Здравейте мили виртуални приятелки,

Споделям с вас какво се случи с мен от моя първи опит ин витро. Ами така и незавърши, мъчиха ме до последно, бях се хванала като удавник за сламка  а и нали надеждата умира последна но до тук беше с моя първи незавършен опит ин витро.
На кратко как се развиха нещата:
- 2 ден от цикъла Пурегон 225 ед. на ден
- 5 ден от цикъла преглед, два малки фоликула. Увеличиха ми дозата на 300 ед. Пурегон на ден
- 8 ден от цикъла все още два фоликула мънички и една киста
- 10 ден от цикъла фоликулите стават 5 но малки, увеличаване дозата на 350 ед. Пурегон на ден и започнах да бия Оргалутран
- 11 ден от цикъла фоликулите са 6 но всичките от тях с различна големина, продължавам 350 ед. Пурегон и Оргалутран
- 12 ден същото
- 13 ден от цикъла имам 7 фоликула но всичките до един са с големи разлики в големината и докторката ми каза че няма смисъл да продължаваме защото докато изчакаме да пораснат по малките фоликули то по големите ще са толкова големи че няма да са годни вече и то накрая ще останат само два хубави и годни фоликула и шанса с тях ще е малък а сумата голяма (10 000$ )
Спряхме до тук, самия цикъл ми тръгна много трудно, никак не вървеше едва, едва го мъчехме да стане нещо и накрая загубих 3000$ от стимулацията. Сега един месец почивка и започваме на ново по съвсем различен протокол. Док. ми каза, че ще пробва с много минимална доза Lupron другия път.
Много сълзи, много мъка, нерви и напрежение в семейството ми, но това е живота, все още немога да се съвзема нищо немога да направя като хората мислите са ми само там, а сълзите постоянно на очите и страха огромен ами ако се повтори същата ситуация пак какво ще правя. Това е моя живот винаги е бил такъв, много труден. Сега ще живея със страх, писано ли ми е да стана майчица като че ли вяра не ми остана вече. Защо тази мъка боже защо?

Благодаря ви че ме излушахте момичета и че имахте търпението да ме изчетете объркания постинг.
Вие сте моята подкрепа.

  :cry:съжелявам.О т цялото си сърце ти желая следващият път да доведете нещата до желаният край.Успех мила.

  Дано другият път да стане!Пожелавам ти го от все сърце!!!!   

Съжалявам, 

Дано другият път стане. Не се предавай, миличка

sunnyflower, трябва да продължиш да вярваш и да се бориш.
Разбира се, че и ти ще станеш мама, защото го заслужаваш!

 

  sunnyflower,не се отчайвай!Сама си написала,че си изхабила много нерви!Само че,така не бива,мила!Трябва да се вземеш в ръце и тегли една м...а на живота!Дай си свободно,заслужаваш почивка!Несправедлив е живота...Ще дойде и твоят щастлив обрат,ти само не се отчайвай!Горе главата,следващият път ще успееш!

     


 

Миличка, много ми стана мъчно за теб  съжалявам, че е трябвало да преживееш такова разочарование.
Не се отчайвай, има трудни моменти, но нали знаеш, че най-тъмно е преди разсъмване. Разбира се, че ще бъдеш майка и то прекрасна.
Прегръщам те силно и ти желая сила и късмет!

Съжалявам. Но пък лекарят вече се ориентирал и следващият път ще е успешна стимулацията.

Има много мъка в тоя свят,но само вярата и подкрепата на ближните могат да ти покажат светлината в тунела.Не се поддавай на лоши мисли и чувства,това само ще ти навреди.Бъди сигурна в успеха,защото има и следващ път.Подкрепям те с цялото си сърце и ти пожелавам успех.

Късмет, Съни! Дай боже всичко скоро да е само лош спомен. От все сърце ти желая да успееш!!!

sunnyflower

... " Боже, колко мъка има по този свят,боже " ...
Защо да става по лесния начин, когато има и по-труден ...
Миличка, звучи ми до болка познато!
 
Съжалявам много за това, което преживяваш! Имай вяра и мечтай за следващия - последен и успешен път!

Благодаря ви за подкрепата и милите думи момичета.

Трудно е да бъда силна в такъв момент особено когато виждам, че и моята половинка го преживява много по трудно от мен по негов си начин, затваря се в себе си и неговори много. Трудно е, боли, разкъсва те отвътре, но някак си трябва да намерим сили и да се изправим за да продължим напред. В момента страхът и отчаянието са по големи от надеждата ми.
Дано тази болка свърши скоро не само за мен за всички ни.
Благодаря ви приятелчета мои ( не ви познавам лично, но ми е хубаво така да ви наричам, защото така ви чувствам)

Колко много боли от вътре душата и сърцето.

Миличка, не се отчайвай! Аз също много трудно преживях първия си неуспешен опит и бях сигурна, че няма да го повторя. След инвитрото си пуснах имунологични изследвания в Плевен и една от евентуалните причини за неуспеха се изясни, след това друг лекар пък ми каза, че всъщност имам хидросалпингс и така... Сега съм на път, ако всичко се нареди както трябва да пробвам втори път ин витро. Дай си малко почивка, знам че е ужасно трудно, но ние ще успеем- по един или друг начин! Пожелавам ти много-много любов, защото аз лично от това имах най-много нужда!

Съжалявам 

  Миличка,много е тъжно това което се случва :balk_21:но трябва да продължиш и внимателно да обмислите протокола с твоя доктор за следващия път.Желая ти късмет истискам палци за следващия опит.

Здравей!

Съжалявам за случилото се и знам колко е тежко. При първия ми опит с класически протокол стимулация (след много колебания дали въобще да го бъде) и моята стимулаця беше прекратена, но за щастие много по-рано. При мен пък тръгнаха обещаващ брой фоликули, но един се оформи доминантен, а естрадиолът се вдигна доста. Вариантите бяха два - или да продължаваме с големи дози, за да бутаме и малките, при риск да си порасне само големия, или да спрем. Реших второто. Но искам да ти кажа, че ми беше много много тежко - толкова тежко не ми е било и при отрицателен тест след АРТ. Нямало гаранция, че следваща стимулация няма да протече пак така, та по тази и по други причини минах на ин-витро на естествен цикъл и сега ми е много по-спокойно.
Щом Док има друга идея за стимулацията ти следващия път, надявам се всичко да протече гладко!

Успех и кураж!

Мила, и при мен нещата и при трите ми опита са почти същите като при теб. Аз също образувам много , много малко на брой фоликули, но при мен е така защото съм с един яйчник и ендометриоза на съществуващия, та няма как да ги докарам до по-голяма бройка и ми се налага да опитвам дори и с по един образуван фоликул. Вече почти не ми се вярва , че ще стане, но нали надеждата умира последна, а и като знам че инвитрото е единствения ми шанс да имам детенце, ще продължа да се боря докато мога. А да ти кажа при първия опит имах един фоликул, при който видях двете чертички, но плода не се разви и нищо не се получи. При втория опит имах два фоликула, но нищо пак не стана, а сега при третия съм с три фоликула, да видим с тях какво ще стане. Не губи надежда моля те , още повече че доктора ти е преценил вече по-нататъшната стимулация и тогава да знаеш всичко ще е по-различно и ще върви на добре. Успех мила!!!