Последните истории ми напомнят за няколко реплики на свеки по темата...
2006 г. - Казваме й, че ще правим ин витро, защото друг начин да имаме деца няма. ТЯ ни гледа опулено известно време, замисля и се после започва да ни обяснява как и по естествен начин ще стане, защо ни било да правим ин витро. Повторихме обясненията, мъжът ми се ядоса и излезе, а жената ме попита:
- Ама то от това човек ще стане ли като е правено в епруветка?!
Кой знае какво внуче си е мислила жената, че ще й родим - я с ципи между пръстите, я с 3 очи...
2009 г. - Децата са на 2 седмици и тя идва да ни погостува. Оглежда ги отвсякъде старателно, аз си мисля, че им се радва и така два дни. На третия не издържа и изплюва камъчето:
- И все пак си им личи, че са ин витро!
Опулвам се аз и загубвам и ума и дума:
- И по какво им личи, съвсем нормални деца са.
- Е, по главичките им личи!
Тук вече избеснях и още ме е яд, че така и не попитах какво им е на главичките...