Здравей, миличка!
Аз този период го преминах преди много години! Някои се хвалеха, по-умните не споделяха или гледаха да е по-деликатно. Писна ми да ходя по кръщенета, рожденни дни, да ме сурвакат по двайсетина хлапета и да ме питат, айде, ама вие какво чакате.... След време изобщо ме забравиха. На приятелите децата вече са в горните класове. Вече на никого не съм в сметките!(дори на майка ми и на сестра ми) Даже когато през декември ме оперираха заради извънматочна бременност бяха силно шокирани! Въоръжи се с търпение и се срещай само с позитивни хора! Успех!

Толкова е тъжно....защото е вярно. Миличкар ние се опитвахме да имаме дете цели 8 години - безкрайно дълги 8 години! Направих 6 инсеминаций и 3 ин витро (неуспешни), а през това време всичките ми приятелки, съученички, братовчедки и т.н. забременяваха, раждаха, а някой имат и по второ дете. Това са все хора, които много обичам, но винаги след "голямата" новина ми е ставало мъчно, и ме обземаше едно чувство за обреченост, питах се също като теб - а аз кога? Надеждата ми гаснеше все повече след всеки следващ неуспех и честно казано последния (най-сетне успешен) опит го направих от инат, а не защото имах кой знае колко вяра в успеха! И чак тогава осъзнах колко истина има в думите - който се бори ще успее - думи, които ми звучаха банално и изтъркано само месец преди това!
Затова ще ти кажа: БОРИ СЕ! И никога не се предавай!
Дори и да не вярваш в успеха си, ние ще вярваме вместо теб!
Ако паднеш тук ще намериш хиляди протегнати ръце, които да те вдигнат на крака!
Прегръщам те

не се притеснявай и горе главата. не си само ти в това положение, аз станах леля, приятелката ми чака второ, като първото е на 2 г., колежката роди/ аз я замествам/ и другата е бременна, така, че.....................изхода е един. силно да вярваш ида се бориш за твоето бебче. късмет и успех.

Благодаря ви за подкрепата.Разбира се че вярвам в успеха.Няма да се предам лесно.Но в такива моменти ми е адски тежко.Защото искам и аз да усетя радостта;да усетя как в мен расте нов живот.А иначе се радвам за тях и от сърце им желая лека бременност, защото знам че и те много искаха своите бебчета.
Желая успех и на вас ,момичета!
На теб KPO лека бременост и едно сладко бебче накрая.

За съжаление е така – животът си върви (колкото и изтъркано да звучи), нашите приятелки, познати, роднини забременяват, раждат и продължават нататък, а при нас животът като че е зациклил на едно място и само се въртим в кръг.
Спасението е в непрекъснатите опити да излезем от този кръг - да си набелязваме точки, които да отмятаме, като всяка една отметка ни приближава към успеха.
Та така – направи си план за действие и започни да го изпълняваш.
Самото правене на нещо успокоява, че не стоиш със скръстени ръце, а работиш в правилната посока.
А кой знае? Може да не е необходимо да извървяваш целия тежък път. Може да си само на една малка крачка от целта ...
От сърце ти го желая.
 

Да знаеш само колко често съм се питала същото нещо! Едната ми колежка роди през август, а други три ще раждат съответно през февруари, март и април. Познай за какво се говори около мен и колко ми е тежко да крия емоциите си. Обикновено се правя на заета и не участвам в разговорите, но това не означава, че ме боли по-малко. Поплачи си, може би ще ти олекне, а после с нови сили напред към мечтата. Дано Господ донесе през тази година бебче на всяка една от нас. Защото кой го заслужава повече от момичетата в този форум?
Прегръщам те и ти желая да бъдеш силна!

Opti, това, че всички около теб са бременни ми говори и нещо хубаво за теб - че си още много млада. Аз този период също го минах много отдавна - преди 5-6 години. На моите приятелки и вторите им деца пораснаха вече. Постепенно разредих контактите си с тях по тези причини, не само, че не ми беше интересно ами и до известна степен подтискащо.
Ще потвърдя и аз думите на момичетата - щом се бориш и не се предаваш ще успееш! И временно си намери приятели, с които да се чувстваш добре и които не ти натрапват постоянно родителството си по болезнен за теб начин!
Късмет! Ще видиш, че ще успееш скоро! 

Наистина всички сме минали през този период. На мен също ми беше много трудно преди, "не че сега не е понякога", да гледам милото как се радва и играе с племенницата, а аз не мога да забременея. И вечер тихичко си плача, за да не ме види някой. Трябва да сме силни и да гледаме напред, защото понякога и психическото натоварване не е добре да мислим едно и също, че неможем и т.н. Успех на всички момичета.

