А снощи една... да не казва думата... та тази, същата, ме видя с туника -(прекрасна, вчера си я купих) -  и въпреки, че знае през какво минавам, уж приятелка, се изкрещя пред цяла маса от хора "ооо, с тази туника си като бременна, да не би да имаш нещо да ми кажеш?"

уж прияелка... уж и пазя тайните за любовниците и буламачите, щото нали уж сме хора... уж ме разбира ,щото и тя много се мъчила като станало време да забременее  - цели 3 месецасе мъчила и хоп, близнаци. а това пък каква мъка било...


думи нямам. още не мога да го повярвам!!

казах и, че ако има нещо, първа ще научи.

ПАТКА!

ПАТКА!

И то абсолютна! Нетактична, глупава жена! По-добре не се виждай с нея! Иначе, справедливост в тая работа няма. Тук имам една съседка, която редовно взема наркотици (знам за цигари от марихуана, но явно взема и по-силни неща) и си роди преди месец много хубаво момиченце. Не спря марихуанениете цигари и докато беше бременна. Явно не е в нашите личностни качества причината. Защото съседката ми е една безполезна, мързелива наркоманка, но сега е една щастлива жена и все обещава, че ще спре "цигарите". Явно Господ и праща бебе, за да се спаси чрез него. Не знам, момичета, и на мен ми се вижда много несправедливо, но какво можем да направим, освен да вярваме, че ще дойде и нашият час! Не спирайте да вярвате! Това е!

Те и моите приятелки изобщо не са тактични в това отношение. Едната постоянно ми говори за бебето си и ми подарява снимки, другата непрекъснато се оплаква от бременността си. Но, какво да правя, те не се усещат, как да им се сърдя?

Куки, да имам на приятелката ти "мъчението"

А справедливост за нашите мъки, не само че няма, ами просто няма смисъл да я търсим и да се надяваме да дойде.

Остават ни НАДЕЖДАТА, КУРАЖА, ЖЕЛАНИЕТО, ВЯРАТА и МНОГО КЪСМЕТ че ще успеем някой ден. Защото всички го заслужаваме!!!

"Още една бременна, а аз кога?" - колко пъти съм си задавала този въпрос, само. Вчера говорих с приятелка, която вече е бременна, след 13г. стерилитет. Сега е в 20-та (мисля) седмица, кара много тежка бременност. Имат съмнения за състоянието на плода, под напрежение са във всеки изминал ден. Дори е имало предложение да махне бебето, но май нещата не са толкова трагични (стискайте палци до юли всичко да е наред с бебчето, наистина го заслужават и двамата). Та тя милата, вчера сподели, че от декември се чуди как да ми каже, че най-после е станало при тях. Каза, че е знаела как се е чувствала тя самата при такива ситуации. Как се е радвала за близките си които са забременявали, но в същото време сърцето й се е късало от болка. И затова, така и не намерила точния начин и момент да ми каже. Просто е нямала сили да ме нарани. Това не е нещо, което може да остане скрито, но тя каза, че колкото пъти се наканвала да ми каже, й се свивало сърцето. И вчера се извини, че не ми била казала. Така, че и това може да бъде причина някоя бременна да не ви се похвали. Ако знае, какво ще изпитате като научите, може да поиска да ви спести, поне още за малко болката. Или просто да не може да си обърне езика и да го изрече. Как бих могла да й се сърдя, като е знаела, че има проблеми с плода, и й е било много трудно и тежко. Но си е мълчала, без да споделя своята болка, само и само да не ме заболи мен.
Уф, много дълго стана, ама днес съм в едно настроение...., не ви е работа. Малко извън темата, ама да ви кажа, момичета, ако ви докривее нещо, не се правете на герои. Щом научите за поредната бременна, или нещо друго ви нарани - поплачете си. Не се опитвайте да се държите юнашки, защото рано или късно, ще ви избие. Днес се разревах, като магаре от темата за благовещение. Ни в клин, ни в ръкав. Ей така изведнъж. Аз това, дето плача на 3 години веднъж. Затова поплаквайте си, наистина помага.

