Много съжалявам. Каквото и да напиша знам, че няма да те утеши.  Просто това е кошмарно! 

Viarvam, много съжалявам

След всеки пад има и щастливо изкачване.Вярвам, че твоето е скоро...

 Ех, какво  щях да правя без вас ! Как да ви благодаря за прегръдките, за съпри4астието, за надеждата, която се опитвате да ми вдъхнете ! Търся на4ини...
 Джам, не се завръщам във форума, никога не съм го напускала - за съжаление тъжното събитие се комбинира с много промени в живота ми, което пък вклиу4ва и отсъствие на домашен нет за сега.
 Как да ви кажа мили4ки, знам 4е спонтанния аборт е 4есто срещан, страхувах се от него, но все се надявах да ме подмине. Лекарката ми каза 4е при арт е по-4есто срещан, поради това 4е стимулациите гарантират коли4ествено, но не и ка4ествено яйцеклетките, по нейни наблиудения при естествените забременявания има по-малко аборти (не искам да влизам в медицински спорове, виждам 4е във форума това мнение не се споделя, но аз не съм компетентна, просто  цитирам). Въпреки предупрежденията, радостта ми надви страха...оставих се да ме обземе напълно.
 Прави сте, трябва да продължа, затова и прилагам роботизирането- да съм социална, професионална, да имам интереси (украсата на новия апартамент)... но върша това без радост.
 Представете си, другата седмица съм в командировка, с тема : детските помощи за новородените Тъкмо за мен. Но това е живота, нямам друг избор освен да го живея, макар и като робот.
 Не смея още да се надявам, 4е един ден това ще се промени.
 

  Съжалявам

Вярвам, миличка, много съжалявам.
Знам как се чувстваш и знам, че само времето и добрите думи от приятели могат да те успокоят.
Трябва да продължиш да вярваш! 

Viarvam, съжалявам много много много, миличка!
...Думите са излишни....
 
Желая ти бързо възстановяване!

 

Viarvam, мила нали занаеш приказката, че Бог изправя силните пред такива изпитания!
Няма логика, чащо всичко трябва да е толкова трудно, но ти си силна жена и вярвай, че много скоро и на вашата улица ще изгрее слънце!
Прегръщам те силно

Миличка, сигурно се чувстваш ужасно, не мога даже да си го представя  . Какво ли да ти кажа, освен най-баналното, но и най-вярното твърдение - щом веднъж се е получило, пак ще се получи - и този път ще станеш мама на прекрасно детенце!

Много съжалявам
Боли, много боли, като стане така...

Не знам защо, но винаги когато прочета такава тема - рева. Може би защото знам каква е  болката, може би защото се сещам колко загуби имам самата аз. Не знам защо винаги рева, но знам че боли.

Съжелявам за това,което ти се е случило и знам как се чувстваш. Но живота продължава и се опитай пак да се усмихнеш.

Не смея още да се надявам, 4е един ден това ще се промени.
 

Разбира се, че ще се промени, миличка, миличка Вярвам!
И ние вярваме, и ти трябва да повярваш! Просто трябва!
Прегръщам те!

Нека и аз да се наредя в редицата на баналните:Щом веднъж е станало-то пак ще стане-и,дай,Боже това бебенце да бъде благословено и да живее дълго...дълго...много дълго...

"Роботизацията" ще мине ,мила, като изстрадаш до край, ще ти е по-леко. Не казвам, че е възможно да се забрави, но пак ще дойде надеждата, а с нея и бебчето - ще видиш!
Пък за темата на конференцията напрво нямам думи. Ако питаш мен и ако е възможно разбира се, вземи се "разболей" тъкмо за нея, не ти трябва допълнителен тормоз, ама хич!

 

съжалявам за случилото се, събирай сили и продължавай напред

Съжалявам много за това, което си преживяла.
Бъди силна, хубавото предстои.