За мен е важно как реагират най-близките ми приятели, другите не ме интересуват. Така че, ако такива хора ви натоварват, игнорирайте ги доколкото можете. Моята най-близка приятелка доста късно ми сподели за своята бременност, защото разбрала, че е бременна, малко след първия ми спонтанен аборт и не искала да се травмирам, а аз толкова й се зарадвах. Когато за втори път забременях, веднага влезох в болница. Тя още не беше родила и идваша често да ме вижда и да ми вдъхва кураж, че ми липсваше доста. След втория ми спонтанен аборт, тя вече беше в 8 месец и постоянно излизахме на разходки, за да се разтоварваме и двете. Сега от време на време заедно разхождаме сина й - вече е почти на 6 месеца. Знам, че и при следващата ми бременност (дай боже да има такава) тя ще е до мен. Не знам защо разказвам това. Може би, за да се оградите с хора, които цените и които ви отвръщат със същото.

 :balk_21:Така е мила!Много от нас са минали през тези емоции,но истината е една!Няма отказване!Няма спиране!Разчитай на нашата подкрепа и ВЯРВАЙ!Ще стане!

даа няма да се предаваш, минала съм го и аз този период, моите съученички имат деца по на 13-14 г а  моето на цели 2, аз също почти бях спряла контакта с тези,които се събират и говорят само за млека, памперси и прочие - нямах нищо против тях, но просто стоях и мълчах ,нямах какво да споделя,също и не можех да ги травмирам и занимавам с  нащо лутане по доктори, изследвания и всичките екстри които сме преживели за близо 7 години,в крайна сметка най малко те имат вина за моето нямане на бебе,така ни било писано
пък и нали казват че на възрастните родители бебетата са по умни

 

Това за нас е написала съдбата-да се борим за децата си!
               
 

   

Не бих могла да го кажа по-вярно!
Мише, ти си един прекрасен човек - добър приятел, нежна, разбираща и търпелива, и аз съм абсолютно сигурна, че ще бъдеш най-добрата майка! Обичам те!

Опти, мила благодаря ти за топлите думи! Радвам се, че не падаш духом и ще продължаваш да се бориш! Силни момичета като теб ме карат да се чувствам горда и щастлива, че съм част от вас! Всяка от нас заслужава да стане Мама, защото е платила за тази "привилегия" с нещо много по-ценно от парите - платила е със сълзите в ноща, с мъката и болката след неуспеха, с малката искрица надежда, която виждаш как угасва и невероятните усилия да се изправиш на крака отново и да продължиш да се БОРИШ!
стана малко объркано.....но съм сигурна, че вие ме разбирате....толкова ми се иска да имах вълшебна пръчица и да можех да даря на всеки това, което мечтае и да няма сълзи и притеснения а само щастие......но това става само в приказките, а в  реалният живот трябва всеки сам да се пребори за щастието си!

Обичам ви

Мили,момичета,позволете ми да ви кажа нещо(може и да съм го казвала,но ще го повторя):Моята майка ме е родила на 30г.(за него време не особено рано).Повечето ми познати имаха по-млади майки.Когато аз станах на 30(и все още нямах дете),казах така:"Исках да съм млада майка,а вече няма да бъда"...А майка ми каза така:"Е,ако те бях родила на 20-сега щях да имам 40-годишна дъщеря"....."Аааа-казвам аз-добре,че не си ме родила на 20"...Така,че,мили момичета,приятелките ви нека имат деца-и вие ще имате,ама ще са с по 10-15г. по-млади-Погледнете го от ведрата страна

Ле успя да ме разсмееш:-))
А за това,че ни е тъжно когато край нас забременяват и то безпроблемно, а ние си стоим все още съкрушени само с една надеждичка. Какво да кажа, като моя приятелка има 6 месечно бебе и ми се похвали, че забреняла пак, само 1 път през месеца правили кекс. Не е много въодушевена от тази бременност, но е бременна нали. И то с второ и е много по-млада от мен. Аз много се радвам на синът и тя много обича да ми го показва, да ми праща снимки, да говори с подробности за него. Сега ми описва подробно как минават прегледите и с новото бебе и колко добре се развивало. Ами не се ли усети поне веднъж, че на мен ми става бекрайно тежко от това?!!
Много и обичам бебето, много му се радвам(той наистина е много сладък), но понякога направо ми идва да сложа едно голямо съобщение с огромни букви пред всички мои познати: "Не ми споделяйте радостите си, не ме питайте за бебе". Но само понякога ми се иска да извикам така, така ще е докато и аз родя

  ...............................................
........обичам ви.................