0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: нараних приятелката си
« Отговор #20 -: Март 16, 2007, 14:41:04 pm »
А аз не се учудвам - има хора и хора, дори напоследък и в този форум се случват подобни неща - не точно въпрос от рода "Какво чакате?", но доста пърхащи темички с оплаквания от бременността и трудностите по нейното понасяне, като например напълняването. Имаше дори и няколко теми за коремчетата. Някои хора много бързо забравят как са се чувствали (това не е лично към автора на темата). По принцип се въздържам от четене на подобни теми, ама някак започнах да се дразня. Иде ми да викна - Момичета, недейте така бе, тук има хиляди жени, които мечтаят за тези неприятности, а сигурно половината от тях никога няма да ги изживеят. Всеки човек знае сам на какво дередже е - някои успяват да забременеят, а някои не успяват никога. Ами ако приятелката ти е един от вторите, ако се бори да постигне душевна хармония и да живее с мисълта, че няма да стане? Мисля че постъпката ти е била повече от ужасна и според мен непростима. Поне аз не бих ти простила.
А иначе аз имам обратната случка - мой приятел (не интимен) се ожени преди доста години, но деца нямат. Подпитах го много тактично и стигнахме до проблема, че не става. Тогава, отново доста тактично му дадох този форум, дадох му и съвет за клиника по стерилитет (с думите "ако искате, можете да прочетете", "ако искате можете да направите консултация" и т.н.). Казах му, че съм минала по този път. Разказах му, какво се е случило с мен. Не съм му натрапвала нищо. След като ме изслуша, ми отговори, че те не се притеснявали - и майка му била забременяла трудно с него - почти 10 години пробвали, та и те сега нямало за какво да се притесняват. От тогава не съм го чувала, предполагам, че не му е било приятно, но тайничко се надявам да са направили нещо по въпроса.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Re: нараних приятелката си
« Отговор #21 -: Март 16, 2007, 14:58:44 pm »
Цитат
наистина трябва много да си си вирнал носа, за да забравиш толкова бързо откъде си минал и какво си преживял, и да зададеш сакралния въпрос "какво чакате още"! за такива случаи има поговорка - "кога стана калайджия, кога му почерня задника".

Подкрепям изцяло мнението на Джам. На мен ми се струва невероятно да забравиш борбата, сълзите, разочарованието... но разни хора, разни идеали.

А за калайджията и черния му задник - ми мога да пиша, пиша , пиша ... включително за изцепките на някои бременни жени в чата...
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #22 -: Март 16, 2007, 15:09:16 pm »
Всеки човек знае сам на какво дередже е - някои успяват да забременеят, а някои не успяват никога. Ами ако приятелката ти е един от вторите, ако се бори да постигне душевна хармония и да живее с мисълта, че няма да стане?
:(Ето това е вредна мисъл, не виждам как може да се живее с нея. Човек трябва да има вяра до край. Всички ще имаме деца!
Re: нараних приятелката си
« Отговор #23 -: Март 16, 2007, 15:25:57 pm »
Напълно съм съгласна с ЛАН!!!
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #24 -: Март 16, 2007, 15:41:35 pm »
:(  Всички ще имаме деца!
ДАНО!!!

*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #25 -: Март 16, 2007, 15:58:08 pm »
Трябва да имаме вяра, съгласна съм, човек просто трябва да вярва, че ще се получи.
Но истината, мила Лан, е, че някои жени никога не стават биологични майки  :(
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #26 -: Март 16, 2007, 15:59:50 pm »
Трябва да имаме вяра, съгласна съм, човек просто трябва да вярва, че ще се получи.
Но истината, мила Лан, е, че някои жени никога не стават биологични майки  :(
Това не ги прави по-малко майки! Всеки постига щастието си, ако наистина силно го иска.
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #27 -: Март 16, 2007, 16:04:25 pm »
Естествено, че това не ги прави по-малко майки.
Но болката си остава за цял живот.
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



