мога да ти кажа само, какъв отговор получих, когато казах, че ние ще си осиновим детенце, макар, че сме правили само 1 икси и все още имаме време да опитваме. Тогава, а и сега, тезата ми беше, че аз не съм втрещена във собствените си гени и за мен това няма особено значение.... за мен е важно просто да бъда майка. Та отговора беше нещо в смисъл:
"Щом е така, значи нямаш никакво самоуважение и тежко и горко на детето, което ще осиновите!"
Та какво да ти кажа миличка..... хора разни....
Стискам ти палци

Леле, направо онемях! Как е възможно такова изказване!!!

Fussii, нещо преиначаваш нещата
   
Ти беше изпаднала в някакво самоунижаващо се състояние, твърдеше, че  си гадна, долна, жалка, незаслужаваща да имаш собствено дете!!!!!!
Ами ако ти самата не се самоуважаваш, кой искаш да те уважава?
Дори собственото ти дете, което съм сигурна, че ще имаш един ден, ако разсъждаваш така, няма да те уважава!!!!!
И доколкото си спомням вие бяхте с лош мъжки фактор и искаше да осиновите дете, аз си загубих времето и енергията да те убеждавам да направите донорска инсеминация, преди да пристъпите към осиновяване евентуално, защото така никой няма да знае, ще си бъде ваше дете, ще изживеете всеки миг заедно от зачеването, бременността, раждането и т.н.
И след толкова доводи, ти се тръшна, че гените ти били жалки!!!!!
Ами как да те уважавам, как детето ти ще те уважава?
И реакцията ми беше звучен шамар, да се освестиш, да спреш да се самосъжаляваш, да се бориш!!!!!!
И ти сега така преиначаваш нещата!!!!
Е, срам нямаш!!!!!

Не си спомням да съм споменавала имена, но явно си се разпознала.

1. Не изкам да се карам, да споря да коментирам повече, но когато ме нападат, и то злобно, обикновено се защитавам. Изобщо не съм се тръшнала, че гените ми са лоши, просто смятам, че е ако се боря за тях "до последна капка кръв", ще изпусна много от времето, в което мога да бъда пълноценна майка. Това че не се втрещявам в себе си, не значи,че не се харесвам.
Ето буквално за какво става въпрос, за да няма повече спекулации - това е от форума в дир-а, темата е http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=probzab&Number=1944824492&page=&view=&sb=:

Това е само извадка от нея:
----
Fussi
много си права. Само дето аз не виждам нищо чак толкова ценно в моите гени, че да настоявам за тях.
А по принцип напълно съзнавам, че осиновяването не е лесна работа - просто отиваш и хоп готово. Убедена съм че е тежка процедура, както формално процедурно, така и емоционално
-------
Lali:
Е, щом не виждаш нищо ценно в себе си напълно си права, че не си струва да раждаш.
Човек, който не уважава себе си, няма да намери уважение и у другите.
Тежко и горко на това дете, което ще осиновите, ако ти не се самоуважаваш.
----------------------------------------------------------

2.  Както виждам Lali наляво и надясно раздава отрезвителни шамари, но по принцип е много лесно да говориш от позицията на абсолютната истина и да виждаш света само в бяло и черно. За мен това е признак на незрялост и не зависи от това на колко години си.

3. Мисля, че е добре да се прави разлика между прямост и грубост, между  честност и обикнована лошотия. Човек може винаги да каже какво мисли, без злоба и без да раздава правосъдие

Това е последното нещо, което пиша по тая тема, защото няма да хабя никаква енергия за отрицателни емоции.

Ти си единственият пораженец, който съм срещала досега, който не вижда "нищо ценно в своите гени".
Не се отказвам  от нито своя една дума, изречена към теб /между другото имаше преди това и една твоя тема в Зачатие, тази в Дира е продължение или обратното - ако на някой му се занимава, може да извади линка/.
Само едно нещо не можах да разбера, защо те е толкова страх от донорска инсеминация /не казвам да я направиш! само питам/, след като и съпругът ти доколкото си спомням иска, защо не си съгласна на половин ваше дете, на преживявенето на зачеването, на тайството на бременността, на това прекрасно усещане - раждането, а толкова държиш да осиновиш едно чуждо дете с незнайно колко "качествени гени"?
Опитай се, моля те, сама да си отговориш на този въпрос.
За мен  има два възможни отговора: или премълчаваш нещо от живота си, или наистина си един пораженец?

Приключвам темата и аз, не си струва, но с една молба, друг път като ме цитираш, цитирай ми името, а не анонимно.

1. Не цитирах името ти в началото, защото не ми се влизаше в дребнави нападки.

