Здравейте! Виждам,че докато отсъствах има хубави новини! Честито lord.b и на всички останали с  и късмет на всички чакащи и тези в процедура!

Лора, голямо честито от мен.
Леки и безоблачни 9 месеца и здрав малък човек на финала.
Туто, кураж и още мъничко търпение, мила. Знай, че скоро ще бъдеш много, много щастлива.
На всички в процедури - положителни тестове.

Здравейте момичета... Моето момче не е лошо, ама е скорпион и гледа да ме жегне и ухапе на най-болезненото място . Ама като ми говори така се чувствам виновна .

Да не забравяме,че и мъжете имат нерви, не само ние хората

Tutto_bene, ясно че сте много напрегнати, както се случва на всички ни и твоето момче със сигурност си дава сметка, че по-голямата тежест и физически и психологически поемаш ти. Как, обаче, ти идва на ум на теб да се чувстваш виновна?!
Желая ви много скоро най-щастливата новина, мила. Стискам палци!

На всички мили момичета още веднъж благодаря за поздравленията и милите пожелания! Имате огромна заслуга за чудесното нещо, което ми се случи. Благодаря ви!

Мъж ми през цялото време ми казваше, че се побърква от това, че нищо не зависи от него - всичко трябва аз да изтърпя, а той нищо не може да направи - не може да го боли за мен, не може да премисли моите страхове, не може да легне за пункция или трансфер за мен и това го кара да се чувства зле!

Не забравяйте, мили момичета, че те се притесняват за нас, а при тези процедури ние им отнемаме главната действаща роля - на тях им остава да седят край нас и да чакат! Кажете им как се чувствате и от какво имате нужда и им дайте възможност да го осъзнаят и преосмислят!

Пък не всеки има във всеки момент подходящите изразни средства...

Успех, милички!

Мъж ми през цялото време ми казваше, че се побърква от това, че нищо не зависи от него - всичко трябва аз да изтърпя, а той нищо не може да направи - не може да го боли за мен, не може да премисли моите страхове, не може да легне за пункция или трансфер за мен и това го кара да се чувства зле!

Не забравяйте, мили момичета, че те се притесняват за нас, а при тези процедури ние им отнемаме главната действаща роля - на тях им остава да седят край нас и да чакат! Кажете им как се чувствате и от какво имате нужда и им дайте възможност да го осъзнаят и преосмислят!

Бора, страхотно си го написала! 
Аз също призовавам: РАЗГОВАРЯЙТЕ с мъжете си!

Цитат на: Bora82 в Май 22, 2007, 12:25:41 pm

Мъж ми през цялото време ми казваше, че се побърква от това, че нищо не зависи от него - всичко трябва аз да изтърпя, а той нищо не може да направи - не може да го боли за мен, не може да премисли моите страхове, не може да легне за пункция или трансфер за мен и това го кара да се чувства зле!

Не забравяйте, мили момичета, че те се притесняват за нас, а при тези процедури ние им отнемаме главната действаща роля - на тях им остава да седят край нас и да чакат! Кажете им как се чувствате и от какво имате нужда и им дайте възможност да го осъзнаят и преосмислят!

Бора, страхотно си го написала! 
Аз също призовавам: РАЗГОВАРЯЙТЕ с мъжете си!

Така е, но все пак всичко е на нашите дупета!
Понякога е необходимо просто да проявят малко разум и да замълчат!

моя мъж пък се чуди как издържам и казва,че ако е той до сега да се е отказал

Лора, честито и от мен   Туто, прости му Представи си само какво изпитание е било за него да държи спринцовка..при това с игла...остра...

Мъж ми през цялото време ми казваше, че се побърква от това, че нищо не зависи от него - всичко трябва аз да изтърпя, а той нищо не може да направи - не може да го боли за мен, не може да премисли моите страхове, не може да легне за пункция или трансфер за мен и това го кара да се чувства зле!

Не забравяйте, мили момичета, че те се притесняват за нас, а при тези процедури ние им отнемаме главната действаща роля - на тях им остава да седят край нас и да чакат! Кажете им как се чувствате и от какво имате нужда и им дайте възможност да го осъзнаят и преосмислят!

Пък не всеки има във всеки момент подходящите изразни средства...

Успех, милички!

Подкрепям те напълно 

Дойде и моят ред да се отчета отрицателно . Учавствах по-напред в темата, но по време на ИКСИ-то, което приключи днес си бях наумила да не пиша. Този първи опит започнах с голяма доза оптимизъм, но за съжаление разочарованието от неуспеха е голямо.
Дълъг протокол, стимулацията вървеше добре, после премина в хипер стимулация (без подуване), пункция на 30 яйцеклетки, 12 оплодени, трансфер на 2 ембриома. Док ми беше приготвил 4, но аз пожелах само 2. Дали заради това, дали заради кашлицата която имах няколко дни или заради 1000 други причини, всичките 3 теста са отрицателни и 13 ден след трансфер е краят на първи опит.
Сега се опитвам да си събера мислите и да реша от тук на къде, какви изследвания още, при кого да ходя, къде да опитам пак, кога...

Искрени пожелания за повече положителни резултати!

Съжалявам, мила Dindin! 

Диндин, дано следващия път е твоя. пожелавам ти го от сърце и вярвай в доброто, ще те стигне.

Диндин, съжалявам 
Но не се предавай! Не ти ли останаха замръзени?

Диндин съжалявам мила, но не се предавай. Смело напред и ще успееш!!!

Мила Диндин, не се отчайвай!С един опит нищо не е загубено! Ще пробваш до успех! Аз например бях настроена, че става от втори,трети опит... При мен се получи от първия,но това е просто късмет. Вярвай и се надявай, гледай напред! Късмет! 

Не се предавай Диндин! Ще стане все някога. Ще направиш още опити и ще стане. Аз съм с много опити и не се предавам. Желая ти много здраве и късмет!

Благодаря ви момичета! Няма отказване...
jazzybaby, нищо не замразихме. Не разбрах защо - 12 се оплодиха, Доки вдигна рамене - не ставали за замръзяване. Още тогава се усъмних, че няма да стане моята работа от раз, ама..