С думи немога да опиша как се чувствам след всичкия този кураж който ми давате и колко е хубаво да знаеш, че някой мисли за теб и ти стиска палци.
Аз непиша редовно, но чета редовно и с ръка на сърце искам да ви кажа, че се моля за всяка от вас и че макар и да не ви познавам лично ви чувствам мои приятелки с които мога да споделям всичко.
Опитвам се да бъда силна момичета,защото това е много важен период от моя живот и ако сега се отчаям знам, че това няма да ми помогне, но въпреки всичко страха от неуспех някаде дълбоко седи загнезден в мен.Дано успея момичета защото си мисля че това е последния ми шанс,страх ме е да не рухна ако не се получи,как ще се справя след това и психически и финансово едва ли ще мога да събера парички за ново ин витро а часовника ми тиктака ли тиктака с тази моя диагноза.Но да не мисля за това сега нека гледам по оптимистично на нещата, просто направих малко отклонение споделяйки страха си
Знам, че с ваша помощ ще успея да се справя.
Хиляди,хиляди благодарности за подкрепата ви момичета.
