Ще напиша защо смятам да продължа с ИКСИ на естествен цикъл.
Решението си е мое, в главоблъсканиците ми имат пръст няколко от момичетата тук.
Малко беграунд, че сме много тук и никой не е длъжен да помни моите приключения:
Накратко - мъжки фактор - 52-56 млн; 18-22% бързо подвижни.
При мен нищо видимо. Хормони - "муци", тръби - още по-муци, цикъл редовен 28-32 дни.
5 неуспешни инсета (4 стимулирани с клостил, правех по 3,4 фоликула),
1 икси (декапептил депо; стимулация с пурегон; 8 яйца, 6 оплодени, развиха се 5 ембриона),
1 смесено инсе (без стимулация, но с 2 фоликула)
резултат нЕмаме
Работата е там, че аз понесох ИКСИ-то доста зле. Декапептила така мъжки ми блокира ендокринната система, че след процедурата 2 месеца нямах никакъв цикъл. Хормоните ми се разбутаха яко, по време на самата стимулация чувствах непрестанен и пълен дискомфорт. При повечето момичета не е така, но аз бях адски зле, организъм, просто. Спокойно мога да кажа, че тялото ми се възстанови напълно и заработи като хората, чак след една година. Освен това - психически много се съсипах след неуспеха. Изпаднах в ужасна дупка, едвам излазих с помощта на момичетата тук. Като краен извод: Не ща да чуя повече за стимулация (това си е само за мен, ей!).
В същото време не съм се отказала от мисълта за собствено бебе. Така че трябва да избирам между: инсеминация или икси на естествен цикъл.
Като тегля чертата и си напъна мозъка, мисля в следната посока:
1. Спермограмата на мъжкия фактор е кофти, но теоретично става за инсеминация (според двама доктори).
2. Никога, ама никога не съм забременявала, дори по грешка.
3. Значи - проблем с имплантацията...
Според мен, в моя случай продължаването на инсетата са безмислени. С донор без донор, явно при мен също има някакъв неоткрит проблем (в момента съм си пуснала тироидни хормони, ще изследвам НК клетки и антифосфолипидни тела)
Предимствата на естествения цикъл
1. Избягваш стимулацията и с това натоварването на организма
2. Избягваш стимулацията, ежедневните инжекции и с това психическото пренавиване
3. Имаш ясна картина какви яйцеклетки произвеждаш
4. Със сигурност има оплождане (имам предвид в сравнение с инсето)
5. Можеш да направиш повече опити в сравнение със стимулираното икси
6. Психически поне аз го приемам като едно усъвършенствано инсе. Ударът при евентуален неуспех няма да е толкова съсипващ.
7. Финансово е доста по-щадящо, така че и от тази гледна точка позволява повече опити
Да вярно, разчиташ на една, най-много на две яйцеклетки, обаче и при стимулирано ин витро нямаш гаранции колко яйцеклетки ще се развият, колко от тях ще се оплодят.
Имам поне 4 познати момичета, на които след конски дози пурегон, бяха върнати по 1, 2 ембриона.
Та това е. Искам обаче да кажа, че всеки случай си е индивидуален и това са си разсъждения само върху моите досегашни неволи и бъдещи успехи