Аз съм тази зодия. Моят мъж се притеснява понякога, че ще го осъдят за многоженство. Винаги ще имаш чувството, че имаш няколко дечица вкъщи. С нас "Близнаците" винаги е гоооолям екшън. Желая ти на теб и на всички другата година да си пишем за пелени, кремчета и т.н. бебешки нещица.

Отдавна чета какво има интересно в този сайт, тъй като се оказа, че и аз съм проблемна в забременяването След хиляди перипетии, който няма да разказвам, че още ми е болно и след пълна глава с информация за всичко от температурната графика, през лечение с всякакви хормонални препарати, изследвания и 3 инсеминации, а също така категорично изявление от страна на един "ужасяващо мил" доктор, че на тея години /31/, с тези яйчници, двурога матка и спермограма на мъжа ми, почти невъзможна - "нямам никакъв шанс да забременея и е по-добре спешно да се запиша за инвитро", реализирахме резултат  Борихме се 5 години с мъжа ми. Аз бях уверена, че ще стане още от самото начало, Боже колко наивна съм била???!!!! Минах през ада, през който минавате всички вие. За мой късмет мъжа ми го пратиха в Германия. След като ми казаха, че съм ужасно остаряла за бременност, реших да питам тук как мислят. Докато отидем на специалист, който да ми обясни всичко, от игла до конец, се оказа че сами сме се справили. Най-големия враг на една жена, която иска дете е ПСИХИКАТА. Няма нищо по-лошо от това да ставаш и да лягаш с една и съща мисъл. За това момичета поуспокойте се малко! Трудно е, знам. Не съм спирала да си задавам въпроса защо на мен и хиляди други глупости - вие знаете какви. Стискам палци на всяка една от вас да успеете! Вярвам, че ще стане и при вас!

Ganka,
много се радвам, че при вас се е получило:))
Успех:))

Към Аманда ....Да права си по-различно е когато вече имаш едно дете  и се бориш за 2-ро ......

Има и други тръпки   сега вече положението е друго... по-спокойна съм както казах непрекъснатото отчитане на фертилните дни и уж правенето на секс през този период отмина, тази супер-цел също е на заден план ..установих че живея САМО ЕДИН ЖИВОТ и не трябва да пропускам миговете на радост и щастие с това , което имам - защото го ценя ПОВЕЧЕ .