Ето как се слу4и:
 Аз не вярвах 4е ще родя в на4алото, прекалено хубаво ми се струваше 4е забременях от 1во инсе, спрягах условно глаголите "ако родя" и тн; 4етях книгата ми за бременни само до седмицата в която бях и нито ден по нататък - от страх. Но след като видях 4е бременността не е извънмато4на, 4е на 6та седмица имаше сърде4на пулсация, аз се успокоих, повярвах. И ето на 12.01.07 летях за да измина 550те км, които ме деляха от Моята лекарка, за да 4уя 4е вси4ко е наред, в 4акалнята избирах в каталог дрехи за бременни, даже мебелите за стаята на беб4о. И тъкмо поздравявахме с мъжа ми лекарката за добре свършената работа, когато тя погледна екрана и каза- работата не е добре свършена, бременността е спряла да се развива преди 1 седмица. Аз не разбрах веднага, само си казах "край", мъжа ми 5 мин по-късно попита"моля?" , а тя продължаваше -има ембрион, има плацента, но сак4ето е сма4кано, по4ти се е отлепило.  Аз бях в шок, по4ти нищо не казах, не питах, мъжа ми ме гледаше да не ми стане лошо, не ми стана - аз не осъзнавах нишо; на излизане от кабинета загубих вси4ки карти, документи с портфейла ми.
 После стана още по-страшно : кръвта не поти4аше, мислех 4е лекарката лъже, 4е ембрион4ето се е зака4ило за мен, 4е иска да остане, а не може  да се развива, сърцето ми кървеше...
 Така 5-6 дена, накрая отидох в болницата, да провокират аборта с лекарство, каква ирония на съдбата. Лекаря в болницата, потвърди диагнозата, но видях как слуша сърде4ния ритъм, не попитах дали има, не можах - избухнах в рев. Добре 4е оше съшата ве4ер, преди да взема лекарството, кръвта поте4е наистина, щото в болницата бяха написали "вероятно" спиране на бременността, съмнението шеще да ме убие.
 После последваха болките, нямах сили дори да извикам мъжа си, за минути ме обливаше като вода потта от болките, но ми беше все едно... вшЕРА бях пак на преглед, вси4ко е излязло, няма да има киуртаж поне.
Това е , преди 2,5 седмици бях силна, вярвах в себе си имах амбиции, сега съм празна, с4упена, ревяща, страхлива...
Лутам се между "Бог дал Бог взел" и "Колко още изпитания, докога?"
Опитвам се да се отдам на работата, много съм доволна, но е достатъ4но да 4уя "мамо" ОТ телевизора, за да ми прокърви пак сърцето...
 Благодаря ви мили4ки, за това 4е се радвахте с мен, не съжалявам за ада през който минавам, поне 7 седмици бях щастлива, бях бременна...

Съжалявам!

Съжалявам 

Много съжалявам, Мария
Каквото и да ти кажа ще е банално. Тук в нашия форум тези думи ги чуваме постоянно... съжалявам е слабо казано
Така ми се иска никой да не познава този вид болка, но таква ни е орисията.
Прегръщам те силно

Каквото и кажа ще е малко.
Съжалявам миличка. Знам че ще ти е трудно, но се опитай да се изправиш и да продължиш напред. Твоя ник винаги ми е вдъхвал вяра, повярвай и ти. 

Мила, толкова съжалявам! Бъди силна! Щом веднъж е станало, пак ще стане и следващия път ще е завинаги! Трябва да вярваш в това.  

Благодаря ви мили4ки, наистина нищо не е в състояние да ме утеши, но вие само знаете каква цена съм платила, другите не разбират: така било, природата така решила, пак ще стане...
Никой не знае това, никой, както и никой никога няма да ми каже ЗАщО?
От преместването ли, от километрите ли, от нека4ествен сперматозоид ли? Ранна била бременността, това се слу4вало 4есто след АРТ, както и след естествено забременяване...
 Защо няма лекарство да спре болката в душата ми?
Целувам те Дидка, дано ти да си добре.

Още нямам интернет в къщи моми4ета, а от работата не мога да съм 4есто в нета. Дано по-скоро ни прекарат конекцията, знам 4е сред вас ще се по4увствам по-добре. Благодаря ви отново.

  Много съжалявам, Viarvam !

Съжалявам миличка! Не е честно да преживяваш всичко това. Знам, че в момента не мога да те утеша, болката ти е силна, но се надявам бързо да се възстановиш и с нови сили напред. Ще стане, трябва да стане, та ти го заслужаваш толкова много!
Успех и силна прегръдка от мен!

Мари, шери, мислех си вчера за теб и силно и искрено се надявах да си добре. Живеех с мисълта, че идва април месец и ще мога да те видя, да се порадваме заедно на коремчето ти, да си поприказваме за хиляди дребни неща. Надявах се, че преместването е в ход, че си на новата работа, че имаш много задачи и затова не пишеш. И през ум не ми мина, че може да има проблем Не съм си и помисляла, че ще чета такава тема тук
Недей мисли за километрите, за местенето, за качествени и некачествени сперматозоиди... Не се обвинявай! Направила си всичко по силите си, за да е успешна бременността. Дори и да кажа съжалявам, това няма да те утеши много, но е искрено и от сърце.
Прегръщам те и стискам палци да се изправиш бързо на крака и скоро да ни зарадваш пак!

Много съжалявам за това, което ти се е случило!
Колкото и смотано да звучи в момента: опитай да гледаш напред и нагоре!

Съжалявам много!

 
Много ми е мъчно, наистина. Иска ми се да е валидна приказката, че след всичко лошо идва и хубаво. Дано твоето хубаво да предстои съвсем скоро.

за съжаление, като че ли при трудно забременелите момичета тези неща се случват по-често, отколкото ни се иска. или поне разбираме за тях по-често.
представа нямаш, Viarvam, колко много от жените в този форум са минали през това, през което минаваш ти, и са изпитвали същата мъка, задавали са си абсолютно същите въпроси. някои са минавали и повече от веднъж по този трънлив път. приеми го като опит за утеха.

съжалявам, че поводът да се върнеш в тези форуми е неприятен.

Миличка, миличка Marie .... нямам думи мила, не знам как да ти кажа.... много много си те  .... 
 

Съжелявам мила :(само времето ще излекува раната.
Зная че е трудно сега ,но се опитай да се стегнеш и да гледаш напред!Пригърщам те!

  не знам какво да кажа. все няма да е достатъчно