аз от 4 месеца вече съм на противозачатъчни и съм напълняла.най-редовно като се засека с някоя позната (Поне веднъж на 2-3 дена ми се случва) в магазина или на улицата се започват едни намигвания, едни усмивчици и едни 'дискретни' подмятание-ааа, май на зима ще топлим още една стая, а? или пък 'еееее, ще се сетите вие, то младоста минава бе моето момиче, за къде чакахте толкова време???, или пък  айде, честито най-накрая!
чувствам се като идиот!

Миме, чекай сега кака ти да те светне  Значи, намираш най-голямата клюкарка в квартала, и така уж започвате да си бърборкате невинно... завърташ разговора към килца и външен вид и почваш да се жалваш как "ааууу милааа, ти да знаеш, не знам какво ми става, ама нещо много напълнях, всичко ми се лепи, не мога да се понасям.... и т.н. и т.н."... Мисля, че няма да има проблеми от там нататък и няма да ти задават умни въпроси....

е, смятай тогава, че на другия ден ще е пуснато в интернет, че съм бременна!

Рали, този трик действа безотказно - изпробван е  Само че в моя случай избрах най-голямата клюкарка в офиса. Интересът към коремчето ми и към натрупаните килограми секна моментално. А да беше видяла ококорения й поглед и зяпналата уста докато й се жалвах... 

Иначе в началото много се дразнех на оглеждането на корема ми, на подмятанията и "деликатните" намеци и въпросчета. Сега явно съм закоравяла - в зависимост от натрапника или моментното ми настроение или отговарям нещо затапващо, или просто се измъквам с някоя безобидна реплика.

Рали, този трик действа безотказно - изпробван е  Само че в моя случай избрах най-голямата клюкарка в офиса. Интересът към коремчето ми и към натрупаните килограми секна моментално. А да беше видяла ококорения й поглед и зяпналата уста докато й се жалвах... 

Хехе, Жабчо, ти защо си мислиш, че го давам, нали и аз същия номер направих на работа 

уф. не знам. на мен ми омръзна да се правя че не ми пука, да мисля стратегии как да отклонявам въпроси, даже да мисля как да се облека - така че да намаля шансовете за подозрения в бременност или така че да ги увелича, или така че да.. ОМРЪЗНА МИ! омръзна ми да се усмихвам и винаги да съм позитивна и оптимист. не може ли просто вече да съм бременна.. не може ли просто да съм вече нормална, ако в момента всички смятат, че не съм?

почвам да губя дух и надежда. тъпо.

що ли ви го казвам...

ама боли, да му се невиди.

боли...
най-вече защото смяташ че не си нормална, и не знаеш защо и какво си сЪгрешил, че точно на теб се случва...
важно е да се абстрахираш от злобните и гадните, да ги игнорираш и да вярваш в себе си и в това че "чудото" ще стане. а през това време израстваш, помъдряваш и научаваш много неща, които после ще ти помогнат да си най-готината майка на света.
не че успявам да ги правя тези неща, и на мен ми е много криво, но поне се опитвам да мисля позитивно, казват че помагало...

Ох, ами и аз да взема да разкажа. Днес разбрах, че жената на мой колега и много близък приятел е бременна в петия месец. Разбира се, много се зарадвах, но същевременно си зададох и онзи въпрос А АЗ КОГА? Стана ми много неприятно не от друго, а от реакцията на колежките ми - за тях не беше важна хубавата новина, а това как ще реагирам аз. Щях да се разплача от техните "съчувствени" погледи.

