Момичета, знам че темата е за емоционални, но пък там не ми е удобно да пиша и реших тук да я пусна. Ако модовете решат - нека я преместят.
Просто не знам какво да правя вече. Вярвам че всички вие го изпитвате, но ако някоя го е преборила - моля ви, кажете ми как става тоя номер. Вече нямам сили, нямам нерви и не знам какво да правя. Този път ме удари здраво тая мръсница депресията
Моят син, да ми е жив и здрав, вече месец и нещо ме разбива психически. Никога не съм изпадала в живота си в такива състояния - да искам да го пребия от бой и да не спирам да го целувам. Всяка нощ е едно и също. Не иска да се храни, заспива, после през нощта почва да реве за ядене и това е от 3 до 6 редовно. Има един спокоен момент към 7-8, след който заспива и успявам да поспя до 10 часа сутринта. Вече нямам сили за нищо. Нищо не ми се прави, да не говорим, че и секса взе да куца здраво. И само като си помисля, моя мъж иска второ дете - ми аз с едно не мога да се справя, пък какво остава за друго.  Това означава да ме приберат в лудницата
Как мога да го накарам да си яде млякото??? Всяка вечер се борим, има дни, в които пие по 100на мл и се кротва. В други и 20 не мога да му дам. Тази вечер ревах с глас. Не е изял и един мл. Рева около час, защото на смени се пробвахме с баща му да го храним и накрая го оставихме в леглото, понеже и на двамата ни ни идеше да го удушим. Просто не знам вече на кой свят съм Да не говорим че за капак има алергичен обрив, защото аз по невнимание реших, че мога да дам кисело мляко, в което се оказа че има ягоди.
Оплаках ви се, поне малко ми олекна... Но вече не знам какво да правя....

  Гане,съкровище!Пробвай с диня,бе душа!Айде,стегни се!Рано ти е още за лудницата! :lol:Но пък ,ако ти се наложи..имам връзки там!

Можеш, можеш
Гане аз съм така от 3 месеца, откакто взеха да се оглеждат. То е дебнене с шишетата, хранене на заспало. Снощи госпожицата изяде 60 и заспа. Излишно беше да опитвам повече , въртя се,  категорична - не. Тва 60 ядене ли е какво е? И аз съм ревала като теб за това, че не мога да я нахраня, но реших вече колкото яде толкова. Като изгледнее ще яде (точно така и нагласихме режима де - над 4 часа и никви грижи). Да ама в 4 часа през нощта реши да си ги търси. Давах вода не става, биберон не става, отидох и разбърках 100 и си допи точно колкото остави неизпито вечерта. Естествено после заспа до 8 и нещо, ама да не си мислиш, че аз спах. Тъкмо приключихме и се унесох и между 5 и 6 се събуди господина ... И така е почти всяка вечер. Пък ти за секс питаш... какво е това? Аз лягам като застреляна не можеш ме мръдна с топ.
Ще си нагласи режима детето, не е само той така, спокойно Помоли мъжът ти да те отмени малко! Поне в едно от нощните ставания за да подремнеш. И се успокой, Алекс е толкова сладък, като те ядоса попей му малко, поговори му. Те са много хитри и сладки

Гане,
Любовта ти към Алекс е най-важното нещо!
Поплачи си колкото ти се иска, но НЕ изпитвай вина, че те е яд на детето. Нормално е да се чувстваш така. И аз съм имала такива моменти, в които ми се е искало да изчезна, всичко това да не се случва на мен.....
Моят съвет е да не насилваш Алекс да се храни. Нека яде толкова, колкото иска. Явно причината е в зъбоникненето, а не е болест. Това е просто период, който ще отмине.
 

Момичета, то не е от вчера така. Почти всяка вечер от много време е по тоя начин. Кога го излъжем, кога не...
Мъжа ми става да помага и то много, ама не е работа тая работа. Аз не мога да се наспя. То като мрънка или реве - за какъв сън иде реч.
Дони, и пея, и приказвам, и го закачам, и го чакам само малко да затвори очи... Не става братче, тва дете ще кажеш, че има радар за шишето. Ако дам залъгалка - няма проблеми. През деня що-годе яде прилично, ама нощем ми разказва играта. А не мога като легна и да заспя веднага. То ме налягат едни мисли, то е чудо И се въртя, и се чудя кво да правя.
А днес пазарувахме балони, разни гирлянди, маркери, за рожденния ден. Целия ден тука се разправям с тържеството и търся идеи, а накрая ми дойде в повече тва Седнах, поревах, моя ми се посмя и това е. Да видим нощес каква ще я правим
Пък ако се отслабваше от тея нерви - голям кеф щеше да ми е, ма на - не мърдат пустите кила

няма ли възможност мъжъ ти да си вземе малко отпуска и да си поспиш и починеш. как ще я караш така, пази си нервите.ох много трудно с тези деца. при мен няма такива работи,моята е голяма, но почват други проблеми- агресия, налита на бой над другите деца в квартала и т.н.може да се стори на някой безумно, но лично аз с второ дете не бих се справила. наистина има жени,които раждат тепърва на моите години /вече са 35/, но аз се чувствам ,че нямам нерви.едно,че работата ме е адски изнервяща,мъжъ ми е доста зает,още едно бебе ще ме довърши.без това на този етап понякога едва се здържам да не крещя, а още Ели е само на 2 г.
И аз утре ще ходя в карнавалния магазин да купувам украса за рождения  ден.
 Горе  главата,ще се справиш.