2. Относно пораженството - тук съм абсолютно честна и преди да ме оцениш за пореден път, просто помисли, че е възможно да има и други гледни точки освен твоята. Възможно е и двете да сме прави, възможно е и двете да гррешим, а според мен истината е, че всеки е прав за себе си. Точно защото смятам себе си за борец, искам сама да управлявам живота си (доколкото ми е по силите), а не външните обстоятелства да ме лашкат в една или друга посока.  Точно защото имам себе си за борец, а не за пораженец, приемам засега неуспеха на 5 годишната ни борба със стерилитета и въобще нямам намерение да се дам. Нямам никакво намерение отново да влизам в омагьосания гръг овулация - цикъл - овулация и пак така. Да следя температурата си непрекъснато, да се вглеждам във всяко трепване на тялото ми, да плача, да се страхувам, да се надявам, да падам и пак да ставам.
5 години съм живяла по този начин и точно защото не съм лигава глезла се казах - До тук! Човек трябва да знае къде да спре.
Желанието ми да бъда майка е толкова силно, че точно в момента, знаеш ли колко ми пука дали ще е точно мое копие?
Желанието ми е да бъда майка на едно същество с пълното значение натази дума, а не да да има едно същество,в което непременно да разпознавам себе си.
Изобщо не ме е страх от донорската инсеминация, просто не виждам смисъл в нея.
Много пъти съм писала, вече се повтарям, подали сме документи за осиновяване, а от април или май започваме и смесено - донорски инсета (половин материал от мъжа ми, половин донорски ).  Така или иначе искаме повече от едно дете.
 А относно това - дали крия нещо от живота си - каквото и да кажа е все едно - ти вече имаш изградено мнение

Удовлетворена съм, имаш позиция и я защитаваш!!!
Само не ме нападай друг път анонимно. Изправи се срещу мен или когото и да било и се бори.
Успех, каквото и да предприемеш.

И на теб успех и много късмет!Виж след малко в емоционални проббеми

За мен  има два възможни отговора: или премълчаваш нещо от живота си, или наистина си един пораженец

За съжаление Fussii смятам че все пак Лали се оказа права с това си изречение. В случая си премълчала нещо от живота си. Решението ти според мен е продиктувано от любов към мъжа ти, и тъй като той е споделил колко трудно ще бъде за неговото его да те гледа как бременееш от друг мъж, ти си решила да пожертваш своето его за да не го нараниш. Желая ви успех от все сърце. Този спор между теб и Лали щеше да бъде безсмислен ако се знаеха обстоятелствата по от рано.    

Аз пак твърдя, че става въпрос за различни концепции (не казвам,че моята е вярна!!!!)
Аз смятам, че се изисква сила да можеш да спреш навреме. Може би не съм успяла да обясня какво точно съм преживяла. Естествено, че не съм приела тези варианти само и само за да задържа ТОЗИ мъж до себе си. Не е чак толкова специален, пък и не е единствения мъж, който съм видяла, че да умирам от ужас,че ще го загубя ....
Въпросното решение е продиктувано основно от огромното ми желание да бъда майка. Това е единственото нещо,  което винаги съм искала от както се помня - честно! Имала съм желания, които са се променяли, които съм загубвала с течение на времето, но това - не. Другото са допълнителни обстоятелства, с които аз се съобразявам или не
Има и трети вариянт, както ме посъветва съвсем насериозно една приятелка:  "Аре стига бе, колко му е нямаш проблем  да намериш един безплатен донор и готово!!! После - ура! Ти успя скъпи!!!!! По-борбена ли щях да ти се струвам тогава

Добре де, какво пречи човек да има и собствени деца, и осиновени. Според мен е много благородно! Особено за тези от нас, започнали репродукцията малко по-късничко и с проблеми, но които мечтаем за 3 деца?
Да не се връщам назад да видя автора, но който каза: парите, дето ще ги дам за 3 ин-витро, мога да ги дам за отглеждане на дете - много ме впечатли това и го намирам за много благородно!

Успех на всички и неща има повече деца, които се радват на родителската грижа - собствени, осиновени, какво толкова.

Добре де, какво пречи човек да има и собствени деца, и осиновени. Според мен е много благородно! Особено за тези от нас, започнали репродукцията малко по-късничко и с проблеми, но които мечтаем за 3 деца?
Да не се връщам назад да видя автора, но който каза: парите, дето ще ги дам за 3 ин-витро, мога да ги дам за отглеждане на дете - много ме впечатли това и го намирам за много благородно!

Успех на всички и неща има повече деца, които се радват на родителската грижа - собствени, осиновени, какво толкова.

Напълно подкрепям мнението ти Фрешчо...мен обаче ме притеснява въпросът:Дали осиновеното детенце е здравичко?, но не съм запозната и сигурно им правят изследвания, преди да се осинови...защото представям си само как... какво ли не пият тези биологични "майки"...за да ги махнат.А и какво ли здравословно хранене правят...Знам, че никога няма гаранция, но все пак...разбирате какво имам предвид...
Успех на всички бъдещи мамчета!
Желая здрави дечица на всички!

