п.с. Много често ме питат кой е "младежа" на снимката от аватара. Това е Св.Рихтер-най-великият пианист живял някога на тази земя. Страст на Birdie е неговата музика, без която нито един ден не минава. Независимо дали ще е Бах или Рахманинов. Който има интереси в тази област ще ме разбере...
[/quote]
Радвам се, че намерих лекар-музикант, който да може да ми даде съвет относно музиката в живота на децата ми. Тъй като много обичам музиката сметнах, че е важно децата ми от малки да ги насоча към нея и да развият в себе си умението да слушат, ценят и изразяват по някакъв начин (пеене, танц или инструмент) музиката.
Всички около мен ми дават съвети, че са малки, че ги товаря много. Аз не смятам така, тъй като видимо им доставя голямо удоволствие и ходят с нетърпение на уроците, на които съм ги записала:
От октомври 2006 ходят в една детска вокална група с около 10 деца, където те са най-малките - големият е роден 1`2001, малкия - 12`2002 (т.е. той когато започнаха нямаше даже 4 годинки).
А през юни (докато са ваканция от пеенето) ги записах на пиано, на което ходят с голямо желание (засега). Не ги насилвам, създавам им усещането, че това е нещо много хубаво и те се радват.
Нямам амбиции да стават професионални музиканти. Просто ми се иска да могат да чуват музиката в дълбочина. Да могат един ден да се опрат на нея в тежки моменти или просто да се забавляват.
Е, вие как мислите д-р Birdie? Рано ли им е за всичко това или тъкмо навреме?
Иска ми се да могат да се научат да свирят добре, преди да са ги натоварили в училище с уроци, преди да са порасли дотолкова, че да нямат време за музика, преди пубертета да ги е отнесъл като вятър нанякъде.
Благодаря ви предварително за отговора!
