Сега се замислих и установих, че изминалата 2006-а година
не е била никак успешна за мен от гледна точка
увеличаване на семейството 
!
1.
Открих "Зачатие" и Д-р Стаменов. Това май са единствените хубави неща за тази година в това отношение.
2. Започнах с първа по-сериозна процедура през февруари месец.
Регистрирах първо неуспешно инсе без стимулация. Сега като се сетя какви надежди възлагах, хм, колко наивна съм била.
3. Месец март
последва второ инсе-слабо стимулирано. Пак надежди. И то попадна в графата-
неуспешно.
4. Лятото се отдадох на живот, но пък
пипнах кърлеж на гърба, хайде 2 седмици в болница и куп системи, лекарства и изследвания. Регистрирах-марсилска треска. Изследванията бяха отрицателни
5. Продължих с купоните,
ужасно готино лято, направо нямам думи, ходих на 3 морета и фалирах естествено. Поне 5-6 пъти в Пловдив!!! Редувах командировките там с личните посещения!
6.
Станахме с мъжа ми на по 30 години. Организирах 2 готина и незабравими купона за приятелите и роднините ни. На моят обаче пипнах вирус /винаги така става на рождените ми дни, явно е някаква орисия, не знам/ и го задрасках от спомените си, уж!
7.
Решихме се ужасно бързо на ИКСИ. В началото на годината за мен това беше супер непозната територия и не предполагах, че съм толкова силна жена! Доверих се на моя лекар, направих куп изследвания и тук, и в Пловдив /естествено/ при страхотните хора и специалисти Д-р Даскалови.
8.
Старт на ИКСИ-то. Огромни надежди. Невероятно силно шесто чувство за успех! Но последва провал. Видях, че мога да бъда и търпелива. Не направих тест, докато не прокървих на 17-и ден, на именния ден на мъжа ми /27.12.06г./. Така
вместо купон имаше тъга в душите ни. Док беше супер тъжен и доста изненадан, след като имах 6 дневно закъснение, но това е ... живота продължава. Получих подкрепа от моите приятелки в "Зачатие", те знаят кои са.
9. В края на годината
затворих магазина. Не усетих празнотата, защото я запълних с процедурата ИКСИ. Какви надежди, а какво стана? Но аз няма да се откажа! Сега ми липсва тичането, сметките и живеенето на пълни обороти.
10. На 4 ноември
изпуших последната си цигара в Пловдив благодарение на Мели. И така от 1 кутия на ден в продължение на 10 години се случи на три-четири пъти да запаля по една цигара за тези 2 месеца до днес. Мисля си, че е постижение! Дано и в новата година да устискам!
На 28.12. в деня на отрицателния кръвен тест събрах сили и отидох на купона на редакцията ни, доста ми се зарадваха колегите, а тези, които знаеха за неуспеха ми стиснаха ръката, в това число и Шефа. Стана ми хубаво!
Открих че, разочарованието след такъв неуспех е огромно, но и за пореден път разбрах, че времето лекува. Разбрах, че
има доста безчувствени и бедни по душа хора. Съжалявам ги.
Но
открих, че имам много безценни приятелства!!! Искам да ги имам за цял живот!
Това, което ме прави пълноценна и все още щастлива е прегръдката и усмивката на племенницата ми, обичта на родителите и съпруга ми, подадената ръка от приятели, прегръдката от моето ужасно голямо, готино и бяло куче, и разбира се факта, че съм жива, здрава, и че приятелите и колегите ми разчитат на мен!
В началото на новата 2007-а година с моя Док ще действаме, както ние си знаем. Ще теглим ипотечния кредит скоро и
няма да се предам на отчаянието и тъгата. 
Така че, 2006-а година беше и тъжна, но и много щура за мен!
2007-а година ще успея! Знам!