Данидан, разбирам те напълно ... сигурно когато реално се заеме човек с тази процедура, такива реални страхове го нападат... Но предполагам има някаква предистория - защо е оставено за осиновяване, какви са все пак родителите? Предполагам има и медицински оценки за здравословното им състояние?
Сигурна съм, че всички тези въпроси имат разрешение

на бебетата. Това, което знам със сигурност е :
1. В самото заявление за осиновяване има графа, в която попълваш изричното си желание да осиновиш здраво дете.
2. Доколкото знам, когато ти "предложат" (малко гадничко звучи ама....) детенце, от дома са длъжни дате информират подробно за здравословното му състояние.
3. Ти имаш право да заведеш педиатър, който да прегледа детенцето.
Не мисля, че това е осъдително, напротив, абсолютно нормално е хората да искат да осиновяват здрави дечица. Травмата от дългогодишна борба със стерилитета е достатъчна, че да идкаш да си спестиш по-нататъшни мъки и борби.
Разбира се не можеш да си 100 процента сигурен, тъй като някои болести могат да се прояват след известна възраст. Но рискове винаги си има, не можеш да се подготвиш за всичко, обаче това важи и за рождените деца, нали?

Ау за кола ли говорим или за деца? Каква е гаранцията, че детето, което ще заченеш и износиш ще бъде здраво - има много деца, които се раждат с малформации или заболявания, които не могат да се предвидят - и то от хора, които ги желаят - ще ги захвърлиш ли тогава?
Аз гледам малко по-различно на осиновяването - за мен е важно да можеш да създадеш условия за добър живот на малкото съкровище до теб, т.е. и ти и партньора ти да сте готови да приемете бебето в семейството и да се грижите за него като свое - това е решение, което узрява във времето и не може да се вземе ей така - взима се и от двамата и по-нататък е ясно.

Аз гледам малко по-различно на осиновяването - за мен е важно да можеш да създадеш условия за добър живот на малкото съкровище до теб, т.е. и ти и партньора ти да сте готови да приемете бебето в семейството и да се грижите за него като свое - това е решение, което узрява във времето и не може да се вземе ей така - взима се и от двамата и по-нататък е ясно.

Абсолютно съм съгласна с теб, точно затова, съм убедена, че решението за осиновяване не бива да се взима само емоционално, а и с главата. Много съм мислила по въпроса, адски се страхувах дали ще го обичам, дали родителите ни ще го обичат, готова ли съм за такова нещо, осъзнавам много ясно каква отговорност е.
Точно затова съм съвсем честна със себе си и знам, че бих искала да отгледам здраво детенце и затова искам да сведа рисковете до минимум.
Естествено, че не дай боже да има някакъв проблем, като лъв ще се боря да се справя с него и през ум не ми минава че нормален човек може да осинови дете и когато се появи проблем, да каже , а не извинете, вземете си го обратно.

Аз смятам, че се изисква сила да можеш да спреш навреме. ...... Естествено, че не съм приела тези варианти само и само за да задържа ТОЗИ мъж до себе си. Не е чак толкова специален, пък и не е единствения мъж, който съм видяла, че да умирам от ужас,че ще го загубя ....
Има и трети вариянт, както ме посъветва съвсем насериозно една приятелка:  "Аре стига бе, колко му е нямаш проблем  да намериш един безплатен донор и готово!!! После - ура! Ти успя скъпи!!!!! По-борбена ли щях да ти се струвам тогава

Еее, Фуси, язък-развали хубавата картинка. Ама верно, че си е голяма работа човек да умее да спре навреме, дори и като ги дрънка врели-некипели. Виж сега, не те познавам и не съм обръщала досега внимание на постингите ти и личността ти. Преди малко в "Емоциите" прочетох нещо много хубаво от теб. Написано много добре, стегнато, стройно, по конец вървеше разсъждението. Една много артистична формула приложена посредата-две противоположни мнения облечени в едни и същи думи. Че и правопис добър... Викам си: "а бе как не съм го забелязала досега това хубаво момиче"... Я, да ходя да прочета още нейни мнения, че ми напълни сърцето...И се местя тука, тръгва добре и изведнъж хоп! Фуси пропуснала момента да спре...Нито те анализирам, нито те коментирам, просто ти препоръчвам да си барнеш малко този постинг и да го попромениш. Човек като е афектиран и какви ли не глупости изрича, добре че можем да си трием постингите след това.
Поздрави и най-добри пожелания,
Мари

нещо не сме се доразбрали май  

Просто исках да кажа, че ако изобщо става дума за компромис, то в основата му не лежи желанието ми да задържа мъжа си на всяка цена. Беше написано в отговор на:

Цитат на: Lali

За мен  има два възможни отговора: или премълчаваш нещо от живота си, или наистина си един пораженец

За съжаление Fussii смятам че все пак Лали се оказа права с това си изречение. ...  Решението ти според мен е продиктувано от любов към мъжа ти, и тъй като той е споделил колко трудно ще бъде за неговото его да те гледа как бременееш от друг мъж, ти си решила да пожертваш своето его за да не го нараниш. Желая ви успех от все сърце. Този спор между теб и Лали щеше да бъде безсмислен ако се знаеха обстоятелствата по от рано.    

А примера, който посочих е просто за илюстрация, че има хора всякакви и изходи от проблемите всякакви. Аз не съм тази, която ще съди който и да било. Просто изходът за мен е друг - вече съм го описала

Ами СОРИ
Не се оправям с цитатите исках  да цитирам само Starlet   , не Lali