Уф най-новото от позната, просто няма как да не го споделя:
Тя: "Ти като ходиш толкова много на доктор сигурно бебето не е от мъжа ти, а?"
Аз, опитвайки се да изляза от открит конфликт и да обърна всичко на шага и обяснявам, че докторът ми е много симпатичен, но не е мой тип.
Тя (уж сконфузена): "Ама аз не това, мислех, че може да е от донор."
Аз: "Показателите на мъжа ми никога не са били идеални, но винаги е бил в нормата, по-скоро проблемът беше в мен."
Тя: "Ама ВСЕ ПАК май не е от мъжа ти!".
При третото ВСЕ ПАК ми поникнаха големите рога и няма да разказвам как я насметох.
Направо имах чувството, че едва ли не непременно нещо не трябва да ни е наред според нея, ама непременно да има НЕЩО! После си викам, как ли се чувстват двойките, на които им се е наложило да използват донорски материал, при срещата с ей такива "доброжелатели".