Аз пък ще ви кажа,че точно от най-близката приятелка боли най-много.Имах такова преживяване и приятелката вече е бивша-след 20г. връзка.Не че не бях готова да говорим за моя проблем,просто тя не пожела да ме чуе,дори не ме попита как се чувствам,какво правим и какви са изгледите за успех.Имаше свое виждане по въпроса и се опита да ми го наложи.Беше свикнала да приемам мнението й с голямо доверие.Но когато тя-майка на 3 деца ми каза,че едва ли не съм глезла щом ме боли и плача,че в живота се случват наистина много по-лоши работи и вместо да се опитвам да забременея трябва да си осиновя дете /а знаеше,че мъжа ми не приема идеята за осиновяване/,защото тогава ще стана човек с главно "Ч",просто й казах че този разговор ме дразни.Разчитах,че като сме толкова близки ще ме разбере и ще спре да ме измъчва.Но тя се обиди и повече не ме потърси.Все пак й пратих картичка за рождения ден.След 2 месеца ми писа да благодари за картичката и да изкаже съжалението си,че вече не сме приятелки.Попитах я според нея какво се случи.Отговори,че понеже живеем в различни страни сме станали много различни и затова сме се разминали.Много ме боли от тази раздяла дори и сега-1г. по-късно.Тиана,през цялото това време много се надявах тя да ме потърси с искренното желание поне да ме изслуша и да се опита да ме разбере.Не стана така.С писмото си тя ми даде да разбера,че е приключила с мен,при това е и огорчена че аз не съм разбрала добрите й намерения да ми даде полезен съвет.Така,че най-важно е да си сигурна какво искаш да се случи между вас оттук нататък.Дали искаш да си върнеш приятелството или просто да се извиниш.Напиши й това което написа тук.Напиши й че ти е много болно,че точно ти си я наранила,че знаеш през какво минава и искаш да й помогнеш с всичко което си научила в годините на твоята борба.В случая нейните чувства са много по-силно наранени от твоите.Непременно я потърси,но внимателно подбери думите си към нея.Друг е въпроса,че е възможно да не те търси не заради култовия въпрос,а по съвсем други причини.Например защото се е затворила в себе си-насаме с болката и проблемите си.Но в този случай пак има нужда от близка приятелка,която я разбира и подкрепя.Желая ти успех!

Истинските приятелства са толкоа ценни и толкова малко, че трябва да се правят усилия да не се губят. Dji-djo, поздравявам те, че си направила първата крачка. Жалко, че приятелката ти не е оценила жеста...

Не разбирам как хората, които вече са успели да забременеят, твърдейки че преди това са страдали дълги години от безплодие, могат да забравят всичко това и да ни дават акъл как да чувстваме. Моля ви да не започваме пак със споровете, няма смисъл от такива

Понеже в цитата по-горе се пише в множестено число, а в темата освен Лан, споделих мнението си и аз, моля за извинение, ако неволно съм наранила някой.

Ааа ! Лейди, ти не влизаш в това число , а и повечето списващи също. Просто от време на време се появява някой, който да ни налее в акъла колко грешим, че страдаме и се обиждаме за глупости. Обикновено такива хора са изключения тук.

Тиана, важното е, че си осъзнала, че си създала някакъв разрив помежду ви и се опитваш да оправиш нещата. Това, че си признаваш грешката, също има огромно значение. Надявам се да се оправят нещата и да възстановите приятелството си. Понякога е нужно много малко, за да помогнеш и една дребна крачка, за да се извиниш.
Изобщо не съм съгласна, че не се забравя през какво си минал. Някои хора тук, във форума го показват доста отчетливо. Така че няма смисъл да нападате момичето. Паметта на хората е къса за лошите моменти.
Съжалявам, ако не сте съгласни с моето мнение, но моя личен опит с някои "приятелки" с проблеми го показа. В момента, в който забременяха спряха да контактуват с мен. Така че, не всички са толкова праволинейни като вас, Лали и Джам.

