Аз имам една теория.
Мисля, че всеки човек има набор от грешки, които трябва да направи;
набор от гадости, които трябва да му се случат.
Грешките, които младите правят, имат за цел да са урок.
Младите хора смятат, че "това на мен не може да ми се случи".
Като минават годините, те разбират, че всичко може да им се случи, не са "застраховани" от раздели, катастрофи, загуби на близки хора...и какво ли не още.
След определен брой лоши неща,
хората стават по-мъдри, по-толерантни, по-умерени.
Сега като чета какво съм написала, ми се струва, че теорията ми куца... ами забравила съм доброто. Да, човек вероятно има и набор от щастие, което му е отредено; набор от любов и късмет.
Това, че ние не можем да забременеем с години е част от нашия лимит гадости. Може би, това компенсира други лоши неща, които ще ни подминат - не исакам да давам примери, гледате телевизия, четете вестници, те са пълни с подобни неща.
Аз очаквам вече моя лимит от щастие! Дано да дойде скоро!
И благодаря, на тези, които имаха търпението да прочетат дългите ми писания.