Аз измислих това, но не знам дали ще ви хареса /въпросът за превенцията малко ми куца/. Та ето и моето творение, базирано разбира се на статия на Налбански /не съм преписвала дословно/:
Безплодието в семейството е невъзможност на съпружеската двойка да създаде поколение. За безплодни семейства се приемат тези, които водят нормален полов живот без прилагане на противозачатъчни средства и не настъпва бременност в продължение на 1 година при възраст на двойката до 35 години, а над 35 години – в продължение на 6 месеца. В тази категория подадат и жените, които имат два или повече спонтанни аборта.
Погрешно е стерилитетът да се отъждествява единствено с безплодието на жената. Този медико-биологичен проблем засяга младото семейство, като често причината за възникването му се корени не в различни нарушения на женската репродуктивна система, а се детерминира в липсата или ограничена оплодителна способност на мъжа. Възможно е също така безплодието в семейството да се дължи на психогенна, имунологична или генетична причина.
Стерилитетът има глобално социално значение за цялото общество, поради обвързаността на проблема с демографската характеристика на възпроизводството на населението и раждаемостта. От друга страна той е индивидуален, но от първостепенна важност проблем за семейната двойка – психическа и емоционална натовареност , финансова обвързаност, неразбиране от страна на останалите членове на обществото /близки, колеги, работодател/.
В исторически план на в Република България са провеждани в миналото две основни проучвания за определяне на честотата на безплодието у нас, а именно:
- в периода от 1973-1974 проучване е направено върху 28652 двойки;
- в периода от 1980-1982 са проучени 27042 двойки.
Като резултат от същите се установява, че честотата на безплодието в Република България за периода се е увеличило от 6,5% през 1974 година, на 8,49 % през 1989 година. В последствие, поради развиващите се политико-икономически процеси в държавата не са правени задълбочени проучвания на въпроса, като днес единствено неправителствени организации сочат, че към настоящият момент безплодните двойки са около 270 000. Липсата на конкретни данни е още един акцент, който би следвало да бъде акцептиран от компетентните държавни органи за регистриране, диагностика, терапия и профилактика на стерилитета на българската двойка.
Медицинските причини в семейството могат да бъдат разнообразни. Както беше споменато по-горе , може да се говори за:
І. Причини за безплодие от страна на жената, които от своя страна също могат да бъдат различни, като :
- възпалителни заболявания на половите органи.;
- дисфункция на овулацията;
- запушване или дисфункция на маточните тръби;
- маточни фактори и аномалии на маточната шийка;
- влагалищни фактори;
- неправилни положения на половите органи;
- непълноценно в количествено и качествено отношение хранене;
- имунологични фактори;
- генетични фактори;
- психогенни фактори;
ІІ. Причини за безплодието от страна на мъжа
За мъжки стерилитет се приема установяване на функционални и органични разстройства в половата функция на мъжа, които могат а бъдат причина за намаляване или липса на оплодителната способност. Явява се като причина за невъзможност за репродукция при 30 -50% . Може да се дължи на:
- патологични промени в сперматогенезата като следствие от прекарани заболявания – орхит, хорниотомия, варикоцеле, хормонално-еднокринни нарушения в сперматогенезата и други;
- аномалия в морфологията на сперматозоидите;
- аглутинация на сперматозоидите
- смущения в секрецията на релийзинг – хормоните;
- вродени заболявания на мъжката полова система ;
- други;
От гореизложеното се налага изводът, че безплодието е важен както медикобилогичен, така и обществено значим проблем, който засяга голям брой български семейства и двойки и рефлектира върху репродуктивната способност на населението у нас. Ето защо е нужно за оптимизиране на демографския прираст да бъде акцентирано и внимание върху профилактиката на безплодието, която следва да бъде окачествена като съвкупността от мерки, които следва да бъдат предприети от държавата, обществото и конкретния индивид за да се предотвратят факторите и заболяванията, които са причина за стерилитет, както и да се сведе до минимум тяхното неблагоприятно отражение върху репродуктивната функция на човека. Чрез превенция, ранно диагностициране и лечение би се избягнала в голям процент от случаите и намесата на асестирани репродуктивни технологии при преодоляване на стерилитета.
Наред със здравнопросветната дейност, с профилактика на полови инфекции в детска и юношеска възраст , следва да бъде оптимизирана медицинската дейност по ранно диагностициране на гинекологични заболявания при жената и на мъжкия стерилитет. Важно място в тази дейност биха имали специализирани кабинети по безплодие във всеки областен град на територията на страната. Всеизвестно е, че към настоящият момент репродуктивни клиники са открити единствено в най-големите ни градове – София, Пловдив, Варна и Плевен, което от своя страна създава допълнителни неудобства за ранно диагностициране и лечение на българската двойка с репродуктивни неуспехи.
В заключение следва да се отбележи , че действителната борба със стерилитета се изразява в откриване на верния механизъм за провеждане на медико-социални дейности по откриване и лечение на причините, водещи до безплодие при мъжа и жената в съвременната двойка .