Милички, вчера се зачетох във Форумите на БГ Мама, даже се регистрирах. Почувствах се доста особено... Във форум "Искам бебе" почти всички истории са: мм нещо ми закъснява, тестът е отрицателен, какво ли става .. и хоп - бременност, или пък "а бе тоя месец някак чувствам, че е станало, имам еди какви си симптоми"... проследя историята - бременност.

Направо бях започнала да забравям, че може да става и лесно!!! Във форумите за проблемно забременяване колко такива темички има, пък после - цикъл

Ободрих се от четенето там  Е, разбира се, не ме подмина задължителния въпрос - а защо при мен (при нас) не става, мамицата му...

Също са много сладки мадамите, дето се тръшкат като за световно след 2, 3 или представете си цели 8 месеца неуспешни опити!! Аз като си помисля, че навършихме две години...

Успехи на всички!!!

Ех, Фреш...
Защо ми напомняш...Другия месец и при нас стават 2 години, а този става една година от как съм с вас...
Алиа_алиа е написала в дир-а нещо за "искам бебе". Същото се отнася и за мен-понякога им се ядосвам, че са толкоз непросветени, а понякога им завиждам, че така наивно, бързо, лесно, неразбрали, неосъзнали, нямали време да разкажат, да премислят забременяват. Някои хора само да помиришат възглавница и забременяват, други са много специални-положили глава на възглавницата, първо сънуват ада в реални размери, а после се събуждат бременни.

Мари

Мен ми харесава в "Искам бебе" как сладко отговарят:
В: "Какви изследвания направи след спонтанния аборт? "
О: "Взеха ми на следващия ден кръв и секрет. "

Е, това е отговор    Искам и аз да знам толкова само  

Ако искате ми вярвайте, но аз никога не съм си мислила, че ей така хоп и след няколко месеца ще съм бременна. Незнам защо, но сякаш подсъзнателно съм знаела, че ще имаме проблеми. Още на 5 месец се бях ошашкала и ходих на доктор, на 8 м. мъжа ми направи спермограма, е и к'во от това, какво като се шашкам от самото начало, ето вече 2г. и половина минаха.
А въпроса "защо точно на мен" вече отдавна не си го задавам

Някои хора само да помиришат възглавница и забременяват, други са много специални-положили глава на възглавницата, първо сънуват ада в реални размери, а после се събуждат бременни.

Мари

Мари, миличка, мисля че трябва да се занимаваш с повествование, толкоз добре ти върви...  

Целувки!

Мен ми харесава в "Искам бебе" как сладко отговарят:
В: "Какви изследвания направи след спонтанния аборт? "
О: "Взеха ми на следващия ден кръв и секрет. "

Е, това е отговор    Искам и аз да знам толкова само  

Сигнусче, да! Или пък например като се споделя кой откога пробва и правил ли е изследвания - "...ми накрая отидох на гинеколог и се оказа, че ми няма нищо...".

Сладки са мацките  Ма като гледам са и по-младички ...

Ако искате ми вярвайте, но аз никога не съм си мислила, че ей така хоп и след няколко месеца ще съм бременна. Незнам защо, но сякаш подсъзнателно съм знаела, че ще имаме проблеми. Още на 5 месец се бях ошашкала и ходих на доктор, на 8 м. мъжа ми направи спермограма, е и к'во от това, какво като се шашкам от самото начало, ето вече 2г. и половина минаха.
А въпроса "защо точно на мен" вече отдавна не си го задавам

И аз така. Може би защото още от началото съм с нередовен м. и все съм пила хапчета и съм мерила температури. Но все пак се надявах да стане до половин година, да ама не!

И аз винаги съм си знаела, че ще имам проблем.
Колкото до питанките в искаме бебе- ако нямахме проблеми, не четяхме толкова и ние щяхме да сме същите, или почти същите

Колкото до питанките в искаме бебе- ако нямахме проблеми, не четяхме толкова и ние щяхме да сме същите, или почти същите

Няма спор

Искаше ми се и в нашата темичка "дългоочаквана бременност" да има по-често разписали се - дочакали

Ако искате ми вярвайте, но аз никога не съм си мислила, че ей така хоп и след няколко месеца ще съм бременна. Незнам защо, но сякаш подсъзнателно съм знаела, че ще имаме проблеми. (

 И аз така. Винаги съм била сигурна, че ще имаме проблем. Незнам защо. Просто знаех, че ще бъде така. Вече минаха 3 години откакто сериозно се занимаваме с проблема и засега нищо.
А най-любимото ми от цитирания форум беше нещо от сорта: Отидох на гинеколог и се оказа, че ми няма нищо, а просто съм бременна в 5 месец.....
Незнам как го правят тези хора, но и аз искам така...

Сладки са мацките  Ма като гледам са и по-младички ...