Да взема и аз да се включа в темата. Аз съм от ветераните тук...Повечето от по-старите ме познават. От известно време не пиша много. Имам 7 инсета и 3 опита инвитро-нищо...Сега щях да започвам поредния опит и пак се оказа, че има пречка-д-ра няма да е тук когато трябва да правя процедурата. Спрях с биопсиите и сега ги отлагам за следващия цикъл, а после евентуално чак май месец процедурата. За приятелките имам няколко, които ме разбират и те пишат тук. Другите приятелки въобще не са в час какво ми причиняват като ме питат: "Какво става при вас? Нещо ново? Ще правите ли нова процедура? какво мислиш да правиш като не стане?" Аз отговарям, че не ми е приятно да говоря на тази тема, но при следващата ни среща-същата картинка... Всъщност тези "приятелки" ги избягвам и гледам да не се виждам много с тях. А за тези с децата и бременните...Има само някои бременни, които се съобразяват и не са нетактични-тези, които са имали проблем. Тези, които не са имали проблем въобще не им пука. Колежката ми знае за проблема, но не и пука и непрекъснато се хвали с децата си и непрекъснато говори в мое присъствие с колеги и колежки, които имат малки бебета, а аз съм принудена да търпя непрекъснато. Просто е неудържима! А знае какво правя и ми каза, че правя нещо, което тя не би направила и ме смята за герой..., но не се сеща, че страдам като непрекъснато говори за "проблемите" и "драмите" с децата и...А това са си бели кахъри в сравнение с нашите проблеми. Имала нужда от повече пари...Аз съм нямала деца и не дъм зваела колко пари отиват за това...Аз и казах, че за да имам деца давам по 10000 лв на година, а тя не дава и половината, за да ги гледа нейните...Незнам как не изпитва неудобство да ми говори така. Предполагам, че ме разнасят из цялата фирма, но нещо хич не ми пука пък и не съм единствената с този проблем...Хората са душевно бедни. Имам един познат(колега), който разбрах, че е женен, но няма още деца и те го подпитват, а той каза веднъж, че ще си осиновят, а после на мойта колежка и каза, че е "божа работа"...На мен ми е ясно каква е работата, но предполагам и на останалите също. Защо изпитват такова садистично удоволствие да се гаврят по този начин? Много е неприятно и тежко. Честно да ви кажа ми стана много мъчно за този познат, защото аз съм в същото положение...Стана дълго, но исках и аз да си кажа мъката .

Защо изпитват такова садистично удоволствие да се гаврят по този начин? Много е неприятно и тежко.

Мисля, че е защото в повечето случаи незнаят какво да кажат. Страхуват се да бъдат съпричастни, страхуват се от проблема ти. А има хора, които дори не умеят да проявят и малка доза съпричастност. Разбирам те и много пъти съм се ядосвала на такива, които по подобен начин са се държали с мен. Искрено ти пожелавам скорошен успех 
И остави ги да си гледат от повърхността

Ами и аз да си поплача с вас малко Имам близнаци на 11 г, които се получиха тогава от инсеминация а ги чаках 6 години
Много е неприятно чувството че си дефектен, макар че не беше в мен проблема, пак го усещам така. Сега искам да даря любимия си втори мъж с детенце и по естествения начин засега отново не се получава. Не се пазим от 5 години, ама хич не хвана декиш .... демек детенце. Та сега от месец и нещо следя всичко да е по правилата и познатото чувство на безсилие е отново на място. Като разбирам за поредната бременна много завиждам и си казвам - това трябваше да е нашето... Знам, че при 2 деца звучи странно да се оплаквам, ама като и те с клизма станаха, преследва ме песимизма.

Аз какво да ви кажа, направо съм потресена за пореден път! Една наша много близка роднина е бременна, това ще и е второ дете от друг мъж. С голям кеф ми разказваше как със свекито и обсъждали бившите на мъжа на моята роднина, как жените искали да имат деца от него, но не се получавало, явно били "яловици", че затова не ставало, моята роднина тържествуващо, заявила, че тя хващала от въздуха и много се посмяли на нещастието на жените. Това ми го съобщи, след като и бях казала, че са ми открили голяма киста и съм много притеснена.

Ами какво да кажа....Простотията е  голяма! Една моя позната пък ми каза, че била вепрекъснато в овулация...Аз и обясних, че няма как да стане това-невъзможно е, а тя ми каза, че първия път е правила секс на 17 ден от цикъла и е хванала веднага-естествено щом и идва на 30, 31 дни! Просто е уцелила овулацията си.. Освен това подозирам, че причината да не забременяват бившите не е в тях и понеже тя го е знаела е взела мерки....Аз не бих вярвала, че е забременяла от него и ако съм на мястото на свекито няма да повярвам.

