Аз мисля, че неправилно смяташ, че не те подкрепят! Напротив! Няма родител, който да си е родил детенце, да си го е отгледал, възпитал, изучил и да не иска да го подкрепя за всичко в живота. Така си мисля. Е, тук-там има някое патологично отклонение, но за него четем в криминалните хроники!
Те ТЕ ПОДКРЕПЯТ. И те искат най-доброто за теб. Те искат ти да си имаш детенце. Те искат ти да си щастлива! Само че по една или друга причина не намират друг начин, по-нежен, по-интимен, по-дълбокомислен, по-затрогващ да ти го покажат. Много хора не знаят какво да кажат и как да го кажат. Много хора имат изградени характери, които не им позволяват в неочаквани ситуации да действат възможно най-гъвкави и правилно. Така е и с твоите родители. Нищо че са ти родители, те са хора и е човешко да не успяваш някъде така както някой друг иска. Убедена съм, че искат за теб най-доброто, което включва да станеш майчица на едно приказно детенце, но не намират начин да ти го кажат с ТЕЗИ ДУМИ, КОИТО ТИ ИСКАШ И ИМАШ НУЖДА ДА ЧУЕШ.
Като им гледам коментарите, които си цитирала-ами на мен ми се струват защитни коментари. Те просто искат да те защитят, да не се тревожиш. Много непохватен начин да те защитят, но това им идва на момента това им идва на ума. Ако знаеха, ако имаха опит, ако бяха го изживяли на гърба си, щяха друго да говорят. Но така е-като хванеш един родител неподготвен и той започва да ги говори едни...
Помисли! Колко компетентно могат да те посъветват родителите ти по някой финансов въпрос? И при стерилитета е така-не знаят, нямат информация, не им идва на ума какво да кажат и затова просто искат някак си да ти кажат да не се притесняваш, че ще се нареди. Не че на тях им е ясно как и кога, но за тях е важно да ти го кажат, пък после тайно ще се молят преди да заспят да станат нещата много бързо. Както и от страх да не те наранят, няма да смеят да питат много, много. Или пък ако питат, то е без да го разбират.
Моята майка е медицинска сестра. Работила е в родилен дом, а след това 25 години сестра в детска консултация. И аз не очаквах от нея да е толкова некомпетентна и неразбираща ме, но човек се учи докато е жив. Като и казах "Започнахме опити за бебе. Малко се притеснявам, нали знаеш, че години наред имах висок пролактин, пък и една година имах киста...", тя каза "Не се притеснявай, мамо! Знаеш ли какви бонбончета правят с ин витро в днешен ден? Ако не стане така, с ин витро ще стане!"... Сега си мисля, ако й дам да прочете статистиките за ин витрото, шансовете на двойките, цените, стимулациите, рисковете от хиперстимулации-едва ли щеше да ми каже така тогава, но толкова чувала, толкова знае, това казва.
Когато направих миссед аборт преди година и половина и й съобщих, тя се покри. Никакви въпроси, никакви коментари, нищо. Кървиш ли, как излезе от упойката...Не! Аз съм далеч от нея и пишем по е-мейл всеки ден. Имах толкова нужда някой да ми каже нещо топло, но тя реши, че ако си зарови главата в пясъка, все едно нищо не се е случило и ще забравим бързо. Докато не я насметох един ден и тя каза "Ами аз не знам какво да ти кажа, аз плаках в къщи, но това ли да ти кажа? Затова мълча"...
А сега, ако знаеш, какви ги говори! В 9-та/10-та седмица ние треперим да не стане пак като преди, а тя "Отпусни се бе, мамо! Зарадвай се малко". Успях само да й изсъскам през зъби "Ти не си загубила бебе, нали? Не знаеш колко боли" и млъкна. И сега я държа почти на тъмно с новините. Защото просто коментарите й са отчайващо наивни...Малко жестоко от моя страна, но в момента ми е нужно спокойствие.
Е, какво да я правя? Обичам я. И знам, че иска за мен най-доброто. Но е много неподготвена и импровизира много насляпо. Не хваща декиш обаче! Особено, ако дъщерята е модерен човек, който чете, информира се, следи новостите.
Много е неприятно да разбереш, че родителите ти, именно тези, от които си се учил, които са ти показали всичко, в чиито ръце си проходил, са неподготвени. Ако най-близките ти, най-най-най- личните ти хора не те разбират, то КОЙ? Добрата новина е, че съществуват специалисти за това, както и групи като нашата, в които можеш да споделяш всичко и ние ще те разберем.
Не очаквай другите да те разберат. Нито роднини, нито приятели, нито колеги. Те не могат да те разберат, защото не знаят как.
Не им се сърди. Това имам да казвам за край. Опитай се да ги разбереш и ти. Знаеш ли, темата ти ми дойде точно на място! Тъкмо й бях набрала на моята майка пак много и така й се канех яко, задето не ме разбира и имам чувството и че не се старае поне малко да ме разбере, но ето че дойде темата ти и аз се замислих. Ще взема да й звънна тези дни...