Здравейте и от мен
Реших да се включа тук, защото имам болезнена нужда да споделя моя проблем, а ми е трудно да говоря за него...
Ще се опитам да не съм много обстоятелствена.
Та проблемът ми е следния: Страшно, ама страшно много искам да си имам бебе, но както се сещате, нещо не се получава...Аз по принцип съм голям оптимист, но вече започвам да се отчайвам. И се стигна до там, че вече не изпитвам никакво желание за секс, от страх, че пак няма да има резултат.... Опитвам се да се боря със себе си, но нещата стават все по-зле и по-зле... Съзнавам, че така потискам и моя партньор, но не мога да му обясня, а и не съм сигурна, че ще разбере... А времето си минава /вече съм на 35/, аз си измислям глупави оправдания и... нищо не се случва..
Та това е в общи линии. Някой от вас изпадал ли е в подобна ситуация?

Lulu3, какъв е проблема при вас? Консултирали ли сте се със специалист по стерелитет?

Всъщност не сме се консултирали с никакви специалисти, ако не се броят редовните ми прегледи при гинеколог и някои стандартни изследвания. Аз всъщност ни съм решила, че съм стерилна, и как бих могла да знам... Просто не правя секс от доста време... А иначе се води, че опитваме от малко повече от година, но проблема започна именно тогава... Не знам защо не исках да се прави по план и вярвах, че просто ще стане и когато на третия месец нищо не стана, започнах да се отдръпвам и така........ до сега

  Хващаш се в ръце - консултация с психолог и специализирана клиника по стерилитет. Това мога да те посъветвам. Иначе още ще си се чудиш и ще затъваш в проблема все повече и повече...
  Успех!

Lulu3, ако можеш, спри за известно време да мислиш за бебеправене и се отдайте просто един на друг. Трудно е, но не е непостижимо. Просто за 2-3 месеца, например, забрави за бебе.

На тези години, ако повече от 6 месеца опитвате и няма резултат, по-добре е да не се губи време и да се обърнете към специализирана клиника, а не към гинеколог. Това не означава, че непременно има проблем, но колкото от по-рано се елиминират всякакви фактори, толкова по-добре (казвам ти го от личен опит, а и аз гоня вече 35г.). Рутинните прегледи при гинеколога не обхващат всички тези фактори, които биха могли да доведат до стерилитет.

И е хубаво да говориш с твоя партньор. В бебеправенето участват двама. Трябва взаимна подкрепа и разбирателство. А вие двамата целенасочено сте работили по въпроса 3 месеца - очевидно и двамата го желаете и би трябвало да можете да говорите за това, а не всеки да се затваря в себе си.

Много ти благодаря за съвета )
А какви изследвания да си направя? Питам, защото моят гинеколог ми каза, че такива изследвания трябва да си правя след неуспешни опити в продължение на 1 година. В моя случай съвсем не може да се каже, че опитваме активно...

Lulu3, вярно, че не опитвате активно, затова е хубаво малко да му отпуснете края.

Ако все пак решиш на някакъв етап да се обърнеш към клиника по стерилитет, там ще ти кажат какво точно трябва да изследвате с твоя партньор. Без да претендирам за изчерпателност, със сигурност ще трябва да се изследват половите хормни, хламидия, хормоните на щитовидната жлеза, спермограма, предполагам, че ще ти правят фоликуметрия, изследване за проходимост на тръбите, имунологични и т.н. С риск да стана досадна  , ще повторя, ако в някакъв момент решите, че искате консултация, обърнете се към специализирана клиника, не към гинеколог.

Пожелавам ти обаче да не стигате до никакви специалисти и съвсем скоро да се похвалиш с  !

ако си на 35, няма какво да чакаш една година, щом искате дете.
с неправене на секс и внушения от различен характер деца не се правят.
вместо да седиш и да си мислиш, че си стерилна, вземете с половинката ти на лекар да се изследвате, защото в 50% от случаите на стерилитет причината е у мъжа.

изобщо, вземай се в ръце и тръгвай по задачите!