Re: нараних приятелката си
« Отговор #28 -: Март 16, 2007, 16:06:54 pm »
Благодаря и за съветите и за критиките.Заслужавам си ги,днес като ги чета и с Джам съм съгласна.
Пуснах темата не за да търся оправдание както някой по-горе е написал. Направих го защото имах нужда да споделя, защото наистина ми тежи и трябваше на някой да разкажа.Съжалявам че натоварвам точно вас.
Живея в чужбина, а тя в България. Иначе досега да съм отишла пред вратата и милион пъти. Момичето живее с приятеля си много време, без брак.Може би затова не съм се замисляла че може да съществува проблем.Но вече знам....
Днес ще седна и ще и напиша писмо.И ще и разкажа всичко.
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #29 -: Март 16, 2007, 16:09:21 pm »
Естествено, че това не ги прави по-малко майки.
Но болката си остава за цял живот.
Искрено се надявам да грешиш.
Re: нараних приятелката си
« Отговор #30 -: Март 16, 2007, 17:11:00 pm »
Аз пак съм съгласна с ЛАН!!
Какви са тези думи "никога"?!Никой не знае какво ще му се случи утре или след година или 10.
Защо предварително трябва да си мислим,че няма да стане?
Както няма гаранция,че дадено нещо 100% ще се случи в живота, така и няма гаранция,че дадено нещо няма да се случи!!!!!
След като има дори и 1% вероятност, значи "никога" не съществува
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #31 -: Март 16, 2007, 17:22:41 pm »
Ох, имам чувството, че една стара тема се повтаря на нов глас и пак почваме да си човъркаме в раните :(. Не разбирам как хората, които вече са успели да забременеят, твърдейки че преди това са страдали дълги години от безплодие, могат да забравят всичко това и да ни дават акъл как да чувстваме. Моля ви да не започваме пак със споровете, няма смисъл от такива.

Лан, болката ни, че е огромна, няма грешка! Би трябвало да го помниш, не беше отдавна и ти като пишеше за своята.

Трябва да имаме вяра, съгласна съм, човек просто трябва да вярва, че ще се получи.
Но истината, мила Лан, е, че някои жени никога не стават биологични майки  :(
Това не ги прави по-малко майки! Всеки постига щастието си, ако наистина силно го иска.

Да, права си, но повярвай ми, че едва ли има някоя от нас тук, която не иска щастието си. Просто не винаги става това, което искаме, дори с цялото си същество. Това, че някоя от нас не е успяла, не означава, че по-малко го е искала.

