ДА.
Бих обичала и чуждо, неродено от мен дете и съм сигурна, че това ще ме направи щастлива. Знам, че обичта и отговорността към едно дете са нещата, които те правят МАЙКА, а не самото раждане.
И все пак ми се иска повече от всичко да почувствам вълшебното усещане да нся детето си в себе си, да усещам как расте, да му дам живот.

Ако се окаже, че не мога да имам свое дете, веднага бих осиновила - без да се замисля. Още не съм семейна, но вече съм категорична, че трябва да отгледам поне едно дете. Обаче искам да е бебче, за да се насладя на всеки миг от усещането, че си майка - от раждането (или поне малко след това) до зрелите години на малкото човече. Мисля, че и приятелят ми смята като мен, но ще си проличи, когато заживеем заедно ...

Да бих искала да осиновя дете,но след като сме опитали всичко с мъжа ми.Но и да имаме собствено дете пак бих осиновила.

Да! Не само че бих, но в момента съм и в процедура
Предприехме тази стъпка, макар, че все още имаме реални шансове да имаме свое детенце.
Просто не искам да полудявам и да се фиксирам в корема си, да живея в болницата и да следя като откачена ще ми дойде ли няма ли да ми дойде
Единственото което искам е да имам детенце
Не можете да си представя колко щастлива съм откакто взехме това решение

Да! Не само че бих, но в момента съм и в процедура
Предприехме тази стъпка, макар, че все още имаме реални шансове да имаме свое детенце.
Просто не искам да полудявам и да се фиксирам в корема си, да живея в болницата и да следя като откачена ще ми дойде ли няма ли да ми дойде
Единственото което искам е да имам детенце
Не можете да си представя колко щастлива съм откакто взехме това решение

Лично на мен ми звучи грозно осиновяването да се приема като краен вариант. Моля ви не се обиждайте!

Вярно, и аз много бих искала детенце с моите очи, с усмивката на мъжа ми...  Ако имахме сили и средства щяхме да сме в две процедури едновременно - инвитро и осиновяване. Но дори и да родя някой ден, пак ще искам да си осиновим. За момента инвитро процедурата ми се струва по-ясна и поносима, докато осиновяването е тромаво, с връзки и куп неясноти. Но ще скоча и в тая тъмна дупка!

Да де, точно това казвам и аз  
Ние сме на по 33 години с едно неуспешно икси. Имаме още варианти бол. Точно защото не искам да се чувствам "принудена", затова решихме да си осиновим детенце, вместо да се мъчим "до последна капка кръв" и докато станем на по 43 години.
За да бъда докрай честна, трябва да кажа, че първо нашият проблем е мъжки фактор и второ при вземането на  решение за осиновяване не бяхме съвсем единодушни. Т.е аз настоявах твърдо за, а мъжът ми искаше да опитаме с донорска инсеминация.
В крайна сметка, решихме да започнем процедурата по осиновяване, а пък по-натам ако решим ще опитаме и с донорско инсе. Така или иначе искаме повече от едно дете.
Но откакто смев процедура имам чувството, че планина се стовари от гърба ми - много съм щастлива

Не е чак толкова тромава процедурата. Хората в агенцията са много милил Документите си ги събрахме за 1 месец и то защото се мотахме, иначе може и за 10-тина дни да ги подготвиш.
Сега чакаме, но 2 мои близки двойки осиновиха дечица за по-малко от половин година

Не е чак толкова тромава процедурата. Хората в агенцията са много милил Документите си ги събрахме за 1 месец и то защото се мотахме, иначе може и за 10-тина дни да ги подготвиш.
Сега чакаме, но 2 мои близки двойки осиновиха дечица за по-малко от половин година

Само ако знаеш как ме окуражи!!!
Мои познати чакаха две години... Ще ти пиша бележка

ами аз май не съм регистрирана тук, та може и да не може да ми пратиш бележка
ето ти мейла ми
fanetodav@yahoo.com
Дано дамога да ти бъда от полза, особено ако си от София - поне адреси и телефони на агенции и институции мога да ти дам

ами аз май не съм регистрирана тук, та може и да не може да ми пратиш бележка
ето ти мейла ми
fanetodav@yahoo.com
Дано дамога да ти бъда от полза, особено ако си от София - поне адреси и телефони на агенции и институции мога да ти дам

Е, не съм от София, ама ти пратих бележка на fussi, ще ти пиша и на мейла. Много ти благодаря предварително!

