Здравей
За съжаление не мога да помогна много за изследванията. Когато правехме моите, лекарката просто ме прати в лабораторията и каза, че ще ме тестват за всичко възможно, но аз така и не попитах и не разбрах какво точно означава това.
Относно менструацията - може би си спомняш, че аз също имам няколко спонтанни аборта. 2 през 2006 и още 1 преди това. Никога не се наложи да правим кюретаж и трите пъти бях между 5 и 8 г.с., но
още след първия аборт цикълът ми започна да се появява много по-рано от очакваното и като цяло дължината се скъси, а от там и овуалцията. Мина известно време и в края на 2005 започнахме много сериозно с опитите. И повече от 6 месеца НИЩО!!! Никакъв късмет... Бях на ръба на отчаянието и бях убедена, че нещо не е в ред... вече започнах да търся информация по въпроса, мислех за лекари, изследвания и накрая хоп взе, че стана! Но отново за кратко... до 8 г.с. - пак кървене и пак спонтанен аборт, отново без абразио...
След това цикълът ми се скъси още повече и няколко пъти подред ми идваше на 19-тият ден, вместо на 28-мият както ми идваше с години преди да започне целият този ад. Овулацията се измени също, но забременях отново... много лесно, този път стана от раз! И пак всичко продължи кратко - до 5 г.с., пак кървене, болници... не се наложи абразио, но имам чувството, че изгубих 5 литра кръв. Повече от 2 седмици не спрях да кървя!!! Направо имах чувството, че ще умра, въпреки уверението на лекарите, че всичко било наред.
И така след поредният аборт цикълът ми взе, че се издължи - започна да ми идва на всеки 23-25 дни. овулацията разбира се се поизмести също. И три месеца по-късно най-неочаквано забременях отново, без даже да опитваме, бих казала, че се пазехме, понеже лекувах гъбички, но ето, че стана... за разлика от преди, когато за 6 месеца опити не ставаше нищо... защо така? Никой незнае и естествено никой никога няма да ми обясни.
Та защо пиша всичко това? За да се успокоиш и за да видиш, че нищо не се знае и че ти е много, много рано да се отчайваш. Аз съм във фертилна възраст, в самото начало на 20-те, уж съм здрава... а ето, че и при мен първия път не стана след толкова опити (за всичките 6 месеца опитвахме през ден!).
Друго: последният път, когато бяхме при лекарката ми, аз я попитах каква все пак може да е причината за абортите ми. Тя каза, че всичките ми изследвания са в нормата, само едно ниво е доста близо до лимита и тя ми е изписала хепарин по-скоро като профилактика, заради абортите, а не защото имам заболяване, както аз си мислих в началото. Това ти го пиша, за да видиш, че за съжаление, причината не вингаи е откриваема и че ако не е станало веднъж или два пъти, това не означава, че и следващият ти опит няма да е успешен. На мен ми е доста рано да кажа, че моята бременност ще е успешна, все още се страхувам, но поне имам надежда, а това е най-важното. След като аз съм успяла, ще успееш и ти, само не се шашкай и не се самонавивай, че нещо определено не е в ред... може всичко да е ок, но нещата поради една или друга причина да не се получават
Аз отказвах да приема този факт доста дълго време, но колкото и да мисля за всичко през което минах...наистина не намирам никакво обяснение. Сега се уча да забравя болката и да гледам напред, за да не стресирвам малкото бебче, което нося. Пожелавам ти едно и на теб много, много, много скоро! Вярвай и не губи надежда!