Никога не съм ги разбирала тези жени които правят аборти по желание.Когато ми правиха операцията в Русе в АГ на ден се правеха поне по 5-6 аборта-млади момичета които може би някой ден ще си скубят косите за постъпката си.Тези хора не са ли чували за предпазни мерки бе.

Никога не съм ги разбирала тези жени които правят аборти по желание.Когато ми правиха операцията в Русе в АГ на ден се правеха поне по 5-6 аборта-млади момичета които може би някой ден ще си скубят косите за постъпката си.Тези хора не са ли чували за предпазни мерки бе.

Да и на мен ми е непонятно,но.............младите днес не мислят.ВАЖЕН Е КУПОНЪТ
ВСЕ ПАК В ДНЕШНО ВРЕМЕ ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА СОБСТВЕН ИЗБОР.
Не ,че одобрявам абортите(може би бих одобрила само в случай на изнасилено момиче )Но винаги съм си задавала въпроса ЗАЩО?ЗАЩО ТЕЗИ ДЕТО НЕ ИСКАТ СИ ИМАТ, А ПЪК НИЕ ДЕТО ИСКАМЕ -НЯМАМЕ?НАЛИ УЖ ИМАЛО ГОСПОД ?!
Но колкото и да се питам -отговор не намирам и никога никой не би намерил.
МОМИЧЕТА ГОРЕ ГЛАВИТЕ!НИЕ СМЕ СИЛНИ И ЩЕ СЕ ПРЕБОРИМ ЗА ЩАСТИЕТО СИ!ЗНАМ:ТРУДНО Е ! БОЛИ!!!МНОГО БОЛИ!НО БОЛКАТА НЕ НИ ЛИ ПРЕВИ ПО СИЛНИ 
ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ(и на себе си) скорошно  и накрая едно( а може и по 2)
 :blowingdust:

Ехх, момичета... Да ви разкажа една притча...

Имало едно време едно момиче, което било запознато с всички видове предпазване от бременност... Това било в далечната 1989-та година, когато СПИН-а и болестите предавани по полов път не били толкова разпространени...
Та това момиче решило, че най-добрия начин за предпазване от бременност са противозачатъчните хапчета. Отишло това момиче при гинеколожката си, поискало рецепта за противозачатъчни, дали му, отишло в аптеката и си купило НонОвулон ... Почнало то да ги пие, първи месец с допълнителни предпазни мерки, втори месец, трети месец... след третия месец мнооого му закъсняло... Отишло момичето (между другото все още ученичка) при гинеколожката, тя се усъмнила и пуснали кръвен тест... Момичето било бременно...
Проверили какво пише на кутийката на противозачатъчните ...оказало се, че от държавната аптека ги продали с изтекъл срок на годност...
Момичето направило аборт по желание, тази бременност не се вписвала в плановете му за живота, пък и "бащата" не бил много съгласен да се обвърже (даже хич...)
Минали години... сега това момиче иска да има дете от човека, когото искренно обича, и който пълни живота му със светлина, топлина, любов, щастие... иска, но диагнозата "изчерпан яйчников резерв" виси над главата му като Дамоклев меч...

Това момиче съм аз... не съжалявам, че навремето съм направила аборт по желание... бясна съм, че дори и в момента половото образование на младите хич го няма... Това, че навремето бях в час с всички съществуващи начини за предпазване от бременност не се дължи на информация в БГ! И до ден днешен пуберитетите (за да не използвам думата тийнейджъри) нямат нужната информация... Всичко е от чуто дочуто от приятели... Да се кръстим, че има родители, които не са толкова консервативни и споделят с младите как да се предпазват...

Мише.... 

Рали, колко ми е познато...
Преди 7 години - аз на 19, току-що завършила гимназия; младежа на 27 - хубавец, но безотговорен, безработен и понякога агресивен. Пиех Цилест. Как се случи - не знам. Може би заради цигарите - пушех почти по 2 кутии на ден... Срок на годност на лекарствата ли? - кой ти гледа...
А бях убедена, че зная как да се предпазвам. Бях толкова горда със себе си, че не съм като многото мои познати, които всеки месец трепереха да не би случайно да са забременели. Даже акъл им давах!...

Направих аборт без да се замислям и сега си плащам...
Хидросалпингса най-вероятно се е получил вследствие на аборта.
Често се обвинявам за това, че сега освен мен страда и любимият ми човек, но от друга страна не съжалявам за това, което направих - колкото и жестоко да звучи.

Иначе гледам да не се сещам за този момент от миналото ми и не спирам да вярвам, че ще си имаме бебе!!!

момичета, всеки греши. не се обвинявайте напразно. в онези лоши моменти до вас не е застанал никой и вие сами сте направили таво, което сте сметнали за необходимо. сега не сте сами и това за което мечтаете, ще се случи, защото подкрепата на любимите хора помага. само бъдете силни и вярвайте. пожелавам ви късмет и само хубави новини през месеца..