Гане... ако има някакъв начин - да се махнеш от къщи поне за 2-3 дни? пише си го и по книгите - идва момент, в който родителите не издържат на нервното и физическо натоварване, и тогава е в интерес на детето да намерят някой да ги отмени поне за малко, за да починат и поемат въздух.
аз вече имам нужда от това отдавна, а съм с 5 месеца по-назад от теб.

и ми е идвало да го набия много пъти, и скърцам със зъби да не викна, та ми се пукат пломбите, и рева истерично, и казвам "не мога повече така". не мисля, че това е грях, просто е неизбежно да се скапеш, ако си гледаш бебето сам, особено, ако се случат и проблеми.

Мартин също периодично ме прави на маймуна с яденето. тази вечер отново имаше индианските ритуали с полагане в леглото като малко бебе, слагане на биберон в устата, пускане на сешоара, внимателно издърпване на бибата и бързо пъхане на шишето на нейно място. тоя пиниз пробвала ли си го? лично мое изобретение от престоя ни в болницата, когато изобщо не искаше да яде - не само вечер.

но все пак, при вас вероятно си е реакция от зъбите. защо просто не се откажете от идеята да го храните вечер, ако упорито отказва, и да се примирите с мисълта, че известно време ще ви буди нощем да яде? в крайна сметка, пак ще си вземе нужното като храна, а вие ще спестите доста нерви.

когато сме изтощени, изнервени и разнебитени, е много трудно да изпитаме радостта и щастието от факта, че имаме дете. а точно ние имаме особено право да изпитваме тази радост. няколко пъти, като съм се замисляла, си казвам - какво стана? толкова исках и лелеях това дете, а от както то се роди, съм изпитала толкова малко моменти на радост и щастие с него? защо така, за какво беше всичко? и си давам сметка, че като се изключат тревогите заради болести, които не са в моята власт, останалото е поради умора и съсипия...

издърпване на бибата и бързо пъхане на шишето на нейно място. тоя пиниз пробвала ли си го?  болести, които не са в моята власт, останалото е поради умора и съсипия...

Да, дори съм пробвала с шишето с водата, започва вода, която я пие малко и докато се усети я сменям с мляко.

Jam, като ти чета кря на постинга все едно аз съм си написала вчерашните изказвания пред мъжа ми.Докато ходихме на разходка с Габи точно същите въпроси си задавах на глас и му давах отговорите, а той ме гледаше слисано и ме опита накрая:"Ама ти нали толкова чете и толкова искаше,как така не си подготвена за тия неща?А защо си изморена, то не е толкова трудно?"
И като си помисля, че Габи е само на 3 месеца не ми се мисли по-натам какво ще става.
Аз м/у другото наивно казвах преди да се роди дъщеря ми, че всичко ще е предизвикателство и ще го преборвам лесно, а след 1 година ще има номер две.Всички само ми обясняваха да почакам да видя как ще е и после да говоря, я аз не та не ще имаме и второ, че не искам тя да е сама.
Ела сега ме питай искам ли 2.Май ще трябва някой доста да ме увещава.А как е издържала майка ми с нас двете със сестра ми с 2 и малко години разлика не ми е ясно!!!!!!!!!!!
Явно предизвикателството да си родител си иска голям резерв от нерви, ако не си се подсигурил с 1-2 баби.Ама аз понеже не изтрайвам някой да ми се обяснява какво да правя и тва с особено едната баба няма как да ми се случи.
БРРРРРРРРРРРР, пак се оплаквам.Май ми стана навик.

Не се притеснйавай Гане,
и Цветомила го имаше тоя период и моята хубавица се цупеше и не искаше да яде. В здравите нерви е истината.
Я като се наспите, дръннете една шайба и елате да поиграят децата.

Гане мила, ти си герой в моите очи, ако искаш ми вярвай, аз за 3 м. съм в твоето състояние, а ти цяла година изкара. Нямам какво друго да ти кажа, момичетата са ти го казали, просто помоли някой да го гледа не за 2-3 дни, за 2-3 часа и ти отиди някъде, на разходка, по магазини, на фризьор, няма значение, някъде да си сама и да не мислиш за нощното хранене
Явно е неизбежно, всички минаваме от там. Моята принцеса от 5-6 дни не иска да яде през деня, иначе в заспало състояние вечер яде та се къса, и аз като Дони само я дебна да задреме и айде на цицата Ама какво да се  прави. Все се надявам да свикна, знам ли ... Вчера вечерта като се разциври от 6 та до 8 не спря, ама не мрънкане, реване със сълзи. е носих я, друсах я, пяхме, закачахме се, абсорбатора пусках еми нищо не помага братко, то реве и толкоз бива. Порева, порева и след това доволна ми се хили, е какво да го направиш...

