Благодаря момичета! Много!
Той е много смеещо се бебе, здрав и якичък, много бял (аз малко до него съм като негърската му майка
), има едно дебело дупе, много смешно. Непрекъснато се движи и мърда и най вече се опитва да ми махне косата от скалпа.
За съжаление, като го видяхме, аз толкова се захласнах, че през ум не ми мина да го снимам. После дома го поставиха под карантина и сега не ни пускат при него. Но така или иначе след няколко дни си го прибираме и тогава ще пусна снимки и разкази.
Перипетиите около осиновяването бяха, да го кажем по-меко, твърде изнервящи. Затова ще пиша подробно в темата по осиновяването, дано да помогне на други хора.
Най-важното в случая е, че осиновихме по най-законния и редовен начин, без дадем и един лев, и чакахме само 1 година от подаването на документите ни. Кураж и търпение на всички момичета, които минават по този път