Знам за какво говориш При нас беше същото... Водеше се ,че опитваме от 5 години ,но е имало случай на секс веднъж месечно  ,като сложим и разделите за по няколко месеца...инъче не се пазехме,но така и не се получи  Сега знам ,че е било за добро - връзката ми приключи и сега съм много по-щастлива от преди  С това, разбира се не искам да кажа,че това е решението ,но при нас се получи пълно нежелание за секс,точно както си го описала "от страх,че няма да се получи" ..и бях по-спокойна,като не сме правили отколкото ,когато съм изправена пред поредното разочарование 
Като човек,който е минал през това ,мога да ти кажа само ,че ще се справите ако се обичате и ако и двамата истински искате бебе ,инъче ...просто се блъскаш в една и съща стена и секса вместо да ти носи радост се превръща в нещо между задължение и средство,нещо след което започва голямото чакане ,което те побърква  Проблема е наистина много деликатен и много сложен ,психологически и не трябва да се оставя да се задълбава. Затова говори за това,споделяй ,пиши ,оплачи се и ако трябва дори потърси помощта на психолог . Това е моя съвет. Желая ти успех ! 

Искаш ли съвет от една 39-годишна? Бързо се вземи в ръце! Ако връзката ви е сериозна, имаш 2 пътя, които трябва да извървиш: единия е консултация с психолог, а другия - преглед и консултация в специализирана клиника по стерилитет. Kotaranka и jam, ти дават много адекватно мнение. От личен опит ще ти кажа - чувството за изгубено време в един момент е стотици пъти по-силно и разяздащо от нежеланието за секс или страха от неуспех.  Няма нищо срамно или страшно в това да потърсиш специализирана помощ. Направи го навреме, а аз се надявам да вземеш казаното насериозно и те пожелавам успех от сърце.

Клиника по стерилитет - няма време за губене. Няма нужда да решаваш, че си "стерилна", за да си направиш необходимите поне първоначално изследвания на теб и на мъжа ти. Ако питаш мен първо спермограма на мъжа ти. После, ако има нещо, което изисква време за лечение ще съжаляваш за всеки пропуснат месец. С подобни мисли само си вредиш емоционално на теб и на мъжа ти, а ако имате някакъв здравословен проблем - губиш много ценно време!
Не си мисли, че не те разбирам и аз имах точно същия проблем. Стисках зъби и правих секс, колкото и гадно да звучи, а винаги съм обожавала да правя секс. Така че те разбирам прекрасно.

lulu3, както казва Лали "Слушай jam и пиши на кирилица"
jam ти е казала правилно, на 35 не е нужно да се чака цяла година, а е добре да се изясни по-бързо има или няма репродуктивен проблем и затова срокът е 6 месеца. Като съм си говорила лично  с момичета тук установих, че не само при мен се появи този проблем - искам да ти споделя, че и при нас беше така. Докато не беше изяснен проблема, аз настоявах за определени дни да се прави, но явно половинката точно тогава имаше подобни на твоите вълнения и или се карахме или нещо ставаше, че точно в дните на овулация се пропускаше, а може и така да съм си мислела. След това като се установи азоспермия, при мен пък се появи проблем. Не виждах никакъв смисъл от това, никакъв, добре, че успях да си наложа и да се взема в ръце иначе връзката ни заминаваше. Оттам насетне се започна с едни процедури, едни нерви, мъжът ми се базикаше, че повече обичал Нова година от секса, защото се случвала по-често.
Моят съвет е да се вземеш в ръце и да отидете в клиника по стерилитет да изясните репродуктивните проблеми - има ли няма ли такива и ако има да се вземат мерки, а оттам нататък всичко ще си дойде на мястото, така психическото напрежение от неизвестното явно ти идва в повече.
Дай Боже всичко да се нареди бързо и да е всичко наред

Е, тук ще кажа: случай Сигнус.

Ха така,Лулу!Сега слушай и изпълнявай! :lol:Успех!

Много ви благодря, момичета    Наистина осъзнавам, че сте прави и ще взема да ви послушам. Добре, че с мъжа ми нямаме проблеми с общуването и не се притеснявам да му кажа такова нещо. Той наистина проявява голямо търпение с мен и именно за това не трябва за го подлагам повече на такива изпитания.
Сега остава да ме насочите към някоя клиника и да започвам да действам 
Още веднъж ви благодаря, страхотни сте. Радвам се, че споделих проблема си с вас.

За кой град става въпрос?

Става въпрос за София. Извинявам се за този въпрос, знам, че има списък с клиниките, но, честно казано, малко ме е страх и за това искам да ми препоръчате вие някоя изпробвана клиника, където специалистите имат и подобаващо отношение към пациентите си.
Още веднъж ви благодаря

По този въпрос толкова много е писано...
Всяка двойка намира собствения си лекар/клиника.

 За София най-често момичетата препоръчват клиниките на Владимиров, Стаменов и Щерев.

Аз ходя при Владимиров и мисля, че е много добър като лекар и човек.Можеш да му се довериш.