Ами какво да кажа....Простотията е  голяма! Една моя позната пък ми каза, че била вепрекъснато в овулация...Аз и обясних, че няма как да стане това-невъзможно е, а тя ми каза, че първия път е правила секс на 17 ден от цикъла и е хванала веднага-естествено щом и идва на 30, 31 дни! Просто е уцелила овулацията си.. Освен това подозирам, че причината да не забременяват бившите не е в тях и понеже тя го е знаела е взела мерки....Аз не бих вярвала, че е забременяла от него и ако съм на мястото на свекито няма да повярвам.

нямам думи 

Смятам, че най-малкото грозно да се смееш на такъв проблем, а таз свеки и тя не е цвете за мирисане тогава. Била непрекъснато в овулация ми като не ги разбира да не ги говори поне, а?

тя се обърна и ми каза просто "Еми, не всички сме кариеристки, някои знаем приоритетите в живота"

В тази връзка ще ви разкажа една история.

Имам съученичка и бивша приятелка, която не се е реализирала професионално, но ми твърди, че "си била изпълнила мисията в живота , защото е родила две деца". Нейната майка работи в кварталната църква.
Отивам аз на Йордановден, вече бях бременна към 10 седмица и естествено не ми личеше,  да запаля свещ за здраве и на излизане от църквата майката на тази моя съученичка ме пресреща. Подава ми кутия с бонбони и ми казва "Почерпи се за здравето на сина ми, днес е именяк! Той е златар, много богат. И той като тебе строи къща, но за съжаление няма деца. Ма така е в живота - на едни Господ дава деца, на други къща". Аз направо онемях - кво да и разправям на тази "мила женица" и то в църквата ... А от нейната дъщеря изпитвам почти панически страх да не ме срещне някъде из кваратала, щото при първата подметната дума и ще хвърчат коси.

"Почерпи се за здравето на сина ми, днес е именяк! Той е златар, много богат. И той като тебе строи къща, но за съжаление няма деца. Ма така е в живота - на едни Господ дава деца, на други къща". [/quote]

  направо нямам думи

Ех, мъка...Онзи ден пък един от работата(пенсионер) изкоментира, че един колега карал жена си в някаква болница...мисля, че е за инвитро(нямат деца). Нещо се беше ядосал на колегата и заяви, че не искал жена му да е болна, но..еди какво си...Аз му казах, че може да не е тя болната и той млъкна и се замисли. Направо щях да падна! Явно съм познала ! Ужас!

А ние се каним да дострояваме къщата, но сега викам да се отказваме:)))
Та може така да ме огрее:))

Аз живея извън Бг и тук имам 3 приятелки българки.
Можете ли да си представите, че и трите са бременни, с разлика от месец, а те не го искаха.
На двете им е второ, а третата трето.
На право щях да падна.
Не знам вече къде да се покрия, че да не излизам с тях, поне докато родят.
Ега ти късмета!!
Освен, че и зълва ми е бременна също и я виждам често.
Тя е четвъртата.
Не знам тази 2007 какво още ще ми донесе.
Дано да е бебе!!!
Пожелавам го и на всички вас, които се борите за това!!!

Миличка, Вени, наистина успя да ме развеселиш. 
Не знам, но от време на време ми става едно такова...
Опитвам се да избягвам да мисля за това, но човешко е все пак!!
А и като виждаш, че всички около теб ( в буквалния смисъл ) успяват и то без да искат, ти става малко ( много ) кофти...
И ти ми липсваш много!! 
Липсва ми в 2 на бариерата    ти си знаеш

А снощи една... да не казва думата... та тази, същата, ме видя с туника -(прекрасна, вчера си я купих) -  и въпреки, че знае през какво минавам, уж приятелка, се изкрещя пред цяла маса от хора "ооо, с тази туника си като бременна, да не би да имаш нещо да ми кажеш?"

уж прияелка... уж и пазя тайните за любовниците и буламачите, щото нали уж сме хора... уж ме разбира ,щото и тя много се мъчила като станало време да забременее  - цели 3 месецасе мъчила и хоп, близнаци. а това пък каква мъка било...


думи нямам. още не мога да го повярвам!!

казах и, че ако има нещо, първа ще научи.

ПАТКА!

незнам какво да кажа.
аз от 4 месеца вече съм на противозачатъчни и съм напълняла.най-редовно като се засека с някоя позната (Поне веднъж на 2-3 дена ми се случва) в магазина или на улицата се започват едни намигвания, едни усмивчици и едни 'дискретни' подмятание-ааа, май на зима ще топлим още една стая, а? или пък 'еееее, ще се сетите вие, то младоста минава бе моето момиче, за къде чакахте толкова време???, или пък  айде, честито най-накрая!
чувствам се като идиот!