здравейте, момичета! Аз съм нова тук. От няколко дни чета и препрочитам темите тук, плача и се смея и плача и ...се чувствам по-лека, по-спокойна и по-уверена, влагодарение на вас. Историята ми е по-скоро банална: 6-годишен стерилитет, 2 операции, две инсеминации, 2 пъти ИКСИ. Правя трето. Имам нужда и аз да споделя нещо по темата. Бременните жени около мен ми действат травматизиращо откакто съм в познание на проблема си. При всяка прясна новина за някоя новозабременяла позната ме полива познатият и на вас коктейл от чувства на завист по чуждото щастие, чувство на вина заради факта, 4е съм осъзнала и изпитала подобна завист заради събитие, което заслужава напротив радост, мъка по собственото си непознато такова щастие... Всяка нова бременност наоколо ми е само още една нова траурна лентичка в сърцето ми, защото е контрастът с моето ново кръстче в менструалния календар, поредното погребение на единствената ми останала мечта. Полагам неимоверни усилия да не изпусна от контрол чувствата си, за да не бъдат те разпознати от хората, които нямат никаква вина за това, че аз, вместо да съм щастлива с тях, изпитвам този противен и за мен, но за жалост съществуващ и сигурно даже болен егоизъм. Успявала съм, Слава Богу, винаги да накарам с устните ми и очите ми да се усмихнат и мисля, че никоя невинна душа не е разпознала до днес истинските ми чувства, чувайки ме да казвам: `Колко се радвам! Чудесна новина!`
Отдавна свикнах с нетактични забележки и слабоумни подмятания на лекомислещи индивиди, не си и създавам безпокойството да им отвръщам. Случиха се, обаче, събития, които напълно разтроиха крехкото ми вътрешно равновесие. Преди около 2 годин посрещнах по описания начин новината за бременността на моя близка позната. Едва успях да стигна до вкъщи, за да излея на спокойствие цялата си болка... Чух се даже наглас да питам `Защо тя, а аз-не?! мина ми после, разбира се, както винаги, само че ...след малко повече от месец получих от същата тази жена една смразяваща новина-беше направила спонтанен аборт. Не можех да се понасям заради онази мисъл. Чувствах се виновна, като да бях предизвикала аз това ужасно събитие. Вярвах, че неспособността ми да стана майка е заслужена заради егоизма и злобата ми и плаках много, за нея и заради себе си. След време се успокоих, оздравях. Започнах да усещам, че успявам да гледам със спокойствие на чуждите бременности, започнах дори да се радвам. Зарадвах се искрено от цяло сърце, когато друга една позната ми сподели бременността си след 4 години асистирани опити. Дори когато веднага след новината ми каза ` Найде, сега е твой ред`, познавайки перфектно положението ми, не успях да й се разсърдя. След два месеца ме потърсиха от клиниката, беше дошъл редът ми за второто икси. Бях оптимист и всичко вървеше добре. С едно от момичетата вървяхме паралелно и направихве пункция и трансфер в един и същи ден. През време на дългото чакане след трансфера тя ми се обаждаше често, търсеще информация (беше и първия опит в живота)и подкрепа. Беше ми приятно да контактувам с нея. Предложи ми да отидем заедно в лабораторията за теста. Направихме го. Аз проверих веднага резултата, не се притеснявах от нея. Беше отрицателен. Тя не отвори плика и си тръгна с извинението, че мъжът й пожелал да присъства на отварянето. Повече не ми се обади. Досетих се защо. В началото бях доволна заради нея, наистина! Налагаше се, обаче често да минавам покрай дома й, работя в близост. Виждах колата й, явно не ходеше на работа. Бавно завистта започна да се пробужда. Не исках да се `разболявам` отново и започнах да заобикалям значително зоната. Скоро след като започнах стимулацията за третото икси, минах оттам. В Италия има обичай да слагат панделка на вратата, щом се роди бебе. Нейната врата беше украсена с розова панделка. Няколко дни не мислех за друго. Кошмарът от онзи отрицателен тест ме преследва оттогава и не успявам да се измъкна от мисълта за поредния неуспех. утре е моята пункция. предполагам, че много от вас ще ме упрекнат и не без основание. Полезното е, че когато човек се `изповяда`, му олеква. Ако пък го стори със сродни дущи, му олеква двойно. На тези, които са имали търпение да изчетат всичко, влагодаря. Прегръщам ви всичви и ви желая успех!

Мила Лора, не бих те упрекнала за чувствата ти и ти не трябва да се упрекваш. След толкова преживяна болка е ужасно трудно да продължаваш да гледаш винаги положително на нещата. А и не мисля, че тази твоя позната епостъпила правилно, като не е отворила плика пред теб и е спряла да контактува. И моя приятелка успя с инвитро да забременее и роди, но не се е крила от мен, а винаги ми напомня, че и моят ред ще дойде - вдъхва ми надежда и аз се раздвам много за нея За това и тук споделяме, когато някоя от нас успее ;)Всяка от нас ще види своя положителен тест, малката точица, която се превръща в любимото детенце, ще чуе първото проплакване!
Сега се опитай да бъдеш спокойна и положително настроена! Искрено ти пожелавам след 9 месеца и ти да окачиш своята панделка над врата си, а защо не и две панделки - синя и червена  Успех, мила и непременно пусни тема в Дългоочаквана бременност да ме зарадваш с положителните новини

Мила Лора, мисля, че няма кой да те упрекне тук, аз също като теб съм преживявала подобни емоции. След първия неуспех се винях, казвах си "Боже толкова ли завист има в мен?", но после започнах да ги разпознавам тези чувства, вече след три неуспешни трансфера, мисля, че да ти стане болно, тъжно, сърцето да ти се къса от една неистова болка, че ето и тази е бременна, ето и тези имат малко бебе, а аз кога, е напълно нормално. Мисля си, че е важно всяка една жена да роди или да поне да отгледа дете, защото просто така сме устроени, може би това е най-важната мисия на жената, да бъде майка. Преди няколко дни аз отново плаках, уж съм силна, уж продължавам напред, а неможах да удържа напиращите в мен страхове, ако знаех само къде е ключа?! Опитвам се да си представя щастието, опитвам се поне малко да го усетя, какво е да си бременнна, какво е да си майка, но само чрез мислите ми?!
Надявам се всички да успеем, толкова много искам всички да успеем, всички ние които се борим за дете

Чудесни сте, Бебе_вече, Ст, чудесни сте всички, момичета на този форум! Почувствах се облекчена, че споделих с вас и прочетох вашите мисли. Днес бях спокойна! Благодаря ви! Ще успеем, знам, прегръщам ви силно!

