Темата е доста старичка, ама като сте я захванали отново и аз да си кажа мнението...
И аз, като Танита, вече свикнах да живея без деца. Когато бяхме млади, животът ни беше толкова пълноценен и динамичен, че изобщо не ни идваше на ум за деца. С напрадване на възрастта, приоритетите ни се промениха. Преди 10 години започнахме да мислим за дете, направихме и всичко възможно по въпроса, но явно не ни е било писано. Сега сме много изморени, вечно болни, безпарични и даже не знам дали бихме се справили с отглеждането на дете, пък камо ли на деца. Свикнахме да живеем само двамата, станахме и малко егоисти, даже и много гости не ни се канят в последно време, а бе с две думи - хубаво ни е двамата. Може би за това и оня горе не ни дава рожба. Усеща, че сме си достатъчни двамата един за друг, или пък, че няма да бъда добра майка... знам ли... В последно време около нас само болести, смърт и неприятности, та за това - вече се моля само да сме живи и здрави, та то по-голямата част от живота ни е минала. Щастлива съм, че обичам и че съм обичана безрезервно. Може би, за това казват - всяко нещо с времето си... Имаше една мисъл: "Ако не искаш, когато можеш, не можеш - когато искаш!" Малко късно сме се сетили за деца... ама какво да направя, като тогава решихме, че искаме и сме готови! Хайде, да му мислят младите! Ние ще бъдем щастливи дори и без деца!