-

Беллла, защо мислиш че абортите се правят с лека ръка?
Аз съм правила аборт "по желание" преди 10 години. Обстоятелствата го наложиха. Не смятам да се оправдавам и няма да влизам в подробности, но като се съвзех от упойката, плачех. Док каза, че съм плакала и питала дали ще имам деца. Ами и досега нямам. Но виж, спонтанните аборти стават с лекота
В момента се боря да предотврата трети спонтанен. Дано да успея.

Аз имам една теория.
Мисля, че всеки човек има набор от грешки, които трябва да направи;
набор от гадости, които трябва да му се случат.
Грешките, които младите правят, имат за цел да са урок.
Младите хора смятат, че "това на мен не може да ми се случи".
Като минават годините, те разбират, че всичко може да им се случи, не са "застраховани" от раздели, катастрофи, загуби на близки хора...и какво ли не още.
След определен брой лоши неща,
хората стават по-мъдри, по-толерантни, по-умерени.

Сега като чета какво съм написала, ми се струва, че теорията ми куца... ами забравила съм доброто. Да, човек вероятно има и набор от щастие, което му е отредено; набор от любов и късмет.
Това, че ние не можем да забременеем с години е част от нашия лимит гадости. Може би, това компенсира други лоши неща, които ще ни подминат - не исакам да давам примери, гледате телевизия, четете вестници, те са пълни с подобни неща.
Аз очаквам вече моя лимит от щастие! Дано да дойде скоро!
И благодаря, на тези, които имаха търпението да прочетат дългите ми писания.

Аз имам една теория.
Мисля, че всеки човек има набор от грешки, които трябва да направи;
набор от гадости, които трябва да му се случат.
Грешките, които младите правят, имат за цел да са урок.
Младите хора смятат, че "това на мен не може да ми се случи".
Като минават годините, те разбират, че всичко може да им се случи, не са "застраховани" от раздели, катастрофи, загуби на близки хора...и какво ли не още.
След определен брой лоши неща,
хората стават по-мъдри, по-толерантни, по-умерени.

Сега като чета какво съм написала, ми се струва, че теорията ми куца... ами забравила съм доброто. Да, човек вероятно има и набор от щастие, което му е отредено; набор от любов и късмет.
Това, че ние не можем да забременеем с години е част от нашия лимит гадости. Може би, това компенсира други лоши неща, които ще ни подминат - не исакам да давам примери, гледате телевизия, четете вестници, те са пълни с подобни неща.
Аз очаквам вече моя лимит от щастие! Дано да дойде скоро!
И благодаря, на тези, които имаха търпението да прочетат дългите ми писания.

Много добре казано!
Вярвам, че много скоро ще ни засипе дъжд от щастие!

Сиа, дано не съм те засегнала, теб или някой друг. Нямах предвит тези аборти, които са правени на едни други години, с неподходящи партньори и т.н. Имах предвид тези осъзнатите....

Дано моят набор от грешки и гадости да е към края си!!!!
И дано всички тук скоро бъдем щастливи!

лелеее, като четях написаното тук, имах чувството, че почти всичко аз съм го писала... винаги съм знаела, че не само аз страдам от това, но все пак - изумително е да видиш как хората мислят еднакво. но не е успокоително! Аз лично бих искала да поговоря с психолог за този проблем, защото на моменти не се издържа, цялото ми мислене е насочено в тази посока, не мога да се забавлявам, не намирам смисъл в нищо, непрекъснато си повтарям, че живота няма смисъл без бебе и това допълнително ме скапва и ме кара да се чувствам непълноценна, което от своя страна страшно ме изнервя, а са ми казвали, че човек трябва да е спокоен за да успее да забременее... и така кръгът се затваря май...
Говорил ли е някой с психолог по този въпрос? Можете ли да ми препоръчате някой?

kolko poznato zvu4i vsi4ko napisano tuk.kolko pati se sabujda6 i se pita6 koga sanq ti 6te stane realnost.kolko e bolno da 4ue6 4e porednata priqtelka,kolejka,poznata bremenna.kofti!
no ne se ot4aivai.qvno vsi4ki minavame po tozi pat.i az vse se pitam koga,koga,koga.radvam se 4e vi ima vsi4ki vas i 4e vi otkrih.taka se 4uvstvam nqkak po-uverena i 4uvstvam razbirane i podkrea.
vqrvai i ne se otkazvai.kokoto i da etranliv patq prodaljavai.i beb4eto 6te doide.uspeh mila.

Аборта за много жени е най-трудното и нежелано, но правилно решение... Лично аз съм също против него, но понякога обстоятелствата ни претискат и варианти - вярно е има, но за теб, а за детето ???

Аз съм на 21 и аз както вас искам детенце толкова много, за мое щастие и за това на половинката ми, се оказа че все пак има шанс и има начин да си имаме наше детенце, но преди няколко месеца бях съкрушена и наистина ме заболя, от думите на една моя бивша съученичка... Видяхме се в края на лятото, момичето буташе количка и пак беше бременна, зарадвах и се и донякъде на шега, а и с малко завист, се засмях и я попитах къде бърза... едното едва родила, а вече второ чака... тя се обърна и ми каза просто "Еми, не всички сме кариеристки, някои знаем приоритетите в живота"   Зоболя ме, помислих си, че може би е права, но няма право да говори така. Тя незнае какво е в мен и как и аз искам да имам нашето малко слънчице.