В стремежа си да бъдем съвършенни в ролята ,която животът ни е отредил, може би , понякога изтощаваме докрай силите си , Гане.
  Затова си мисля ,че е нормално ,да ни навестява депресията от време на време , като знак ,че е време за "презареждане".

 

О, милите...няма лесно и това е.
Гане и аз мисля, че е най-добрата идея да излизаш някъде за по два, три часа.
Защо не вземеш жена да идва по 2-3 часа дневно да го гледа, а през това време ти да правиш нещо за себе си.И аз мисля, че ще помогне.
Успех, миличка, пиши как си!И другите.
Целувки!

Гане, явно имаш нужда от помощ. Ежедневието те подтиска. 3ащо не помолиш майка си да ви дойде малко на гости? И бе3 това наближава рожденния ден на Алекс..Нямам много свободно време, с удоволствие бих те отменила 3а по няколко часа на ден.

Гане, идеята за малко помощ не е лоша. Аз имам помощ от майка ми, която идва всеки работен ден за по няколко часа следобед и колкото и да се ядосвам, че от време на време ми раздава безумни съвети си е друго да има някой да те смени за 2-3 часа. Още повече, че мъжа ми много пътува и аз често съм сама и вечер. Иначе и Юлия снощи не искаше да яде. Хем и се спеше и ревеше, хем гладна и не заспива, абе чудо. Даже се скарахме с баща и, който се възмути защо  толкова настоявам да яде. Накрая караницата свърши с това, че му я оставих и да си призная - той се справи.
Аз да си призная през лятната отпуска съм казала, че почваме опитите за второ като по това време възнамерявам да се върна за малко на работа с цел оправяне на психиката. Пък все някак ще се оправим с две деца. То само да стане. Щом майка ми се е справила с мен и сестра ми (разликата ни е 1г. и 10 мес.) и аз ще се оправя.

... Вчера вечерта като се разциври от 6 та до 8 не спря, ама не мрънкане, реване със сълзи...

бе тя за мене е ревала пък ти песни и танци . обади се другия път да се върна - шъ опрайме нещата
гане, сигурно не съм у ред щото още нямам тия тревоги...ама наистина не разбирам защо трябва на всяка цена да го накараш да яде след като не иска. може би просто не е гладен + че го мъчат зъби. той като огладнее няма ли сам да си поиска. сестра ми във всеки случай и с 2-те така процедираше. ядене на поискване и количество колкото искат. уверявам те че нито единия нито другия се е свършил . ще ти мине депресията. ни бой ся. а мъжо е прав да иска второ вече. като им е малка разликата са на един режим (за справка племенниците )

Ми ха де, ако се бях сетила

О,милите ми майчета!Всички минават през депресии,гняв,повярвайте-ще отшумят!А що се отнася до яденето-колкото повече им налагате да ядат,толкова по-ще се противят,а другият вариант е да станат лакомници.Имам позната,която казва:"Толкова съм ревала,че не искаше да яде като бебе...сега не мога да го накарам да спре-ако знаех какъв шишко ще стане -хич нямаше да го карам да яде!"
 Просто си налагайте повечко разнообразия!
 Целувки!!! :blowingdust:

Най-добре го остави да яде каквото иска и когато иска. На една година вече има достатъчно инстинкт за самосъхранение и няма да умре от глад със сигурност.
Дъщеря ми почти не яде плодове  и изобщо не яде зеленчуци.
Тръшках се, тръшках се, пък към две години се отказах. Ами оцеля и оживя. И напук на правилата не боледува /да чукам на дърво /.

Гане, я ми конспектирай проблема си, че нещо не ми е ясен.

Значи първо имаш дете - ти по-добре от мен знаеш колко е прекрасно това и как дори само този факт трябва да те кара сутрин да се събуждаш с усмивка.
Второ, детето здраво ли ти е - здраво е. Наддава ли - да. Как му е психическото развитие - нормално за възрастта.

Еми тогава що бе, джанъм, се мъчиш да го прехранваш!

Ей сега ще ти го напиша с големи червени букви - НЯМА ДА КАРАШ НАСИЛА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ.
Един мой преподавател казваше - няма дете, умряло от глад при наличието на храна. Щом не иска, значи не е гладно и точка. Ти ако не си гладна, можеш ли насила да изядеш 2 пържоли с гарнитура? И детето така - като не иска, няма да яде.

По отношение на съня - адаптирай се към неговия режим. Щом детето заспи, полягаш и ти. Като ще будува нощем, и ти така.

Обривчето ще се излекува само, голяма работа.

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години.