TianA, добре си направила, че си осъзнала грешката си и вярвам знаеш поговорката, че признатият грях е половин грях! Взела си хубаво решение да поговориш с приятелката си и да си изясните нещата.
Желая ти успех и дано си оправите отношенията!
Re: нараних приятелката си
« Отговор #32 -: Март 16, 2007, 17:23:55 pm »
Брей, наистина ви завиждам на оптимизма.
Напълно подкрепям мненията на Грейс и Бори_ст
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #33 -: Март 16, 2007, 17:30:05 pm »
bori_st, написах го точно защото не съм забравила и за да разсея тези негативистични мисли.
Не е успяла да забременее е едно, не е успяла да стане майка е друго. Бременността не те прави майка, а безграничната любов към едно същество. Още съм на мнение, че човек винаги може да постигне щастието си, стига достатъчно силно да го иска.
Историята на Fussii го доказва. Борбена и силна жена - поиска щастието си и го постигна. Тя е много повече майка от повечето биологични родителки, които познавам и се надявам да не таи останала болка както предполага Grace, а да е искрено и много щастлива, защото няма човек, който да го заслужава повече от нея.
Все пак това е краен вариант и невероятно трудно решение, само тя си знае как го постигнала. Обаче го има като вариант - докато има шанс, какъвто и да, няма място за отчаяние. Пък ако има и биологичен шанс - още по-малко е мястото за отчаяние!
Не разбирам, как от постът ми, който целеше да вдъхне надежда се стигна до "ти си забравила". Явно трябва да си пиша само в темата на бременните и никъде другаде, защото фактът, че имам лентичка отдолу веднага изкривява думите ми!
« Последна редакция: Март 16, 2007, 19:02:35 pm от Lan »
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #34 -: Март 16, 2007, 18:07:01 pm »
Размислите на повечето момичета обхващат почти всички възможни интерпретации за ситуация като тази. Не мисля, че е непростима тази реплика. Още повече, както излиза, тя не е знаела, че те опитват да имат деца. Най-вероятно, те не са приятелки в истинския смисъл на думата, защото в такъв случай момичето нямаше да мълчи месеци, а щяха да се изяснят досега.  Репликата е и най-обикновена подкана,каквито се отправят към младите. Друг е въпросът, че, който се е борил със стерилитет, е много по-чувствителен на тази тема. Оказва се, че TianA даже не е знаела за това. Аз не бих я съдила толкова строго, още повече, че момичето има съмнения, че може и да не е постъпило правилно. И аз съм я чувала тази реплика, отправена към мен, и то от близки уж хора. И съм прощавала, защото знам, че не влагат лош умисъл. Хората са загрижени, но в един момент дотолкова всичко се е изговорило, обсъдило по темата, че те не знаят и какво да кажат, с кави думи да ни успокоят. Затова вече не съм толкова обидчива. Мен лично ме дразни друга реплика: "Ами, пак ще опитате! Другият път всичко ще е наред!". Идва ти да им крещиш, че може и да не е наред, че толкова те е страх и т. н. Но те просто не знаят с какви думи вече да ни успокояват. Аз вече на никого нищо не разказвам по въпроса - правим с мъжа ми, каквото трябва и не занимавам никого от близките си с проблемите си. На сестра си например не мога да разказвам нищо, защото мъжът и (чужденец е) не иска деца и тя каквото и да съм и казвала преди е казвала, че не е голяма работа и да мисля положително. Всички тук знаем, че само с положително мислене не стават нещата. Тя страда, че той не иска деца  (чудя се защо стои още с него, като тя толкова много иска) - казва и, че имало време да опитват, а тя е на 35. Затова нищо вече не споделям с нея, защото за нея е мъчение да разсъждава за неща, за които нейният красавец и казва, че е още рано да мислят за тях. На майка си също нищо не казвам, защото тя след това не спи по цяла нощ, плаче, вдига кръвно; с една дума - преживява моите неудачи. Ето, например, вчера ми правиха хистероскопия, но тя никога няма да разбере за това. Ще си умре от притеснение. Така че, аз лично вече не се сърдя и не се засягам по темата. Проблемът си е в моето семейство и ще се справим сами с него. Но и нямам право да съдя другите. Няма непростими думи. За всичко можеш да поискаш прошка! 
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #35 -: Март 16, 2007, 18:37:56 pm »
"Какво чакате" почти никога не съм я чувала,  най вече от приятелите ни. Всички знаят, че имаме проблеми, то е очевидно за толкова години и никой не си е позволил да ни попита такова нещо. Някои от приятелите ми не подхващаха тази тема, защото си мислеха, че ще ме наранят, но с времето разбраха, че за мен нито е тема табу, нито се притеснявам от нещо. А аз никога не съм си позволила да попитам, защото ми е ясно, че има два вариянта - или не искат все още дете, или имат проблем.
Re: нараних приятелката си
« Отговор #36 -: Март 16, 2007, 19:56:56 pm »
bori_st, написах го точно защото не съм забравила и за да разсея тези негативистични мисли.
Не е успяла да забременее е едно, не е успяла да стане майка е друго. Бременността не те прави майка, а безграничната любов към едно същество. Още съм на мнение, че човек винаги може да постигне щастието си, стига достатъчно силно да го иска.
Историята на Fussii го доказва. Борбена и силна жена - поиска щастието си и го постигна. Тя е много повече майка от повечето биологични родителки, които познавам и се надявам да не таи останала болка както предполага Grace, а да е искрено и много щастлива, защото няма човек, който да го заслужава повече от нея.
Все пак това е краен вариант и невероятно трудно решение, само тя си знае как го постигнала. Обаче го има като вариант - докато има шанс, какъвто и да, няма място за отчаяние. Пък ако има и биологичен шанс - още по-малко е мястото за отчаяние!
Не разбирам, как от постът ми, който целеше да вдъхне надежда се стигна до "ти си забравила". Явно трябва да си пиша само в темата на бременните и никъде другаде, защото фактът, че имам лентичка отдолу веднага изкривява думите ми!
Lan, само ще ти кажа, че тук няма слаби и неборбени жени!
И Лан, всеки има различно разбиране за  щастие.
Моля за толерантност.
Цитат
А аз никога не съм си позволила да попитам, защото ми е ясно, че има два вариянта - или не искат все още дете, или имат проблем.
Аз пък питам, защото бих могла да помогна поне с информация.
Има много хора, които не знаят какво да направят и си губят времето. За това сме приятели - да си помагаме, а не да си мълчим.
« Последна редакция: Март 16, 2007, 20:00:31 pm от Диана »
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #37 -: Март 16, 2007, 21:00:55 pm »
Моля за толерантност.
Опитвам се  :(.
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: нараних приятелката си
« Отговор #38 -: Март 16, 2007, 21:26:19 pm »
TianA, едва ли си искала да я нараниш.
Ако ти е истинска приятелка щеше да го разбере.
Все пак зависи с какъв тон си го казала.
Надявам се да успеете да се сдобрите.
*
Re: нараних приятелката си
« Отговор #39 -: Март 16, 2007, 22:19:44 pm »

Аз пък питам, защото бих могла да помогна поне с информация.
Има много хора, които не знаят какво да направят и си губят времето. За това сме приятели - да си помагаме, а не да си мълчим.

Да съгласна съм с теб, но то се усеща кога човек тъси помощ и кога не. Никога не съм пренебрегнала човек който търси помощ от мен, но и никога няма да я дам ако не я търсят. Просто не знам как ще се изтълкува.