мила lora d.не спрях да плача докато четях постинга ти.твоята история ме трогна страшно много.чуствата,който си изпитвала са разбираеми,не се обвинявай за тях.а сега ти стискам   палци с рацете и с краката ,този път да успееш и да сложиш една,две а защо не и три панделки на вратата си.пожелавам ти го от сърце ,от дъното на душата си.с теб съм.

Днес разбрах за поредната бременност.  Щастлива съм много, радвам се, това са най - добрите ни приятели, никога не бих им завидяла, но ме е яд на мен си. Яд ме е за тая проклета съдба. До кога. Старая се да остана хладнокръвна, но нещо не се получава.

Тежко е наистина и на мен. Гледам бременните жени с радост и тъга. Но най ме натъжава, когато разбера, че някоя злобарка и интригантка е забременяла. Скоро разбрах за една такава позната. И усетих, че се озлобих за момента. Затова напълно разбирам момичетата във форума, когато понякога са озлобени.

Днес разбрах за поредната бременност.  Щастлива съм много, радвам се, това са най - добрите ни приятели, никога не бих им завидяла, но ме е яд на мен си. Яд ме е за тая проклета съдба. До кога. Старая се да остана хладнокръвна, но нещо не се получава.

Колкото и да се опитваме и да си мислим,че владеем положението,в сърцата ни има една постоянна рана на която и трябва малко за да се отвори.Онзи ден както си вървях из улиците,покрай мен минаха едни познати.С тях не сме много близки,но с удоволствие се виждаме веднъж на няколко месеца по стечение на обстоятелствата.Прекрасни хора са.Вървяха забързани и тя беше с голям корем. Умишлено не им се обадих и не ги спрях.Нямаше да го понеса.Стана ми криво.Иначе се радвам за тях,защото и те са женени от доста време и въпреки че не сме си споделяли за това,по всичко си личеше ,че и при тях се бави.

Колко се мразя понякога, заради определени чувства.

Аз много се радвам за поредната бременелка, защото утре и аз ще съм и не искам да се чуства някои зле заради мен.

  Алка

Колко познато ми звучи всичко това! Всички се чувстваме така. Много ми е тежко, когато около мен се говори, че еди коя си е бременна, че друга е родила и т.н. Питам се кога и на мен ще ми се усмихне щастието да стана майка. Често си поплаквам тайничко когато остана сама в къщи, или вечер, когато съпругът ми заспи. За капак сестрата на съпруга ми беше бременна и роди преди два месеца. Не мога да ви опиша как се чувствам, като гледам, как всички се радват на малкото бебче, което изобщо не беше планирано. А аз чакам вече 5 години и какво ли не ми мина през главата. Вече едва издържам, но все си казвам, че следващия месец ще стане. И така всеки месец. В момента съм на работа и се заключих, защото плача. Отново ми дойде.

Всичко звучи толкова познато. Радвам се на всяка позната за която разбера, че е бременна. Изказвам моята радост и поздравления за хубавата новина, но вътре в мен един глас крещи:"Искам и аз вече да имам бебе". Изпитвам една благородна завист и си пожелавам следващата с такава хубава новина да съм аз. Преди няколко дни една стара позната ми каза, че е бременна. Когато се чухме преди 3 месеца тя каза, че е още е рано, но скоро ще започнат да работят за бебе(второ дете). Но малко след разговора с мен те са започнали да бебеправят и то е станало веднага. Преди 3 месеца си спомням, че й казах да не се бавят защото времето лети и не е лесно след това. Явно съвета ми е бил обмислен и са започнали работа по въпроса. А бебчо е станал от раз. Много се зарадвах на новината за бебето, но това което се завъртя в главата ми и ме натъжи е защо тези които не правят планове и дори не желаят да забременеят точно тях ги спохожда "щъркела" от раз. Хайде и нас които упорито бебеправим да ни се усмихне щастието и дай боже топлото майско слънце да ни срещне с добри новини за положителни тестове.
Съни това за сестрата на мъжът ти ми е познато. Сестрата на моя мъж е бременна в 5-я месец. Стана непланирано, тя дори мислеше за аборт, но слава богу не го направи.
Защо не се случи на мен, аз нямаше да се чудя дали да правя аборт.....аз го искам това бебе.
На мен ми дойде в понеделник и аз също плаках. Вечерта бях като ударена с мръсен парцал. Но вярвам, че след чакането ще изгрее и при нас слънцето.
Успех на всички и скоро да минем във форума на чакащите бебе.