 Знам, че над всяка една от нас ще изгрее звездата на това небесно щастие, да гушнем нашите деца и да ги дарим с цялата си обич. Горе главите

Както ние борещите се имаме някакъв комплекс за неидването на детето, така и някои жени с деца имат комплекс,че ме са постигнали нищо в живота, освен да родят дете.
Аз поне имам такива приятелки, при които няма никаква реализация професионално и т.н., за кариера да не говорим. И точно тези приятелки най-много ми говорят,че децата били най-важните в живота. Едва ли не го изкарват,че имаш ли деца нищо друго не е важно. Аз си тълкувам нещата,че и те завиждат, защото съм много напред в професионално отношение, а някои от тях ако го няма мъжът им, едва биха успели да се изгледат сами в живота.
 Една жена е едно цяло, родена е на земята за много неща, а не само за едно раждане. Според мен след раждането и най-вече след порастването на детето идват истинските трудности с децата. Аз мисля бих се справила с тези неща по-донре от някоя неработеща или зависеща почти във всяко отношение от някой друг  в живота жена.
Едва ли не обвиняват,че съм кариеристка, ами такава съм, нали след време трябва да давам хубав пример на детето ми!!!
Така,че спокойно ти ще си имаш и кариера и дете и то не само едно дете!!!!

Alia-Alia, и аз вярвам в това - че всеки трябва да мине през някакви препятствия, да преживее някаква болка, за да оцени щастието, което има и ще има някой ден. Но вече се уморих от чакане на моето малко щастие! Буквално се чувствам уморена и безсилна, щом каквото и да правим с милото - не се получава. Ако знаех какво да направя?? Ако знам при кой доктор да ида, инсе ли да направя, инвитро ли? Да чакам да стане естесвено? Все ме е страх, че греша и губя време, пари и толкова много емоции. Трите неуспешни инсеминации ги приемам като пълна загуба на време, хвърлени на вятъра пари и толкова много напразни надежди и много сълзи... Да имаше начин да разбера - как ще стане и въобще ще стане ли? Силна съм била и борбена, не съм се предавала - искам да съм слаба, но да успявам лесно във всичко! Не искам да знам толкова много за стерилитета, нито за възможните пречки и усложнения по пътя към бебето! Ама не - съдбата така е решила за мен... Дано ми е отредила и да зарадвам любимия си мъж, като му родя здрави и добри деца. Понякога ми се иска да просто да се откажа и да махна с ръка, казвайки 'ако ще става, да става'. Но не мога  Щом погледна как мъжете на бремените ми приятелки ходят гордо гордо, или как бутат количките... Щом видя как милото ми се радва на чуждите деца - толкова грижовен и малко тъжен, че това не е нашето дете... Става ми ужасно тежко... Не мога да спра да се боря - искам да му дам това щастие! Все ден се моля, това да се случи. Живея всеки месеца по няколко дни с мисълта, че този път сме успели. Пазя се - никакви закадени заведения, алкохол, до скоро и кафето бях спряла. Милото и то - без цигари и без алкохол! И какво??? Познати, които си пушат и си пият по някое аперитивче, забременяват, раждат... Не е честно! Знам, че те си имат други грижи, но пак ме боли. Само да знам, че и аз ще родя на любимия си поне едно здраво хубаво бебче...

Миличка бебе,
И аз така се чуствам!Не бих могла да го опиша по-добре!

Привет!
Просто имам нужда се включа в тази тема тази вечер ...
Не съм изчела всички мнения преди ...
Просто ...
Преди година забременяха 40 % от приятелките ми. Тази година /макар и само март/ почти всички останали. Тази вечер научих, че останалите две /без мен, естествено/ са бременни. Просто всички са бременни! Само аз не! Радвам се, завиждам, .. но най-вече много ми е мъчно ... и просто нищо не искам вече .. нямам ентусиазъм за нищо - не ми се ходи на работа, не ми се забавлява, искам само да се отпусна в пълна летаргия .. Отврат!

даа няма да се предаваш, минала съм го и аз този период, моите съученички имат деца по на 13-14 г а  моето на цели 2, аз също почти бях спряла контакта с тези,които се събират и говорят само за млека, памперси и прочие - нямах нищо против тях, но просто стоях и мълчах ,нямах какво да споделя,също и не можех да ги травмирам и занимавам с  нащо лутане по доктори, изследвания и всичките екстри които сме преживели за близо 7 години,в крайна сметка най малко те имат вина за моето нямане на бебе,така ни било писано
пък и нали казват че на възрастните родители бебетата са по умни

да не си посмяла да пишеш,че на 34г. си възрастна. :fighting:какво ще кажеш тогава след 20г.