Паметта за лошите моменти на човека е къса, това е естествена защитна реакция, за да оцелее, но тук става въпрос за първите седем години.

Паметта за лошите моменти на човека е къса, това е естествена защитна реакция, за да оцелее, но тук става въпрос за първите седем години.

И не само, за съжаление.

Tiana, ако бях на мястото на приятелката ти и аз бих се обидила, но най-вече бих се почувствала предадена, защото дори и да не съм споделяла открито болката през всичките години борба съм си мислела, че получавам твоето мълчаливо разбиране, твоята мълчалива подкрепа. Все пак не всички могат да споделят за проблемите си и не всички се чувстват по-добре, когато говорят за тях. Някои хора имат нужда точно от това мълчаливо разбиране. Когато си я попитала по този доста нетактичен начин, тя си е дала сметка, че си забравила за болката, че си забравила колко хубаво и прекрасно нещо е подкрепата от приятелите, точно, защото е мълчалива. И мен това би ме наранило и то много. Хубаво е, че си решила да й пишеш. Обясни й най-искрено всичко, без да се оправдаваш и дано нещата се оправят.

Въпросът "Какво чакате?" при мен се превърна в "Какво толкова чакахте?" Отговарям с полу-усмивка: "Вие други проблеми освен нашето чакане нямате ли си, та ви вълнува толкова?" Обикновенно всички млъкват или най-малкото сменят темата. Някои даже изглеждат видимо засрамени, но не изпитвам и грам съжаление към тях.

И аз искам да се извиня. Ако съм засегнала някого с постовете си в този прекрасен форум СЪЖЕЛЯВАМ!

Пратих и-мейл и вчера получих отговор.
Моята мила приятелка е започнала втора работа и няма време да се обажда на никой,не само на мен. Не си спомня какво съм и казала и е шокирана от разказа ми.
Плануват бебе след две-три години. Дано никога не се налага да се ползва от съветите ми.

Истината е че май всичко е плод на разбитата ми психика от всичко през което преминах и преживях.

Благодаря на Сигнус,Ганка, Диана и на другите момичета които не ме нападнаха.


Постъпих грозно , зная......можеше и да не ми се размине така лесно.
Но! Малко съжалявам че споделих страховете си тук.

Не всички имат проблеми със стерилитета, за съжаление понякога просто когато решат да имат деца - случва се да е късно.
Важното е, че нещата са се оправили и всичко е наред. Сега знаеш, че тя винаги може да се обърне към теб за съвет и подкрепа.
Не съжалявай, че си споделила. Важното е, че ти е олекнало и си се справила с проблема!
Поздрави и нацелувай бебока!

 

А дали не те е излъгала, както аз излъгах точно по същия начин една "приятелка-доброжелателка"?
Ти какво си мислиш, че аз се изправям и казвам директно - ти си невъзпитана, неделикатна, обиждаш ме, груба?
Не, драга TianA, първо започвам с избягване на контакти под благовидни предлози. После, ако ме притиснат до стената си измислям една благородна лъжа, че съм се отказала за момента например и така избягвам по-нататъшни конфронтации.
Както и че имам много работа, което не че не е истина, но човек винаги намира време за две думи, ако има желание.
Доста познат сценарий от страна на приятелката ти.
И знаеш ли защо не и казвам директно?
За да не унижавам себе си, да не навлизам в болката си отново и отново, за да не и позволя да ми кълчи душата.

Лали, мисля че целенасочено  се заяждаш с мен  .
И да, сигурна съм че не ме е излъгала.
Няма нужда да си измисляш сценарии.

И да, сигурна съм че не ме е излъгала.

