Забелязвам, че момичетата ,посещавали центрове за стерилитет, остават при лекарите, които са помогнали да стане `чудото`. Мисля, че е повече от нормално подобно поведение, но то е в същата графа на емоционален страх на всяка бременна-`Доверието към лекарят-колко процента?`.
Ще ми се смеете сигурно, но аз като видях 2-те чертички бях скована, луда, без мозък, без дар слово, без път напред...Сякаш карах бясно кола и трябваше бензин да заредя, ама специален...нали се сещате...Та се почна великото ровене и разпитване, допитване, препитване на познати и не толкова, на приятелки и виртуални такива...И бели и черни списъци изчетох, още повече се оплетох, а исках да ида възможно най-рано /т.е. 5-6-та седмица/, за да `видя` своето узи-филмче. Благодарна съм на момичетата, които ми препоръчваха лекари, прилежно съм записала и адреси, и телефони
, но след изпотяващо качване на кантар професионалните достойнства на маса доктори реших да отида при Мариана Райчева, работила във Вита, сега има свой център.И знаете ли кой е е смешното?-Просто за нея чух, прочетох и проверих най-много добри отзиви.
Моята ЖК беше максимално кратичка, но изборът беше убийствен.
Сега ме е страх пък да ходя при друг лекар...
