Мили момичета,
какви са вашите мъже-ревниви ли са?
Моя е доста ревнив и макар ,че няма никаква причина да ревнува не спира да го прави вече 8 години.Много се крие ,но вече му знам номерата.
В тази връзка да ви кажа какво стана снощи ,за да се посмеем заедно.
Прибирам се аз от работа-той нито ме целува,нито нищо,стои набрунден и се прави ,че чете книга.Веднага разбрах ,че има нещо щом видях това поведение.Питам го като човек:"Какво става ,миличко?".Той троснато-"Нищо не става-какво искаш да става?!"А иначе той не се държи така почти никога освен ,когато ми е много ядосан.Цяла вечер така.Аз си мисля-сигурно му е гадно, че бебето не става освен всичко друго.То нали всеки мисли каквото го вълнува.На сутринта се обличам за работа и той ме пита-"За кого се киприш така?"А аз си обличам един от костюмите за работа,който е много семпъл и въобще не става за кипрене!
Стоя,брунди се и накрая ме пита със сериозен тон:Ти да познаваш певеца "Георги Христов"?Толкова ми стана смешно, защото веднага разбрах каква е работата.Той дойде по-късно при мен в Холандия .Още като е дошъл е ровил навсякъде да види дали не съм ги свършила някакви и да търси следи и накрая в лаптопа видял ,че съм писала на "Георги Христов" е-майли.Веднага заподозрял нещо.И се разревнувал.А това е е-майла на сина на моя приятелка ,която е  на 56 години и не може да работи с Интернет и аз пращам писма на сина й, за да знам как е тя и какво става с тях.Мъжа ми ги познава много добре.Ама няма да попита като човек,ако нещо го усъмни ами мълчи с часове  и се брунди и после плесне нещо.
Вашите половинки как постъпват?

Angy_baby - не знам на тез мъже вчера какво им беше станало!!!

Мойто домашен любимец вчера ... Идва да вземе парички да плати нета вместо мен, че тук имахме екстремни преживявания, и не можех да отида аз.

Обаче, моята светла личност, вчера сутринта я ударила музата и се наконтила - токчета, елегантен панталон, бижу... Абе ей така за кеф (за пояснение обикновенно съм с кубинки, дънки и някакъв пуловер/swеater по това време на годината)   

Нашият ме поглежда и ... ами ти за кого си се наконтила? ... За теб бе мило.... Ами ОК.

Отива нашия, свършва работа, прибира се в къщи и се започва една на ICQ .... не е за приказване...

Ти в офиса ли ще спиш? За кой от колегите се киприш? Що ме лъжеш, че работиш, така както си се накиприла имате някакво мероприятие....

ПФУУУУУУУУУУУ..... Едва дочаках да свършим работа и да се прибера.... И ако някой е усетил земетресение - откъде Младост 4 ще да се е носило 

Ами едно такова лунно затъмнение плюс пролетни хормони. Нормално е  . Важното е да не е обсебващо.

Аз пък въобще не искам да се сещам за тази тъпа ревност от страна на мъжете ни! Защото се ядосвам и ми става зле, а е глупаво точно сега. Пуста ревност! 

Ох,много са смешни тия мъже понякога!

Но и ние ревнуваме.От време на време е приятно да има лека ревност.

Леле...

Моят мъж пък не ревнува, но пък и аз не го ревнувам То и без друго сме почти непрекъснато заедно
Но като се налага да ходим на командировки/семинари с преспиване, и двамата се въздържаме от каквито и да е забележки, дори на шега, по въпроса.

Според мен ако един партньор е ревнив, за другия е мъчителнно, но пък за този, дето ревнува, е ад ...

   Моят пък изобщо не ме ревнува ,или май не го показва,не знам.Понякога по физиономията  и реакцията му ми се струва,че леко ревнува,но го замаскирва умело.Мен пък това ме дразни! Понякога си мисля,че не ме харесва и обича достатъчно.Понякога ми се иска мъничко да показва ревност.
  От друга страна имам познати и приятелки с доста ревниви мъже и се оказва,че това всъщност много дразни.Еми то,хората са казали,всеки си иска  това,което няма!

Ами едно такова лунно затъмнение плюс пролетни хормони. Нормално е  . Важното е да не е обсебващо.

Лан, напълно съгласна с теб

  Аз не бих живяла с мъж който проявява болезнена ревност. С кого излизам, говоря, кой ми е приятел, както и как се обличам, гримирам и т.н. си е моя работа. Ако ме харесва и обича такава каквато съм, с тези ми навици и приятели (повечето ми приятели са мъже) - то тогава е за мен, иначе да си взема домашен любимец на който може да контролира живота.
  Е сега, малко блясък в очите е допустим, но среднощни скандали - НЕ! Смятам, че всякакви недоразумения могат да се решават цивилизовано. Това цял ден да ми се цупи и то за нищо, просто няма как да стане.
 Това си е до тип темперамент, аз съм земна и уравновесена, излишните страсти тип "латиноамерикански сериал" ме изкарват извън равновесие. Обичам спокойно и ревнувам още по-спокойно. Половинката е същата...
 При хората тип "Огън и лед" предполагам, че това би изглеждало като безкрайно скучен живот, но на нас си ни е добре!

