Ние се къпем много късно, преди последното ядене към 10-10,30. Реве много само ако е много гладен. Иначе с обичайния рев се справяме с много търпение и нежност, ако съм изнервена или припряна той усеща и нищо не постигам. Затова му говоря бавно и закачливо още докато е в коритото, забърсвам го бързо - не понася да е мокър, студено му е, гледам само да попивам без да търкам. През цялото време не спирам да му говоря, като се старая да се усмихвам непрекъснато. Намазвам дупето и слагам памперса. Дотогава таткото се е справил с почистването на банята и идва да помага - дава му бибата, подава му един пръст да държи (действа му успокояващо), кокорчи се, бръмчи с уста, гука, прави всякакви маймунджулъци, докато успея да почистя лицето и ушите и да среша плешивата тиква
После започвам с масаж и гимнастика на крачетата, като обикновено пеем Водно колело за радост на съседите. Гледам да го възприема като игра. Ако е напрегнат или още плаче, го милвам и му говоря нежно, докато се успокои, ако не може, го обличам бързо и го кърмя, но обикновено се успокоява и продължаваме с масажа. Гледам частите на тялото, които в момента не масажирам да са завити. Старая се и да пея песнички като наблягам на повторенията на думичките, обикновено си измислям в движение и гледам мелодията да е проста, като речитатив.
Най-проблемно ни е обличането на ръкавите - там сме развили идеален синхрон с таткото - докато обличам еднаата ръка, той държи другата и му отвлича вниманието, иначе задължително ревем
Ми това е, дано помага описанието. С две думи: много спокойствие и непрекъснато говорене/пеене работи при нас.