Размислите на повечето момичета обхващат почти всички възможни интерпретации за ситуация като тази. Не мисля, че е непростима тази реплика. Още повече, както излиза, тя не е знаела, че те опитват да имат деца. Най-вероятно, те не са приятелки в истинския смисъл на думата, защото в такъв случай момичето нямаше да мълчи месеци, а щяха да се изяснят досега. Репликата е и най-обикновена подкана,каквито се отправят към младите. Друг е въпросът, че, който се е борил със стерилитет, е много по-чувствителен на тази тема. Оказва се, че TianA даже не е знаела за това. Аз не бих я съдила толкова строго, още повече, че момичето има съмнения, че може и да не е постъпило правилно. И аз съм я чувала тази реплика, отправена към мен, и то от близки уж хора. И съм прощавала, защото знам, че не влагат лош умисъл. Хората са загрижени, но в един момент дотолкова всичко се е изговорило, обсъдило по темата, че те не знаят и какво да кажат, с кави думи да ни успокоят. Затова вече не съм толкова обидчива. Мен лично ме дразни друга реплика: "Ами, пак ще опитате! Другият път всичко ще е наред!". Идва ти да им крещиш, че може и да не е наред, че толкова те е страх и т. н. Но те просто не знаят с какви думи вече да ни успокояват. Аз вече на никого нищо не разказвам по въпроса - правим с мъжа ми, каквото трябва и не занимавам никого от близките си с проблемите си. На сестра си например не мога да разказвам нищо, защото мъжът и (чужденец е) не иска деца и тя каквото и да съм и казвала преди е казвала, че не е голяма работа и да мисля положително. Всички тук знаем, че само с положително мислене не стават нещата. Тя страда, че той не иска деца (чудя се защо стои още с него, като тя толкова много иска) - казва и, че имало време да опитват, а тя е на 35. Затова нищо вече не споделям с нея, защото за нея е мъчение да разсъждава за неща, за които нейният красавец и казва, че е още рано да мислят за тях. На майка си също нищо не казвам, защото тя след това не спи по цяла нощ, плаче, вдига кръвно; с една дума - преживява моите неудачи. Ето, например, вчера ми правиха хистероскопия, но тя никога няма да разбере за това. Ще си умре от притеснение. Така че, аз лично вече не се сърдя и не се засягам по темата. Проблемът си е в моето семейство и ще се справим сами с него. Но и нямам право да съдя другите. Няма непростими думи. За всичко можеш да поискаш прошка!