Как разбра? Човек в желанието си да се спаси става страшно изобретателен.
Все повече се убеждавам, че те е излъгала.
Ти си си заровила главата в своя егоизъм и не виждаш нищо, нито разбираш нещо.
Не се опитвай да се защитаваш от мен. Не те нападам. Пиша ти за да те анализирам и да ти помогна да намериш себе си.
Не е нещо конкретно към теб. Такива като теб има много.
Ти нищо не разбираш, не можеш да имаш приятелки, борещи се със стерилитет.
За мен си отписана.
Гледай си детето и не се опитвай да се занимаваш с неща, за които нямаш сърце.

  За съжаление съм съгласна с Лали. 100% съм сигурна, че те е излъгала. Аз също съм постъпвала така. 

Напълно съм съгласна с мисленето на Лали. Разбира се, че твоята приятелка те е излъгала. Лали не се заяжда с теб, просто както винаги е убиствено конкретна. Дори и да си се изтървала в разговора, можело е на шега да кажеш - аз пък как забравих, че не става лесно. Твоята приятелка не е забравила тъпия ти въпрос. Дано момичето забременее и ти прости изцепката.

Момичета, мисля, че няма нужда от повече тежки думи по адрес на ТианА. Дали приятелката й е излъгала - това само приятелката си го знае, ние няма как да хвърлим боб, хората са различни, не всички реагират като Лали. Тук има и момичета, които пък говорят съвсем открито, за да престанат да го подпитват, всеки си има стратегия, съобразена със собствения характер. Ако ТианА нямаше сърце за тези неща, досега да ни е теглила една пловдивска дума на всички и последните й постинги щяха да са съвсем различни. Да, направила е голям гаф. Но го осъзнава. И направи необходимата крачка, протегна ръка, според вас какво повече да направи в тази ситуация? И, сигурна съм, повече никога няма да зададе онзи въпрос!

TianA, целта на съществуването ни е да съвместим бляскавата представа за самите себе си с отвратителните неща, които другите мислят за нас Ако успеем и се чувстваме щастливи, занчи сме намерили баланса и сме добри, защото винаги се намираме и от двете страни. И мислим лоши, но и хубави неща за другите, в същото време и те мислят така за нас. Не съжалявай, че си споделила тревогата си, прекрасно е да можеш да споделяш с хората около теб, прекрасно да споделяш и със себе си. А ти можеш. Толкоз от мен и се усмихвай, не си направила кой знае каква голяма грешка, но пък аз непрекъснато допускам грешки, даже веднъж например бях изхвърлена от психиатрията, защото депресирах останалите пациенти Дано да съм те ободрила и да се е усмихваш вече. Поздрави. 

Според мен темата е предупредителна лампичка и ТианА направи много хубаво, че я сподели с нас. Осъзнала е грешката си, споделила е, опитвайки се да предпази други от нея, извинила се е на приятелката си. Не всички, разбира се, но съм сигурна, че има момичета, които биха могли да сбъркат по същия начин било то сега или след години, ако не бяха прочели  темата и можеше дори да не се усетят, какво са казали. И не само по темата за забременяването. Има много теми, по които си заслужава да помислим преди да кажем нещо.

Според мен темата е предупредителна лампичка и ТианА направи много хубаво, че я сподели с нас. Осъзнала е грешката си, споделила е, опитвайки се да предпази други от нея, извинила се е на приятелката си. Не всички, разбира се, но съм сигурна, че има момичета, които биха могли да сбъркат по същия начин било то сега или след години, ако не бяха прочели  темата и можеше дори да не се усетят, какво са казали. И не само по темата за забременяването. Има много теми, по които си заслужава да помислим преди да кажем нещо.

Много точно казано от Сигнус! Аз съм сигурна, че преди ние да се сблъскаме с този проблем лично, сме си мислели същите неща понякога! Не мисля, че хората го казват с лошо. Е,винаги има и такива, които предполагат и целят да те наранят, но такива дребни душички рано или късно си намират майстора!
Важното според мен, е да намериш сили да се извиниш или пък да бъдеш великодушен и да простиш!