да, винаги сам имала желание да си осиновя дете. преди 20 дни родих първото си дете, но желанието за осиновяване остава.

Ами аз съм за отговора по-скоро не - защото ако ще го правя след като нищо друго не мога да направя си мисля че доста ще съм дръпнала с възрастта напред - а в момента изобщо нямам сили и желание за това.
Толкова предадена се чувствам че за всяко нещо трябва да се боря със зъби и нокти и да го получавам /ако изобщо някога го получа/ чак след като вече ми се е отщяло ... писнало ми е от това и си мисля че докато приключи епопеята собствени деца ще съм толкова уморена от всичко, че направо ще съм готова за пенсия.
Естествено това е лично мнение.
Винаги съм мислила, че е много благородно да осиновиш дете ... може би, ако вече бях родила 2-3 мои, да ми дойдеше на акъл, да осиновя и едно-две сладурчета, но при така стеклите се обстоятелства не съм склонна да го ползвам като утешителна награда или заместител. Но аз съм човек на крайностите - силно любя и мразя, така че не ме четете много, а и в момента съм в криза ... та въобще не ми обръщайте внимание.    

я горе главата!
Мрачните мисли на никого не помагат! Не го мисли в момента. Като ти помине болката, пак помисли върху варианта осиновяване
На нас това съвсем не ни е последния влак. Сравнително млади сме, имаме още шансове, но решихме и в момента ни проучват - ставаме ли или не за родители  
И пак мисля, че спокойно мога да кажа, че осиновяването, а и раждането на едно дете до голяма степен си е егоистично желание. И не виждам нищо лошо в това.....
Хайде, бързо излизай от дупката!!!!

Ние след 3 неуспешни ин витро опита си подадохме документите за осиновяване и в края на този месец-началото на другия очакваме да ни впишат в регистъра. Нямаме търпение да ни впишат и определят по скоро като подходящи родители на някой сладур. Успех на всички!

От 3 години правим опити не са много но въпреки това се замисляме но не знаем как от каде може да се получи най точна информация

Точна информация за какво? За процедурата по осиновяване ли?

(Да какви са изискванията да станеш осиновител коиса инстанциите който трябва да минеш иъответно къде има такива домове ако си осиновяваме дете искаме да е бебче

доста подробно какво трябва да се направи за начало. Виж една от темите в тозифорум - май и точно така я бях кръстилал Виж там съм се опитала да опиша подробно към кого и как трябва да се обърнеша, и  други момичета са публикували теми за това.

здравейте и от мен.Ние с мъжа ми вече сме одобрени за родители и сега чакаме.Искам да ви кажа че от както започнахме процедурата по осиновяване сме в облаците и двамата и нямаме търпение да ни извикат за някое сладерче.Ние също имаме шансове за наше, но не мисля че трябва да се вманиачаваме в това да бъде наше биологично, защото то пак ще си е наше и ще го обичаме не по малко.УСПЕХ НА ВСИЧКИ

разбира се че бих осиновила дете и не разбирам повечето от вас които казват да но след като сме опитали всичко какво ви притеснява какво ще кажат хората,родителите ви,съседката или че няма да е взело правия ви нос например.не можем да избягаме от консерватизма си и това е.Колко от вас ще ми отговорят че е повече майка тази която е родила, а не тази която е отгледала.мисля че почти няма да има такъв.иначе изцяло разбирам тези които искат да е българче и да е здраво дете.Все пак си има генетична наследственост, с болното дете се заробват поне още два живота.Аз лично надали ще имам мое дете,при положение че искам да съм точно с този мъж но не бих се поколебала и за миг.Парадоксалното е че той не иска.е стискайте палци да изтърпя всички болки всякакви хормонални намеси и какво ли още не заради общественото мнение.