Наде, от сутринта те препрочитам и все започвам да пиша и спирам. Не знам до колко някой може да ти помогне истински, решението е скрито в теб и скоро ще се убедиш колко силна си всъщност. Преди време изобщо не вярвах на максимата - Времето лекува - но се оказа, че е така
Имах дълга връзка с един мъж - 7 години. Той бе всичко за мен, буквално се бях претопила и нямах никакви собствени амбиции. Живеех заради него и правех всичко възможно да е щастлив. Бях твърдо убедена, че ако се разделим моя живот свършва (даже си мислех, че ще получа инфаркт ако той ме напусне
). Имахме дата за сватба, кумове, покани, резервиран ресторант и рокля. За съжаление, той изпитваше ужас от мисълта за деца, ама искрен ужас... Човекът явно се уплаши, намери си любовница, щото не се бил наживял и колкото и да се старах (преди да намеря следите от любовницата) се разделихме. За мое най-голямо учудване не получих инфаркт
Трудно си беше, но имах хора около мен, които проявиха истинска загриженост. Почнах да наваксвам всичко, което бях пропуснала в името на връзката - забавления, срещи с приятелки, даже отидох сама на море, започнах да уча нови неща и се озовах в съвсем друг свят, където съвсем случайно срещнах сегашния си приятел (а бях убедена, че никога няма да мога пак да обичам и да се доверя на някого).
С какво ти помага моята история - ами с нищо, просто цял ден търся начин да ти кажа, че не си сама и че тук има хора, които те разбират и искат да ти помогнат. Сигурна съм, че ще намериш начин да си щастлива. Лято е, на морето си, почувствай се свободна и не спирай да идваш тук.