Страхотно се забавлявах докато изчетох нещата до тук
Пратих някои и на майка ми, а тя ме пита:"Това вицове ли са?"
В моите перипетии няма нещо, което да ми е много смешно, но за нелепици се сещам в изобилие.
Първи стъпки в борбата за бебе. Отивам при известен лекар, препоръчан и от познати.
той: Значи като ти дойде, на еди-кой си ден след това идваш да ти направим една цветна снимка. Изобщо не боли, няма да усетиш
(аз съм сигурна, че преживяването не е от приятните, но не споря)
аз: А съпругът ми кога да дойде на преглед? (вече знам, че сме с мъжки фактор)
той: Аааа, той въобще не ми трябва. Теб ще лекуваме...(при прегледа не е установил да имам някакъв проблем)Това ще струва толкова, онова ще струва толкова....
Толкова се омерзих от този човек, че МЦ не ми дойде от тревога, че трябва пак да го видя. Дойде ми чак, когато взехме решение да отидем другаде.
При другия лекар: той какви чудеса виждал-една забременяла след а..н секс-позабърсала се и те сперматозоидите попаднали където трябва и хоп...работата станалааа. Същия лекар вика свой колега андролог да прегледа мъжа ми. Влизам в кабинета по време на прегледа-мъжът ми пребледнял, сълзи му текат. Оня го поопипал (без ръкавици)и заключил: "Ти бе човек, как правиш изобщо секс с тези малките м...?
Я направо се отказвайте и тръгвайте да си осиновявате дете."
Да не ви казвам колко време ми трябваше да оправям последствията от тази "диагноза". А в интерес на истината, мъжът ми се радва на чудесни постижения в тази област
Та му викам на моя:"Защо не му показа на тоя нагледно как се справяш"
