Благодаря ви момичета за хубавите пожелания и за милите думи!
Прави сте, всеки един случай е индивидуален и всяка една от вас носи своя късмет. Дано той ви намери по - бързо. Накратко при мен как бяха нещата:
- ендометриоза
- 1 яйчник
- луф синдром, задържане на фоликули, липса на овулация
- ИЯР
- повишени НК кленки
През всичкото това време, успях да имам една спонтанна бременност, която завърши с missed, и три опита инвитро. Много трудно реагирах на стимулации.
- първи опит: 40 гонала, 30 менопур, и 5 меногон - 3 фоликула, 3 оплодени яйцеклетки, резултат - + ЧХГ, но за кратко.
- втори опит: само 9 дни стимулация, прекъснахме я поради блокаж, никакъв отговор: 450 пурегон на ден + 75 мерионал на ден /5 дни/, 5 фостимон + 3 меногон /4 дни/
- трети опит - на ЕЦ. Спрях преди него цигарите, а бях много сериозен пушач!
Образувах трудно фоликули, така че чакахме подходящия да се появи и да достигне размери. Сложихме прегнил, индометацин преди пункцията за подтискане на овулацията. В интерес на истината фоликула точно преди пункцията беше 18-20 мм и мислихме, че няма да има яйцеклетка. Пункцията мина без упойка. По принцип съм с много нисък праг на болка, и бях сигурна, че много ще ме боли, но нищо не усетих, едно тъпо придърпване. Стана толкова бързо, че дори не разбрах...болката е по - малка от тази на вземане на кръв, по неприятно е слагането на спекулума и движенията на док, докато фиксира и ободе фоликула. Въпреки дискомфорта, ви съветвам, ако правите инвитро на ЕЦ да бъде без упойка. По - щадящо е за организма, а и финансово. Трансферът беше на 4-ти ден. Пътувах 200 км. Останах в къщи 3 дни, през които се разхождах и хапвах. На 4-ти ден заминахме на планина, върнахме се след 5 дни и няколко дни след това разбрах резултата.
Моето мнение и опит за лежането след трансфер: мили момичета, не се залежавайте, бъдете активни, ходете на разходки. Старите хора казват: Здравите круши вятър ги не брули! Това си повтарях през цялото време и казвах: ако моето ембрионче е здраво, ще оцелее! Тъи като след първия ми опит инвитро - лежах непрекъснато, дали защото беше първи път и страха надделя над всичко друго, но не станах от леглото. Резултатът беше, че към 8 - 10 -ти ден след трансфера реших, че нищо не е станало и започнах предварително с драмите, като не се спирах изобщо да плача, да мисля за неуспеха, какво ще правя след това, да чета какви са признаците на бременност и когато на 17-ти ден си пуснах ЧХГ и то беше 50, разбрах, че е твърде късно за каквото и да било. Дали заради стреса или заради качеството........., Господ знае.
Написах всичко това в темата, не само за да ви вдъхна кураж и надежда, не само за да се присъединя към многото други необикновени, почти невъзможни истории, не само, за да споделя опит, но и да ви дам полезни съвети. Влизам в зачатие почти всеки ден, следя постингите на много момичета и искрено се надявам, че всяка една от вас ще намери своя късмет, своя опит, своя happy end.
За себе си пожелавам и моля Господ да родя едно здраво и прекрасно бебе.