Нощта след пункцията ни оставят да преспим в болницата.На сутринта чакаме доктор Александров да ни каже колко яйцеклетки са се оплодили,тръпнем в очакване и излизаме периодично в коридора да проверим дали не се задава от някъде.При едно от моите излизания,виждам пред кабинета на доц.Маркова едно момиче,с което сме се засичали няколко пъти и е в процес на стимулация.Тя се радва,че ме вижда и аз я каня в стаята.Пита ме какво правя.Аз й отговарям,че вчера са ми правили пункция,а тя ме поглежда изненадано,замисля се и отговаря доста учудено:"Пункция ли?А-а,значи пункция ти правиха?Тц,тц,тц.Браво,браво!" Тук аз засичам,не знам какво да каза,тя чака да чуе нещо и аз й казвам,че трансфера е в петък."Ау,ама и трансфер ли?Тц,тц,тц.Сега пункция,а в петък трансфер,така ли?Тц,тц,тц./е,не мога да го предам толкова образно/ Ако го бях чула от човек,встрани от нашите проблеми,не бих се учудила,не всеки е запознат с процедурата и е нормално да не е наясно.Но тези думи,изречени от жена,която е процес на стимулация и всичко това й предстои,а тя не знае,ми звучат нелепо.Едва изчакали да напусне стаята,всички избухваме в смях.Но най-смешен беше коментара на едното момиче от стаята:"Тя изобщо знае ли,че прави ин-витро?И ако роди сигурно ще се чуди от къде й е дошло."