Диляна123456 не се притеснявай и не се засягай. Разбирам колко се тревожиш и искаш да стане. С моя съпруг опитваме от 1г. 5м., но все още не се е получило. В началото (първите 2-3 месеца) когато решихме, че искаме детенце, а то не ставаше все си казвах другия месец ще стане. И така мина времето до днес. Знам, че всеки следващ месец е все по-трудно да приемеш факта, че и този път не е станало, но не губи надежда. Пък и тук някъде из форума беше казано, че понякога не се получава даже и при двойки с идеални резултати. Явно така трябва, не се безпокой излишно. По-важното е да се обичате и да правите любов с удоволствие, а не с мисълта за дете. Господ си знае работата. И аз много искам да ми се усмихне щастието, но ..... на когото, каквото и когато му е писано.
Преди години (малко след като завърших), когато живях с един много особен човек 5 години си мислех, че искам дете от него. Но за 5 години не стана. Разделихме се. За мен беше много трудно да изживея всичко. Но явно нещо ме е пазело. Сега когато съм омъжена щастливо си казвам. Тогава разбирам от какво ме е пазел онзи горе, а сега защо не става??! Но не губя надежда. Сигурна съм, че рано или късно ще стане. Явно не е сега момента.
Търпение Диляна123456, не се тревожи. Успокой се. Ангажирай съзнанието си с работа и гледай да не мислиш много за това. Знам, че е трудно, но ще видиш, че нещата ще си дойдат на мястото.
Успех!!!