Гане... ако има някакъв начин - да се махнеш от къщи поне за 2-3 дни? пише си го и по книгите - идва момент, в който родителите не издържат на нервното и физическо натоварване, и тогава е в интерес на детето да намерят някой да ги отмени поне за малко, за да починат и поемат въздух.
аз вече имам нужда от това отдавна, а съм с 5 месеца по-назад от теб.
и ми е идвало да го набия много пъти, и скърцам със зъби да не викна, та ми се пукат пломбите, и рева истерично, и казвам "не мога повече така". не мисля, че това е грях, просто е неизбежно да се скапеш, ако си гледаш бебето сам, особено, ако се случат и проблеми.
Мартин също периодично ме прави на маймуна с яденето. тази вечер отново имаше индианските ритуали с полагане в леглото като малко бебе, слагане на биберон в устата, пускане на сешоара, внимателно издърпване на бибата и бързо пъхане на шишето на нейно място. тоя пиниз пробвала ли си го? лично мое изобретение от престоя ни в болницата, когато изобщо не искаше да яде - не само вечер.
но все пак, при вас вероятно си е реакция от зъбите. защо просто не се откажете от идеята да го храните вечер, ако упорито отказва, и да се примирите с мисълта, че известно време ще ви буди нощем да яде? в крайна сметка, пак ще си вземе нужното като храна, а вие ще спестите доста нерви.
когато сме изтощени, изнервени и разнебитени, е много трудно да изпитаме радостта и щастието от факта, че имаме дете. а точно ние имаме особено право да изпитваме тази радост. няколко пъти, като съм се замисляла, си казвам - какво стана? толкова исках и лелеях това дете, а от както то се роди, съм изпитала толкова малко моменти на радост и щастие с него? защо така, за какво беше всичко? и си давам сметка, че като се изключат тревогите заради болести, които не са в моята власт, останалото е поради умора и съсипия...