Много ви благодаря, мили момичета за милите думи!
Аз съм отскоро в този форум и отначало само попивах информация, не писах много често,но това да споделя с вас ми се отрази успокояващо.
Бих искала да разкажа накратко моята история.
Откакто аз и мъжът ми се събрахме решихме да не се пазим и когато ни е писано да стане, ще стане.Това е 02.02.2002г. Станахме семейство на 30.11.2002г. И така година, две, бебето неидва. Честно да си кажа невярва, че имам някъкъв проблем, а и редовното ми посещение при генеколога го потвърждаваше. Заминахме половин година след свадбата в чужбина, и така до един прекрасен ден, в който осъзнавам че ми закъснява 5дена. Бях изцяло погълната от работата си и дори не съм се замислила за това(а цикълат ми е редовен 28дена). Направих уринен тест, и хоп!!! 2 чертички.Неможех да повярвам, че това се случва след 3 години опити!
На следващия ден пуснах кръвен и се потвърти- бременна съм!!!Датата е 08.03.2005г.
Господи как се зарадвахме, съпругът ми говореше на корема ми"Здравей, аз съм твоя татко." Но както се казва "Всяко чудо за 3 дни." На третия ден прокървих много силно със силни болки, докторът каза, че е много рано да се определи дали е било спонтаннен или е извънматъчно. "Не, това неможе да ми се случва." Как така може извънматъчно???? До тогава не се бях интересувала до какво може да доведе такава бременност. След 2 дена пуснах отново кръвен, доктора беше почти категоричен "ИЗВЪНМАТЪЧНО". След 3дена бяхме на самолета обратно за България, тогава моят генеколог беше сегашният завеждащ отделение АГ в нашият град. Още в деня, в който пристигнахме, той ме очакваше. Диагнозата беше-"Няма страшно, имаш киста която произвежда чхг хормона. Ето, пий тези противозачатъчни и ела да те видя след месец."
Лелее, какъв какък ми падна от сърцето, значи не е извънматъчно.
Отидох след месец, каза че всичко е наред и "Сеге вече може да си имате колкото бебета искате." Това става на 01.04.2005. Да, ама след няколко дена както си бях на сулариум и изведнъж всичко ми умаля и припаднах. След 2-3мин се свестих. Дори не си помислих каква може да е причината. Тъй като нямах много апетит ядох само салати и драстично бях отслабнала, реших че имунната ми система се е сринала. След седмица това се повтаря, бях си вкъщи, майка ми се видя в чудо, този път имаше и болки. Повикаха бърза помощ, дойдоха след дълги молби. Помислиха че може би е апандисит, но уви, левкоцитите ми бяха в норма и ме пратиха поживо поздраво.
И така вече на 16.04.2005г, много ми се доходи до голяма нужда, но си останах в тоалетната. Изкрещях от болка(а аз доста издържам на болка) и припаднах. Непомня как майка и мъжът ми ме извадиха и обуха. Помня само че дойде линейката и постоянно крещях "МАМО, УМИРАМ!!!" От там нататък повечето неща ми се губят, помня само че доктора каза "Нямаме време за упойка, ще правим пункция." Боже как боли! От там вече всичко е пълен мрак!
Събудих се в стаята, и разбрах страшната новина: извънматочна, отстранена тръба". И с най-голямата си наглост въпростния доктор минавайки на везитация каза-"А!Ти какво правиш тук?" Ако можех щях да стана и да му размажа физиономията!!!
Мина време, болката отшумя, благодарение на майка ми и прекрастният ми съпруг аз бях отново на крака. Но вече не се чувствах пълноценна жена. Знаех че статистически е доказано, че всяка 6та жена повтаря. Казах си, амми, няма как да стане.
Няма ли?! Точно след 7 месеца бях отново на този хал, с раликата че беше установено навреме. Последва лапароскопска операция, бях щастлива като научих, че тръбата е запазена. Да, ама не, докторите пак не си бяха свършили работата докрай, и трябваше още една опер. за изчисване на тръбата. Този път отидох на правилното място в Плевен при проф.Горчев. Благорарна съм на този ЧОВЕК!!!
Но шест месеца след това от хидросалпингография се вижда, че тази тръба има множественни сраствания и изхода беше един-нейното отстраняване и след това инвитро. Изпаднах в депресия, мразех всички и всичко.Но, знаех, че трябва по-скоро да се подложа на следващата инквизиция!
Така и стана, последна 4та операция и отново надежди, че инвитрото ще бъде последна спирка и на-накрая и ние трябва да се радваме на рожба!
Безкрайно съм благодарна на д-р Даскалов, на Албена и проф.Янис Прапас за това щастие! Остава само да се моля всичко да е наред докрая! А, аз вярвам че ще е така! Всичко се връща рано или късно!
Обичам ви, радвам се, че ви има!!!