Моя не показва открита ревност относно обличане, работа, приятели, излизания, пътувания. И това малко ме дразни  Но като гледам какви мъже има лелееее .... Направо съм си екстра, че като се знам каква съм свободолюбива няма да има грам спокойствие.
Аз също не съм ревнива.

И мен не ме ревнуват В началото ми беше чудно, после започна да ме дразни, а сега съм истински щастлива. Така се живее толкова по - спокойно и щастливо Доверието е нещо изключително!!! Пожелавам на всички да го усетят

и моя не е ревнив...или е мн добре прикрит
ама аз съм ужас...добре че не ми дава поводи... че иначе не знам
а за доверието...леле, направо не знам как някои хора живеят без него. аз във всеки случай не бих могла.

моя е толкова заспал, завалийката, хич не чува петлите.имам си 2 приятелчета, с които съм израстнала.сега единия замина в софия,ама винаги съм си излизала с тях и вечер, моя нищо не казваше, даже му правеше голям кеф да говори с тях по кю-то от мое име.то не ни стигат другите проблеми, че ако вземем и да се ревнуваме ще се избием.
за щастие ревноста я няма в нашата къща!

Ох, момичета, да не сте посмели да си мислите дори да се дразните, че не ви ревнуват. Като гледам колежката как се тормози с нейния - на никой не го пожелавам това. Тя явно е претръпнала и не му се връзва много, а направо го отрязва. Ама и той инат. Но не само мъжката ревност е такава. Моите мили двама колеги и той и тя имат ревниви половинки. Аз работя два дни с единия и два с другия и слушам една и съща песен и от двамата. Примерен разговор по телефона (аз чувам само репликите на колегата или колежката)
"......
Във фотото, къде искаш да съм!
......
Петка е тука кой да е!"
Този разговор го водят и двамата почти всеки ден. Понякога и по 2-3 пъти. Просто е ужасно и смешно и жалко отстрани. И съм се опитвала да го казвам на ревнивците, но не взимат от дума. Затова и се радвам, че и моя е малко заспал.

Леле, как искам и мен да ме поревнуват малко

Леле, как искам и мен да ме поревнуват малко

олеле, недей!!!!

Офффф пустата ревност ! Моят за съжаление е от многоо ревнивите, но все пак с течение на годините взе да се кротва , обаче имаше време когато сериозно съм се замисляла да си вдигна чукалата - толкова ми беше писнало от тъпите му ревниви историй!!!
Като се замисля, май всичко зависи от границата на търпимост - нещата, които за мен бяха нетърпими се струват "детска игра" на една моя приятелка, която има най-болно ревнивия мъж, който познавам! Пресен пример:СЪНУВАЛ човека, че тя му изневерява и от три дни не й говори и е сърдит ! Обяснението - той нямало да сънува такива работи ако не усещал "вътрешно", че има нещо!!!
Аз не бих го изтърпяла!

А моя мъж изобщо не ме ревнува!Може би е прикрит.За 4 години не съм имала никакви скандали защо съм закъсняла след работа,защо съм излезнала с приятелки или нещо подобно.На моменти даже ми става скучно,че не ме ревнуват.
Обаче какви мъже има ,не е истина,Ревнивци с гЛАВНО Р.
В нашата връзка аз съм по ревнивата, но го преодолях.Излишни емоции са това.Хабене на нерви,които ще ми трябват за бебето,дано се случи скоро.

Моят мъж много ме ревнуваше в началото. Имах един съсед, с който бяхме приятелчета от деца и който всеки уикенд ми се обаждаше да пием по кафе. Мъжът ми много се дразнеше и все си мислеше, че това не е единичен случай, а че всеки ден ми звънят разни мъже, докато той е на работа Все ме разпитваше кой ми звъни,защо ми звъни, какво иска от мен... предполагам, че това е било заради собствената му несигурност, защото откакто се оженихме и разбра, че съм само негова, настъпи коренна промяна.. вече сума ти народ ми звъни, а той изобщо не се и сеща да пита даже с кой излизам Странно нещо са мъжете... чак на моменти ми се иска да ме поревнува поне малко както преди. Понякога нарочно казвам, че сервитьора в ресторанта е бил страшен красив или че някой клиент в работата ме е заговорил, ама не! Реакция никаква! Обаче ако бях казала същото в началото на връзката ни, щеше да ме изяде с парцалите!