Еее тук да не са старички Важно е в крайна сметка на колко се чувствам...пък и важен още повече е крайния резултат---бебе  Аз и в двете влизам...първо се регистрирах в бг-мама и по-късно научих този форум и влезнах и тук И не съм много млада ама не съм и стара

Е то като сме тръгнали, и аз да кажа, че от самото начало ме съмняваше, че ще стане бързо работата ... Май се наплаших след операцията ми от миома през 2000г. Мъжо (още беше само гадже) в началото се дразнеше, че му давам зор да бебеправим и правя трагедии, като пропуснем някой месец ... ама сега сигурно ми е благодарен, че спестих малко време  
То пък според изследванията нищо ми няма ... ама знам ли защо така това чувство, че ще е трудно...

А аз от много мислене вече съм вманиячена на тая тема. Даже преди няколко дни го казах и на мъжа ми и му дадох зор да действа по-бързо с нещата, които трябва да направи, че да не се изнервям допълнително. Но сега в началото на това лято за първи път имам чувството, че е дошъл и нашия ред да се порадваме.
А в същото време снаха ми редовно ме занимава с разни дребни проблеми около нейната бременност (чака второ дете). И като ми каже "Нали знаеш как е", ми идва да й фрасна един.... Ама последния път й казах "Не, незнам как е, но се надявам да разбера" и тя млъкна като попарена

Аз пък обратно...мислех, че ще стане бързо...ама защо съм била такава патица ей на и да ме питате немога да ви кажа. Та лошо е да летиш в облаците и да те свалят с един шамар ама и това се преодолява. Сега се борим за плувците, че да видим до къде ще я докараме
В началото дори спорехме с мъжо, че аз искам момчета а той момичета...ама сега ако ни питаш ще има един и същи отговор и от двамата...каквото и да е

Аз пък никога не съм очаквала, че ще стане от първия или втория месец, но пък изобщо не подозирах, че ще имаме проблеми  
Като стана въпрос от колко време опитваме ... ми от 8 месеца на практика    Но при нас може само с тежката артилерия, добре, че и така поне може  
Година и половина не предприехме никакви мерки, после след спермограма се оказа, че няма как да стане изобщо, след още година се оказа, че може ин витро - абе да видим изобщо ще стане ли някога или не - аз вече почвам да гледам философски на нещата - този живот ми е даден да го живея, не да се тормозя  

Абсолютно, Дони, някой го беше казал много хубаво, че няма задължителни неща в живота, които трябва да свършим. Все пак ни е само един, и на мен не ми се ще след 10г. като се обърна назад да видя само болката и мъката която е изпълвала дните ми
Така че ако е писано да имаме деца ще имаме, ако не, няма. И не си мислете че съм се примирила, не, просто ми омръзна да бъда тъжна гледайки бременните жени по улиците и другите деца, и с болка плахо, плахо да помечтавам за моето малко съкровище, което искам

За тъжното - и аз вече не съм тъжна, даже напротив - май напоследък станах по-веселичка. И уж се старая да гледам позитивно
Но мисля много. Почнах и да сънувам ПАК на тая тема и така.
Но понеже съм краен оптимист всяко сутрин като стана се опитвам да се зареждам положително.
А вманиачаването е на подсъзнателно ниво, май.Хем се опитвам да мисля за друго, хем все това ми е в главата.
Но от 1 Юли съм решила да го ударя на уволнение по този въпрос до септември, та да живнем малко - никакви мерения на каквото и да е.

Все пак е лято.
Поне се надявам да бъде лято, че както върви отива към есен...

сега като споделя това, сигурно ще ми отпадне номинацията за най-знаещ в клуба, но преди близо 2 години, когато най-после с мъжо се назлъндисахме и решихме, че е крайно време да се сдобием с наследник, аз бях убедена, че просто сядаме (т.е., лягаме) и го правим.
даже бях планирала кога точно да го направим, че да ми е най-удобно за бременността, сезони, дрехи, почивка, че и така да се роди детето, че да му е удобен за празнуване рождения ден... и др.подобни планировки...
смех, смех...

сега като споделя това, сигурно ще ми отпадне номинацията за най-знаещ в клуба, но преди близо 2 години, когато най-после с мъжо се назлъндисахме и решихме, че е крайно време да се сдобием с наследник, аз бях убедена, че просто сядаме (т.е., лягаме) и го правим.
даже бях планирала кога точно да го направим, че да ми е най-удобно за бременността, сезони, дрехи, почивка, че и така да се роди детето, че да му е удобен за празнуване рождения ден... и др.подобни планировки...
смех, смех...

Ами май всички сме минали през този период на планиране. Ама явно това е едно от нещата дето стават с перфектен план, ами май е точно обратното.
Няма как да ти отпадне номинацията, щото си най-знаещата щото много си чела.

бях планирала кога точно да го направим, че да ми е най-удобно за бременността, сезони, дрехи, почивка, че и така да се роди детето, че да му е удобен за празнуване рождения ден... и др.подобни планировки...

Хехе, същата работа и аз! Ама абсолЮтно същата. Много държах и на зодията.