Привет на всички бъдещи и настояши мами във форума,
най-после реших да се пристраша и аз да напиша моите симптоми, макар все оше да е доста рано и някак си все още да изпитвам страх, че ако кажа на глас, нещо лошо може да се случи, а и си мислех, че може би няма да ви бъда полезна кои знае колко. В момента сем в 9 г.с. Моите симптоми бяха силното напрежение и болка в гърдите, която започна 2-3 дена след овулацията, та до днес. Иначе корема ми беше и все още е страшно подут, като балон, мислех си че е заради лекарствата (бях 3 месеца на меногон и прегнил), но след това подутия корем не си отиде. Отначало се притесних малко, но после реших че е от хормоните и е нормално. Друг симптом беше това, че ми се развали съня, обикновенно спя непробудно до сутринта, а в самото начало почнах да се будя посред нощ и дълго да не мога да заспя. Сега се появи и нов симптом - започнах да ходя до тоялетната нощем поне по 2 пъти (което допълнително разваля съня ми понеже се разсънвам). Странното е че не ми се гади, само рано сутрин като стана ми е достатъчно да видя паста за зъби и ми се догажда, ама това е за около 30-40 мин (и по скоро е от глад). Иначе нямам никакви от другите симптоми, които описват другите момичета тук - не се чуствам уморена, не ми прилошава, не ми се гади от миризми, нямам огромен апетит, не забелязвам да ходя по-често от нормалното в тоалетната. Това което забелязах е че цигарения дим почна страшно да ме дразни, което е странно, защото преди време бях пушачка. Когато изкачвам стълби леко се задъхвам, и съм малко сънлива, но не брутално много, както при някои (вечер все още си лягам късно, не ми се приспива в 8
). Също така се появиха и газове, което може да е свързано и с подутия корем, незнам, трябва да питам доки като се видим другия път. Сега пия превантивно утрогестан и се надявам всичко да е наред.
Мога само да ви кажа че един от най-ужасните симптоми, който не е физиологичен а психически, е страха от неизвестното. Толкова ме е страх, че нещо лошо може да се случи на бебо, че дори не мога да се нарадвам на бременността си, при това толкова лека. Все си мисля, че това че нямам нормални симптоми е лош знак. Може би на 06.02 като чуя сърчицето на бебето да бие, ще се поуспокоя малко. Вие как се справихте с това? Аз просто ще се побъркам, толкова много искаме това бебе